Н е само хората и животните са склонни да напускат родните си места в търсене на по-добри условия. Оказва се, че и горите също мигрират. Просто правят това по различен начин и разчитат до голяма степен на късмет, за да стигнат до там, за където са тръгнали. Разбира се, не става дума за истинско ходене, като приказните дървета от "Властелинът на пръстените", пише „Мениджър“.
Както Жулиет Лемб обяснява пред "JSTOR Daily", повечето гори и растения мигрират чрез използване на природата като цяло, използвайки множество тактики, за да гарантират, че бъдещото им поколение ще живее по-добър живот. И основната тактика на гората всъщност е в произвеждането на семена. А за да се разпръснат тези семена, през вековете дърветата и храстите са еволюирали в способността си да произвеждат ароматни и сладки плодове, които да бъдат изключително харесвани както от хората, така и от животните. А в последствие след изконсумирането на плодовете, семената да бъдат... пренесени на друго място.
Друга основна тактика е използването на реките и вятъра за разпръскване на падащите семена.
Всички тези тактики помагат за разпространяването на семената на различни места с надеждата, че някои от тях ще се приземят и израстнат в регион, който е идеален за нов дом. Както можете да си представите, този вид миграция е дълъг, дълъг процес, който отнема много години, за да завърши. През по-голяма част от историята на земята, миграцията на горите се е разгръщала с хилядолетия. А в днешно време промените в климата настъпват твърде бързо, за да могат горите да реагират.
Учените обаче са измислили нов метод за подпомагане на миграцията и това са - горските пожари. В една излолистна гора например, горските пожари са част от жизнения цикъл на дърветата. Най-често те се случват след падане на мълния, пише Елизабет Харал в "ClimateWire". Но в някои случаи има и човешка намеса, която подпомага бързото израстване на нови фиданки на разчистените терени от изсъхнала или заразена гора. Въпреки че хората играят роля в този вид миграция, това е по същество едно и също нещо като разпръскването на семена, но с допълнителното предимство на намаляване на конкуренцията за ресурси.
След като горите „избягат“ от определено място неминуемо настъпват промени в биоразнообразието, а това се отразява съвсем пряко и на здравето на хората. Прекомерната човешка намеса в горите е причина за появата на нови инфекциозни болести в тропическите страни. Доклад на учени от университета в Борнмут за пръв път установява механизмите, които водят до появата на нови инфекции. „От 30-40 години наблюдаваме нововъзникващи заразни болести, основно в тропическите зони. Досега знаехме, че човешката дейност е свързана с тези заболявания, но сега успяхме да идентифицираме как протича процесът“, пояснява Жан-Франсоа Геган, съавтор на проучването.
Учените са проследили бактерията от семейството на проказата и туберкулозата Mycobacteri, която причинява язвата на Бурули. Това хронично заболяване е разпространено основно в Субсахарска Африка и Южна Америка. Проявява се като некроза на кожата, придружена с язви. Бактерията живее в блатата. Изследователите са наблюдавали в продължение на 3 години двайсетина влажни райони във Френска Гвиана с активна човешка дейност и ги сравнявали с други неовладени от човека зони. Открили, че там, където човешката намеса е силна, има значителни промени в животинските популации и в хранителната верига.
Наблюдаваме радикална и бърза промяна на структурата на видовете. От стабилна и балансирана средата започва да деградира в полза на видовете, носители на бактерията, разказват учените. Обезлесяването води до бързите промени във влажните зони – температурата на водата се колебае, увеличава се светлината и пр. Някои хищни видове, например риби, изчезват, докато други популации се увеличават. Такъв е случаят с различни видове миди и ларви на насекоми, които филтрират и се хранят с водораслите на дъното на блатата. По-рано хищниците, хранейки се с носители на бактерията, са предпазвали околната среда от микробната активност. Сега организмите носители се размножават повече, без да са застрашени от хищните риби. Така бактериите се концентрират на местата, които са най-силно засегнати от обезлесяването и развитието на селското стопанство.
Монитор
