Н а булевард „Христо Ботев“ в румънската столица Букурещ, близо до мястото на събореното българско училище, се намира неголяма едноетажна къща. Архитектурата й издава, че е строена през XIX век, когато по Дунава, с кораби от Виена, носели модерните за онова време красиви орнаменти за фасадите. Тук украсата е скромна, какъвто е бил и обитателят на този дом – големият български дарител Димитър Хадживасилев.
На булевард „Христо Ботев“ в румънската столица Букурещ, близо до мястото на събореното българско училище, се намира неголяма едноетажна къща. Архитектурата й издава, че е строена през XIX век, когато по Дунава, с кораби от Виена, носели модерните за онова време красиви орнаменти за фасадите. Тук украсата е скромна, какъвто е бил и обитателят на този дом – големият български дарител Димитър Хадживасилев.
Името му заслужава да е до това на братята Евлоги и Христо Георгиеви, но за съжаление ние дори доскоро не знаехме къде е погребан този родолюбив човек. Затова в нашата поредица „Забравената България“ му отделяме специално място и тръгваме по следите, оставени от него в града, в който се е родил, израснал и живял до края на дните си – Букурещ.
Къщата на Димитър Хадживасилев на булевард „Христо Ботев“ 29, в която той прекарва последните две десетилетия от своя живот заедно със съпругата си, е в Трети сектор на румънската столица. Освен около останките на стария Княжески дворец в историческия център на града и в този квартал през XIX век са живеели много българи, преминали Дунава, за да търсят по-спокойно място от поробената си родина. Едни от тези българи са родителите на Димитър – Марюця Цанкова и търговецът хаджи Васил Станкович от Свищов. Те се заселват в Букурещ след опожаряването на града им на Кръстовден 1810 г. Четири години по-късно, през 1814 г., във влашката столица се ражда синът им Димитър.
Фамилният дом на семейство Станкович също е запазен и е в същия квартал на улица „Байа де фиер“ 5, недалеч от къщата на Хадживасилев. Вероятно синът, вече създал свое семейство, умишлено е искал да бъде близо до този дом – голяма и просторна двуетажна сграда, променяна и достроявана през годините, в която са живеели и други от рода. Днес тя е изгубила първоначалната си красота, ремонтирана е тук-там, но не е реставрирана. Искаме да влезем вътре да разгледаме какво е останало, но се оказва, че в нея са настанени да живеят семейства под наем. И други построени от българи в миналото сгради вече са собственост на букурещката община – продадени от наследниците, след това препродавани на нови и нови собственици или пък просто изоставяни.
Пред входа безделничи, седнал на един стол, млад мургав мъж. Гледа ни подозрително, но все пак обяснява, че в сградата живеят над 20 семейства, като всяко от тях разполага с по две стаи. Наоколо щъкат хлапета с одърпани мръсни дрехи. Това не е необичайна гледка за местата, дори в този сравнително централен район, където са останали стари нереставрирани сгради. Населени са предимно от роми и сигурно срещу символичен наем.
Днес знаем къде са двете къщи – на семейство Станкович и на Димитър Хадживасилев, благодарение на председателя на Демократичния съюз на българите в Букурещ Лука Велчов. След дългогодишна работа с архивни документи той установява къде точно се намират, а граждани на Свищов поставят барелеф на Хадживасилев на къщата на булевард „Христо Ботев“. Заслуга на Лука Велчов е и откриването на гроба на дарителя преди шест години, но за това ще разкажем по-късно.
Макар че е роден в Букурещ, Димитър Хадживасилев никога не забравя свищовските си корени и не остава безчувствен към съдбините на България до края на живота си. Той не завършва висше образование, но се отличава с природна интелигентност и буден ум. Изучава занаята на баща си – търговия с кожи, но става истински състоятелен човек едва когато започва да изкупува мошии (чифлици) от румънските чокои (едри земевладелци в миналото – б.а.). Тези хора прахосвали парите си в разгулен живот в Париж и други големи западноевропейски градове, натрупали дългове и били принудени да продават мошиите си на безценица. По-заможни българи като Димитър Хадживасилев вложили част от парите си в тези чифлици, управлявали ги правилно, някои препродавали след години, и успели да натрупат състояние.
