- Г-н Абровски, вие хвърлихте бомба в социалния си профил, изчислявайки, че един чиновник от Министерството на земеделието се грижи за 7 земеделски производители. Какви бяха реакциите?
- Аз също съм работил в структурата на Министерството на земеделието и след като публикувах данните, ми се обадиха познати да ме попитат, ако ги няма тези чиновници, кой щеше да се грижи за земеделците. Аз мисля, че ако чиновниците правят толкова лека работата на земеделците, нито един земеделец няма да има нищо против колко са те на брой. Проблемът е, когато икономиката те притиска, а ти трябва да плащаш издръжката им. Аз нямам нищо против да има много държавни чиновници, стига да ми е лесно да изкарвам пари и да плащам данъци, но когато не получавам нищо срещу себе си... Реално погледнато, цялата административна тежест е прехвърлена на земеделските производители.
- Откъде взехте данните, за да направите изчисленията? В проектозакона за бюджета данните са твърде общи.
- Като отвориш устройствените правилници, става ясно, че общата бройка на щатните служители в министерството са 668 души, нагледно казано, това е сградата на МЗХ. Отделно има служители на областните дирекции по земеделие, където са 1762 души общо за страната в 28 областни дирекции. В ДФ „Земеделие“ са 1693 души, в агенцията за борба с градушките (ИАБГ) са 1017 души, в селскостопанската академия (ССА) са 2529 души. Не съм включил всички структури, които са в системата на Министерството на земеделието като Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури (ИАРА), Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), Регионалните дирекции по горите (РДГ), също така КАБИЮК, шестте държавни горски предприятия. Също и напоителни системи (НС), където са на заплата 1800 души.
- Каква е равносметката?
- В структурата на Министерството на земеделието и храните, заедно с БАБХ, ДФЗ и останалите агенции, които имат отношение към обикновения земеделски производител, защото има и други структури, които се занимават с гората и водата, работят 10 423 държавни и недържавни служители. От другата страна според официалните публични данни за 2022/2023 има регистрирани 70 677 земеделски производители. Тоест за всеки 7 земеделски производител има по един чиновник. Тоест 7 земеделски производители са причината един чиновник да работи в министерството. И можем да се запитаме дали този чиновник познава тези 7 отрудени хора, които го издържат, и познава ли техните проблеми и какво точно е направил за тях, за да работят те по-добре и да са конкурентоспособни. Защото ако утре от 7 земеделците станат 6 или 5, не се знае дали и колко ще могат да осигурят за заплата на техния чиновник. И за финал ще дам още една цифра - сумарно всички работещи на заплата в системата на МЗХ (без 7-те търговски дружества и техните клонове и поделения) възлизат на 17 957 човека.„
- В интерес на истината не само земеделските производители издържат администрацията, а всички, които са данъкоплатци.А и не всички са държавни служители, нито чиновници. Горските например, стрелците в агенцията по градушки. Също така наскоро се коментираха заплатите на млади служители, че са под 1000 лв., защото нямат стаж и това се отразява на заплатите им.
- Да, така е, всички издържаме администрацията. Що се отнася до горите имам известни забележки, защото там се правят търгове и частни физически и юридически лица извършват дърводобива. И наистина не всички са със статут на държавни служители, но на всички държавата им плаща заплатите. Аз давам фактите според това, което пише в устройствените правилници. В тях е посочено колко души могат да бъдат назначени. Само в регионалната дирекция на горите пише, че бройката се решава от регионалния директор. В структурите, които не съм включил, работят 7166 души. Това са цифри, които аз имам благодарение на мои контакти.
- А къде са написани правилата за парите, които се отделят по министерства за бонуси, коледни подаръци например?
- Никъде, правят си вътрешни разчети, залагат си буфер, никой не може да каже освен министъра и директор финансова служба. Например прогнозно те си залагат - ще купим десет коли, залагаме толкова и толкова средства, в средата на годината решават, че няма да купуват коли, правят преструктуриране и решават, че ще купуват климатици. Всичко зависи от това колко е добър бюджетът в министерството, няма как да хванеш такива разходи.
- Следите ли какво се случва със следващата обща селскостопанска политика в ЕС?
