А рхангеловата задушница през 2020 година се пада на 7 ноември. Това е последната за годината задушница.
Архангеловата задушница през 2020 година се пада на 7 ноември. Това е последната за годината задушница.
Тя се нарича още Рангелова задушница, Хрангеловото одуше и е една от трите най-големи според православния календар. Отбелязва се в първата събота преди Архангеловден - защото събота е отредена за ден на покойниците.
Задушница е израз на християнската вяра в безсмъртието на душата и възкресението на мъртвите.
Във всеки православен храм на Архангелова задушница се прави обща панихида за починалите, молим се за душата на мъртвите и палим свещ.
На задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян и украсяваме с цветя. В миналото най-възрастната жена преливала гроба с червено вино. Ритуалът по преливане на вино започвало от мястото, където е главата на покойника в посока наляво - правило се три кръга по края на гроба.
На Архангелова задушница, така както при другите задушници, се правят общи трапези. Тя е последната за годината, затова на общата трапеза на гробищния парк се поставят седем различни ястия (между които любими на починалия), за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се излива, не се пие и споменаваме починалите с думите "Бог да прости". Старите хора казват, че видиш ли мушица или пеперудка да жужи около тебе на този ден, значи душата на покойника е дошла.
Правят се помени или, наричани още - раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, роднини, дошли на гроба на починалия, а също и на другите хора около съседните гробове, дори на непознати. В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете, каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и виното - за спомен на Христовата жертва за нас.
На 7 ноември Света ни църква чества
Светите 33 мчци в Мелитин, Преподобния Лазар Галисийски и Свети мъченик Таврион
Преподобният Лазар бил роден в Магнезия, Мала Азия. Той рано почувствал призвание към монашески живот. Отишъл в Йерусалим да се поклони на светите места и там постъпил в обителта на преподобни Сава, където прекарал 10 години.
След това се върнал в отечеството си и започнал тежък подвижнически живот в една необитаема планина в Галисия. Там построил храм "Възнесение Христово", а около храма издигнал стълб, на който прекарал много години в молитва и всевъзможни лишения. По-късно тук бил основан Галисийският манастир. Лазар живял в половината на ХІ век.
В съшия ден се празнува паметта на 33 мъченици, пострадали в Мелитин, през времето на император Диоклетиан.
Монитор
