Наложи се сама да финансирам командировките си за докторантурата, защото нямахме проект, сподели в интервю за "Монитор" докторът по ботаника и представител на младите учени в Общото събрание на БАН
Наложи се сама да финансирам командировките си за докторантурата, защото нямахме проект, сподели в интервю за "Монитор" докторът по ботаника и представител на младите учени в Общото събрание на БАН
- Д-р Дойчева, автор сте на петиция, с която се обръщате към властта и заявявате, че младите учени от БАН не желаят повече да бъдат дискриминирани от българските държавници. Каква е причината да стартирате подписката?
- Почувствах, че сме невидими, въпреки резултатите и усилията, които полагаме за повишаване на производителността на научноизследователската работа в България. Фактите доказват, че създаваме половината от научната продукция в страната, от 2009 г. сме утвърден лидер в България в класацията на платформата за оценка на научните изследвания SCImago (SIR), а в последните години отделни институти на БАН с 90-150 души научен състав намират място и в топ 5 на страната. Въпреки това за втора поредна година няма да има повишаване на бюджета на академията. Това е политика, в която личи различното тенденциозно отношение към две групи хора – преподаватели в университета и работещи в БАН, които се различават само по признак „месторабота”. Как се нарича това? Дискриминация. А аз не мога да разбера с какво сме го предизвикали.
- По-ниското заплащане спрямо колегите ви в университетите демотивира ли ви да продължите да се занимавате с наука?
- Обижда ме, разгневява ме и в крайна сметка би ме мотивирало да напусна работа. Но не би могло да ме демотивира да се занимавам с наука. Мотивацията ми в тази работа е свързана с присъщия ми идеализъм, възхитата и удовлетворението от откривателската работа, с чувството, че съм полезна не само на себе си. Това означава, че ще потърся възможности да продължа с науката извън България и при това, без да изпитвам угризения, че съм дезертьор, а с чувството, че съм прогонена. Подобни управленски решения ме обиждат, защото ме провокират да се запитам с какво моят труд е по-незначителен от преподавателския. С какво като млад и критично мислещ човек не съм заслужила вниманието на управляващите, които въведоха в политиката много млади хора и виждат промяната именно в тях? Тези нелогични действия ме объркват, затова не ги разбирам и намирам изход в друг ориентир, който прилагам към хората – да вярвам на дела, а не на думи.
- Имате ли колеги, които напускат академията и се насочват към университетите или директно търсят място в тях само заради заплащането?
- Да, имам колеги, които напуснаха и започнаха работа в университети. Обратното явление не съм наблюдавала да се случва. Ситуацията предполага, че няма и да го наблюдаваме. Тук изобщо не споменаваме колко талантливи и перспективни колеги спряха с науката, защото не могат да живеят нормално със заплатата, която получаваха. Имам и немалко колеги, които напуснаха, защото създадоха семейство и им се роди дете, което няма как да отглеждат със заплатата си от БАН.
- Често се казва, че въпреки по-ниските заплати на учените те успяват да получат допълнителни доходи чрез проекти. Достатъчно ли е това и как би се справил с разходите си някой, който не работи по проект?
- Доколко един проект носи допълнителни доходи зависи от заложените възможности в изискванията на организацията, която го финансира. Участието в тях не означава непременно добър допълнителен доход. Същевременно човек няма нито физическата, нито бюрократичната възможност да работи по много проекти. Ръководенето или участието в такива са важни поради друга причина. Например наскоро приключих ръководенето на младежки проект към Фонд „Научни изследвания“. Това бе ценен опит за мен, защото ако нямаш проект, с който да финансираш работата си, няма как да работиш. Това е нещо, което хората не знаят. Необходимото за изследователската работа – консумативи, материали, апаратура, командировки, участия в научни конференции, такси за публикуване на статии - осигуряваме чрез проекти. Колкото по-добре финансово е обезпечен един проект, толкова по-сериозна и конкурентоспособна изследователска работа ще можеш да си позволиш. Има и още нещо, което незапознатите хора не могат да приемат. Истина е, че заплащаме такса на някои списания, за да бъдат публикувани статиите ни, а не обратното. Учените не получават заплащане от списанията за публикувана статия, не получават заплащане и за рецензиране.
- Смятате ли, че учените са достатъчно оценени от обществото? Ако не, на какво се дължи?