- Следя, доколкото се грижа да съм информиран. В момента единствено държавата има право да взема решения и да отправя позиции. Тя има мандат, за да преговаря в Брюксел, от което следва, че трябва да си е направила анализ, за да настоява за определени плащания. Аз обаче никъде не виждам анализ. А принципно след като в Брюксел се разберат, България пренася нещата тук и се започва натаманяване какво ние тук ще направим.
- Може ли да обясните по-конкретно?
- Докато работех в постоянното представителство в Брюксел, мнозинството стари държави членки първо си правеха сметка от какво точно имат нужда и за какво ще настояват и тогава решават, че ще гласуват еди кой си член, защото им е от полза. А ние, българите, когато обнародват еврорегламента, мислим как ще го прилагаме в България, независимо дали това е полезно за нас. Това е грозната истина.
- Тоест ние прилагаме, без да защитаваме позицията си, това ли казвате?
- Пример ще дам, сегашният програмен период стъпи на три сериозни анализа, изготвени през 2018, 2019 и 2020 година от по 300-400 стр. Ние ги изготвихме, след като беше приет еврорегламентът, след като беше ясно какво ще има в него, така че да се напаснат на текстовете в него. И затова аз хвърлям едно око на дебата в Брюксел сега, за да бъда информиран, Това, което ме притеснява, е, че дебатите около този регламент дават началото на края на Общата селскостопанска политика като такава.
- Защо?
- Защото тази политика няма да бъде повече обща, след като комисията ще дава индивидуални препоръки на държавите членки. Това означава, че земеделските производители от различните държави на ЕС ще работят в различни условия
- Моите впечатления са, че най-много се дискутира бюджетът за земеделие в ЕС и колко и как ще бъде финансиран?
- Да, основно говорим за бюджет. Но колкото и да си говорим за него, истината е, че той се взема като краен политически компромис от държавните глави. Образно казано, затварят ги една прекрасна нощ да обсъждат и накрая се споразумяват, а на сутринта ЕС има бюджет. Какво ще кажат земеделците, не зависи от тях, защото това са преговори и компромиси с другите държави. Земеделският производител може да повлияе на регламента чрез своя министър на земеделието.
- Преводът на „индивидуалните препоръки“ не означава ли, че Брюксел ще даде възможност всяка страна да дофинансира земеделието си, без да бъде питана за разрешение?
- Точно това означава и така проблемите се прехвърлят от болната на здравата глава. Сега всяка държава отива и моли ЕК да й разреши държавна помощ. Франция например има проблем и казва, моля Брюксел да ни разреши да помогнем на говедовъдите с 300 млн. евро от националния бюджет. ЕК казва, да, добре, разрешаваме. В България говедовъдите виждат, че на френските фермери държавата помага и след като вече ЕК е разрешила, казват искаме и ние.
- И какво се случва у нас?
- Нашият министър на земеделието съобщава, че ЕК е разрешила помощи на французите и веднага отива при министъра на финансите. Той обаче отговаря, Франция е богата, ние не сме, затова мога да опусна най-много 5 млн. лв. Е, питаме, къде отива конкурентоспособността на българския фермер в сравнение с френския. Е, сега се очаква тази порочна практика да се прехвърли върху европейското финансиране.
- Това означава, че ние май нямаме никакви шансове да ги догоним.
- Ако се разреши, по-богатите държави ще вадят от бюджетните си пари, по-бедните няма да могат. Затова казвам, че този нов регламент ще е началото на края на общата селскостопанска политика като такава. Той ще създаде огромни разлики.
- Каква е надеждата за българското земеделие?
- Всичко ще зависи от това кой е министър и каква визия за земеделието има той. Администрацията прави това, което й каже политическото ръководство, или прави това, което й е най-лесно, когато няма указания от политическото ръководство.
- Значи трябва борба, не можем да се оставим на течението.
- Трябва постоянно да се дават идеи, да се обсъждат, да се говорят, защото в спора е истината
Това е той:
- Пламен Абровски е адвокат по земеделско право
- Бил е председател на сомисията по земеделие в две последователни народни събрания
- Работил е от 2010 -2015 г. като представител на Министерството на земеделието в Постоянното представителство на България в Брюксел
- Бил е и юрисконсулт в агенцията по храните
- Роден е във Враца
Светлана Трифоновска