Хадживасилев става един от най-богатите хора в Румъния, но това не го опиянява. Неговата честност и скромност му донесли обичта на българската емиграция в Букурещ и уважението на румънците. Изследователите на живота му подробно са описали участието му в обществени организации, подпомагащи културата, просветата, родолюбиви начинания, които щедро подкрепял и финансово. Включва се в Българската добродетелна дружина, Българското дружество за разпространение на полезни знания, става един от основните дарители на дружеството „Атенеул Ромън“ за построяването на голямата концертна зала, която и до днес е гордост за Букурещ.
Хадживасилев се жени за Александрина Пенчева, дъщеря на българи във влашката столица. Семейството няма деца и осиновява момче на име Илия, което обаче умира през 1869 г. Димитър и Александрина не осиновяват повече други деца и остават без преки наследници, които да управляват голямото им богатство.
Даренията, които прави Хадживасилев през живота си, са безброй – за Румънската академия на науките, Букурещкия университет, училища, културни институции, болници, сиропиталища в Румъния. Той никога не забравя България и отдавна иска да стори нещо добро за нея. Когато вече здравето му се влошава, бърза да реализира тази своя мечта – дарява 240 000 златни лева „да се открие в Свищов, гдето са се родили родителите ми, едно реално училище или класическа гимназия, в което да се преподава и политическа икономия“.
Завещанието му не е изпълнено изцяло, макар че родствениците му са получили в наследство голямо за времето си богатство. Така, за построяването на Търговската гимназия в Свищов остават само преведените лично от Хадживасилев през банката на Евлоги Георгиев пари в България.
Търговската гимназия в Свищов, която носи името на Димитър Хадживасилев, поставя началото на икономическото образование у нас. Открива се през учебната 1884/1885 г. – месеци след смъртта на дарителя, и през тези 135 години е обучила поколения българчета.
Димитър Хадживасилев умира на 70-годишна възраст на 7 януари 1884 г. в Букурещ. Съпругата му тогава е на 61 години и живее дълго след него. Знае се, че се е преместила при роднини в Александрия и се е прекръстила от Александрина на Луксица.
Вечният му дом открит преди 6 години
Интересна е историята с намирането на гроба на Димитър Хадживасилев. Годините минават и макар да е извършил толкова добри дела за България и Румъния, вечният дом на големия дарител потъва в забрава. Само допреди шест години никой не знаеше къде точно се намира, а поколенията дължат на този човек поне едно цвете за благодарност.
С нелеката задача да открие гроба му се заема Лука Велчов. Издирването му започва с намирането на завещанието на Хадживасилев в архивите на Румънската академия на науките. В него Димитър, освен всичко друго, посочва и че желае да бъде погребан в гробището „Белу“ „в дясната страна до църквата“.
Заедно със служителите на гробището Велчов дълго обикаля парцелите. Работата се затруднява от това, че в регистъра на погребаните в „Белу“ първите данни са от 1893 г., а Хадживасилев умира 9 години преди това. Вдясно до църквата, точно както е в завещанието, има един затревен и неподдържан гроб с останки от кръст и Лука Велчов допуска, че може да е този.
Иска обаче достъп и до архива на „Белу“, за да е сигурен. Там попада на Акт за концесия с дата 2 ноември 1869 г., в който се съдържал ключът към загадката. В документа точно е посочено мястото –номер 14 във фигура 16. В по-късни години в този акт е допълнено, че на това място се погребва и Констанца д-р Стоянеску. Тя е наследница на семейство Божку, а този Божку е споменат в завещанието на Хадживасилев. Когато отварят гробницата, в първата ниша е името на дарителя. Това се случва в началото на 2014 г. – 130 години след смъртта на Хадживасилев. На 9 февруари 2014 г., когато е патронният празник на Търговската гимназия, на гробницата бе поставена паметна плоча.
Монитор
