В следващите дни БПЦ почита паметта на трима наши новомъченици - Йоан Български, Райко Шуменски и Николай Нови Софийски.
Отричане
Житието на блажения Йоан е едно от многото от този период, които разказват сходна история - по някакъв случай той се поддал на изкушенията и приел исляма, а после провокирал поробителя, за да изкупи греха си.
Така и Йоан подир някое време взел, че осъзнал своето голямо прегрешение и започнал да се кае за отричането си от християнската вяра. В това душевно състояние, търсейки успокоение на своята гузна съвест, и Йоан напуснал родното си място и отишъл в Света гора Атонска. Там три години прислужвал на един духовен старец. Но понеже съвестта му все още не му давала покой, той винаги бил унил, печален и мълчалив. Самият му вид показвал, че е претърпял някаква голяма злополука. Като не могъл повече да понася угризенията си, младият мъж напуснал Света гора, дошъл в Цариград, облякъл се като турчин и в този си вид влязъл в джамията "Света София". Там започнал да се кръсти и да се моли по християнски, което извънредно поразило турците. Разгневени, те се нахвърлили срещу него и го питали защо прави така. А българинът безстрашно изповядал, че е християнин, та затова се кръсти и се покланя на Христа, Който е Син Божий и истински Бог. Мюсюлманите се опитали да го принудят да се отрече от вярата си, но като се убедили, че тя е непоколебима, веднага му отсекли главата вън в двора на "Света София". Това станало на 5 март 1784 година. Така блаженият Йоан получил мъченически венец на едва 19-годишна възраст. Паметта му у нас се тачи на 14 май.
Клевета
Вторият мъченик, почитан на същата дата, се казва Райко. Той бил млад шуменски златар, роден през 1784 г. Житието му от Никифор Хиоски разказва, че отивайки да занесе поръчка на местен мохамеданин, попаднал на дъщеря му. Тя била влюбена в младия златар и поискала да го заведе в стаята си, но българинът й отказал. Обидената девойка в яростта си излъгала и го обвинила, че я е нападнал. Бащата предложил на младежа да не го наказва, ако си смени вярата. Райко отказал решително това, уверявайки, че само е изпълнявал съвестно поръчката. Според житието иноверците го изтезавали жестоко с посипване на раните със сол, набиване на клечки под ноктите и пр. Накрая е посечен на 14 май 1802 г.
Райко Шуменски е оклеветен от отхвърлена туркиня.
В храм "Свети Три светители" в Шумен има престол на мъченика, който е осветен през 2001 г. Старинна икона на светеца пък се съхранява в църквата „Свето Възнесение”, която е и най-старата в града. А на 20 ноември 2022 г. бе тържествено осветен храм „Свети Райко Шуменски“ в квартал „Тракия“.
Откраднаха мощите на Св. Никола Нови
Свети мъченик Николай Софийски е един от общо деветимата софийски мъченици за православната вяра. Чества се на 17 май. Днес на мястото на убийството на светеца на улица „Цар Симеон“ 125 в София има малък параклис, а в градината с паметника на одринското опълчение наблизо е голямата църква „Свети Николай Софийски“. Тя е втора по големина в столицата след „Свети Александър Невски“ и в момента е в ремонт. Миряни споделиха, че през 70-те години на ХХ век реликварият оттам бил откраднат от ловци на реликви. Вероятно е изнесен зад граница в посока някой колекционер, но ръката така и не била открита. Не, че разследващите много-много се трогнали, тъй като по времето на комунизма християнството не бе на почит. Вместо това в храма била донесена друга част от мощите на св. Николай Нови, които за щастие се пазели в „Света София”.
Свети Никола Нови е един от 9-те софийски новомъченици.
Според житието на светеца Николай се родил в Янина, Епир. Бил обущар – личен, благочестив и трудолюбив, но като дошъл в София, османците почнали да го съблазняват да приеме тяхната вяра. Той обаче бил твърд в православието си. Тогава османските големци решили с измама да го накарат да приеме исляма. Поканили го на обяд, сложили в кафето му приспивателно и като заспал, го обрязали в мюсюлманския религиозен обред. Николай, като разбрал какво са сторили с него, избягал и една година се крил вкъщи. През туй време османците го канили да ходи на джамия, но той твърдо отказвал. Накрая озлобяла тълпа го повлякла до местността Ючбунар и го убила с камъни на 17 май 1555 г.
Църквата Свети Никола Нови е вторият по големина столичен храм.
След смъртта му тленните му останки били изгорени, а пепелта – разпиляна, та да не остане никакъв спомен от него. Софийският духовник Матей Граматик заръчал на едно момче да събере частици от тялото на младежа и тайно ги погребали. Митрополит Яков Софийски свикал събор и прославил новия светец за вярата. Той положил мощите на мъченика (части от черепа и костите му) в ковчега с мощите на покровителя на София – светия крал Милутин, в църквата „Свети архангел Михаил“. По-късно част от светите му мощи били прибрани в дървен храм.
