К омпотите у нас масово се правят с гръцки праскови. Плодовете, внесени от южната ни съседка, са превзели и ол инклузива в хотелите. Така излиза, че храним чуждите туристи, а и българските, с вносна некачествена продукция.
Компотите у нас масово се правят с гръцки праскови. Плодовете, внесени от южната ни съседка, са превзели и ол инклузива в хотелите. Така излиза, че храним чуждите туристи, а и българските, с вносна некачествена продукция.
Преработвателните фабрики ползват вносна суровина, защото родната не достига. Нужни са им към 15 хиляди тона годишно, а родните производители могат да им осигурят едва към 5000.
Това коментира председателят на сдружение „Българска праскова“ Коста Петров.
Тази година родната продукция може да е и по-малко заради градушки и слани, каза още той.
Вериги
Около 90% от прасковите и нектарините, които се предлагат в големите вериги хипермаркети, също са внос от Гърция. Българска стока може да се намери предимно в малките магазинчета и по пазарите.
„Веригите и хотелите търсят ниска цена, но не и качество. А гърците буквално ни мачкат с цените“, каза Петров. Те имат и огромно производство. Заради грешна държавна политика пък родните дребни и средни производители се заели да садят градини, но се оказало, че няма къде да пласират продукцията си.
Непосилно
Хипермаркетите искат продукцията да е сортирана, опакована, охладена. А ние имаме една хладилна база в Сливен, която не можем да я използваме заради безумно високи цени. Парадоксалното е, че тя е към Министерството на икономиката, а не към това на земеделието. Поискаха ни за съхранение такива цени, все едно са мол „София“, оплака се шефът на сдружението. За наем и електричество сдружението трябва да плаща по 8000 лева на месец за 100 кв. м площ.
Пазар
Напоследък гърците ни изтласкали и от сигурния досега пазар в Румъния. „Румънците внасяха от нас, понеже сме по-близо. Гърците обаче загубиха пазарите в Русия и в бившите съветски републики и сега навлизат ударно в Румъния. Там не продават прасковите – подаряват ги“, каза още Петров. Той отново призова държавата да удари рамо на българските дребни и средни производители. Хората се опитват да се сдружават, а на практика не могат да използват държавните хладилни бази, посочи той.
Черешопроизводители искат хладилни инсталации
Северина Димитрова
Черешопроизводители от Кюстендилско поискаха поставянето на хладилни инсталации с цел продукцията им да бъде съхранявана за по-дълго време. „Черешоберът вече приключи и можем да кажем, че над 95% от продукцията са реализирани. Факт е обаче, че не всеки успя да продаде черешите си на добра цена. Например по морето те се изкупуваха по 3 лв. за кг. За да стигнат до там обаче, е необходимо да имаме хладилни камери в региона, като по този начин ще съхраним плодовете за прясна консумация за по-дълго време“, коментира председателят на земеделската кооперация в село Горна Козница Валери Йовев.
По негови думи над 600 килограма средно от декар са набраните череши в региона, което е изключително добра реколта. В Кюстендилско пък има около 18 000 хил. декара плододаващи масиви. Младите овошки също не са малко, посочват още земеделци.
Монитор