- Често срещам неразбиране, което показва, че много хора не само не ценят хората в науката, те не оценяват по достойнство самата наука като нещо, с което си струва да се занимаваш. Неведнъж ми е задаван въпросът: „Какво прави един млад човек в БАН?“ или „Ти още ли работиш в БАН, не напусна ли? Ще ти мине младостта там!“, това е представата на хората. Те смятат, че е в реда на нещата младите да не се развиват в науката, че е загуба на време, погубване на самия себе си. За тях тя е нещо временно, през което да минеш, но не и да влагаш време, усилия, младост. Това се дължи на обезценяването на доводите на науката от политическите авторитети. Колко пъти сме били свидетели на научни заключения по спорни въпроси, които срещат пренебрежение. Възпитаха в обществото мисленето, че аргументираните изказвания са без значение. Така обезсилиха науката.
- Финансирането е първата стъпка на промяна. Какви трябва да бъдат следващите?
- Устойчивост в започнатото, смислени, дългосрочни програми, които да са за всички учени, не само за младите, защото ако цялостното положение остане непроменено, младите ще остават само докато има програми за тях и след това пак ще напускат. Ще се окаже, че ако държавата не гледа далновидно и в бъдещето, само пилее пари. Но всичко това ще стане постепенно, с повишаване на стандарта и само когато заплащането позволи да има подбор на най-добрите.
Жизнено необходима е по-голяма активност в младите, по-голямо усещане за колектив, обединение в каузите. Моите наблюдения показват, че много от тях са приспани. Това е и на национално ниво. Причината за това е, че често само се говори, без конкретика, дават се напразни обещания, разпилява се енергията и накрая няма никакви резултати. Това убива желанието за действие. Още преди да са започнали битката те са я загубили в съзнанието си, защото са обезверени, че ще я спечелят.
- Какви ще са последиците за науката, ако отношението към младите не бъде променено? Смятате ли, че вашите колеги ще предпочетат реализация зад граница?
- Според мен последиците за българската наука ще са катастрофални, пагубни. Убедена съм, че много млади колеги ще напуснат. Едни ще вложат таланта си, за да са в услуга на нечий частен бизнес, вместо да работят за просперитета на държавата, а други ще изнесат таланта си в чужбина, за да са в полза на други народи. България и без това има малък брой учени спрямо други европейски държави. Няма да преувелича, ако кажа, че това е една политика на геноцид към българската наука, защото без млади хора тя е обречена. В същото време създаването и утвърждаването на един изследовател отнема години. Искам дебело да подчертая, че оформянето на един млад изследовател ляга на опита и знанията на по-възрастните колеги. Много по-лесно напредваш и учиш, ако имаш примера пред себе си. Някой, който за 10 минути да ти разясни как да проведеш експеримент, какво да подобриш в проект, вместо да влагаш седмици в четене на литература или години на опит-грешка при кандидатстване за проект. При обратното, дори по-талантливият млад учен ще напредва по-бавно от онзи, който е с по-добрия учител. Затова аз съм категорично против подценяването на опитните колеги и пренебрегването им. Възрастта не е порок, всяка възраст е с предимствата си.
- Каква бе мотивацията ви да останете да развивате научната си кариера в България?
- Атмосферата и отношението, които усетих от мои колеги в БАН, когато започнах докторантурата си. Аз попаднах в една друга среда, сериозни учени се държаха с мен, прохождащата, толкова земно и достъпно. Нещо, което дотогава бях усещала също в друга научна организация, но към Селскостопанската академия – АгроБиоИнститут. Дори наскоро отново бях разтърсена от уважението към мен от един световно признат български учен от БАН. Уважението към личността окрилява. Хората забравихме да пълним душите си, за сметка на пълните шепи. И на всичкото отгоре това се стимулира, а напоследък все повече говорим за образование на децата.
- С какви трудности се наложи да се справяте?
- Трудностите започнаха още с началото на докторантурата ми. Наложи се две години да финансирам командировките си с лични средства, защото нямахме проект. За три дни трябваше да измина цялото Българско Черноморие, да събера материали и да се прибера. Бях направила строг план, защото не можех да си позволя повече. За експериментите научният ми ръководител осигуряваше останали от преди консумативи, а научният ми консултант от друг институт ми даваше лабораторна стъклария.
- Какво би ви накарало да търсите реализация в чужбина?
- Да видя, че младите и образованите, които декларират, че са неопетнени, продължат да прокарват политиката на онези, които се доказаха като корумпирани. Тогава ще разбера, че бъдеще за реализация в България няма не само в науката, а изобщо. Тогава обидена и огорчена ще обърна гръб.
ВИЗИТКА:
Завършила е СУ със специалност „Биология“ сред първенците на випуска.
Работи в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН
Носител на наградата на БАН за най-млад учен „Иван Евстратиев Гешов“ за 2017-а и на втора награда за млади учени в природо-математическите науки на името на „Лютфи Заде“ за 2021 г.
Представител на младите учени от направление „Биоразнообразие, биоресурси и екология“ в Общото събрание на БАН
Монитор
