М иналата седмица разказахме за решаващото чешко участие в изготвянето на следосвобожденския градоустройствeн план на София.
В последвалата промяна на облика на младата столица и в поставяне основите на нейната индустриализация се включва фамилия Прошек – братята Иржи и Теодор, както и братовчедите им Вацлав и Йозеф Прошек. България става за тях своя родина - Иржи приема българското име Георги, а Теодор – Богдан!
Георги Иржи Прошек
Първопроходец
Първи трайна пътека към България прокарва по-големият брат Иржи, т.е. Георги. Роден през 1847 г. в чешкия град Бероун, близо до Прага, през 1869 г. той завършва землемерно инженерство и строителство в Кралевската чешка политехника в Прага.
Младият инженер е привлечен в проектиране и трасиране на барон Хиршовата железница, в участъка Одрин-Саранбей (дн. Белово). Установява се в с. Алмалии (днешно с. Ябълково, Хасковско) заедно с други чешки и полски инженери. Буден и с бунтовен дух той се сближава с ръководителите на местния таен революционен комитет и основават Славянски дом, училище и читалище.
Запознава се с Васил Левски, в резултат на което младият инженер снабдява с оръжие комитетите, под претекст че му трябва за охрана на железопътната линия. През канала се пренася тайно и революционната поща.
Акция
Започва Руско-турската освободителна война и чешкият инженер научава за плановете на турското командване по построената вече жп линия да премине войска и тежка артилерия, за подсилване на аскера в боевете при връх Шипка.
Тогава Иржи Прошек със свои верни другари само за една нощ демонтират близо 200 м жп релси и ги хвърлят в река Марица при Големия мост. Така преминаването на турските военни ешелони се забавя с около 30 часа, което се оказва решаващо за изхода на битката.
Турските власти залавят участниците в акцията, а Прошек е осъден на смърт. Дегизиран като селянин, той успява да избяга в Букурещ, където постъпва на руска служба като преводач.
Натурализация
След Освобождението инженер Иржи Прошек се установява в София и става първият стенограф на Народното събрание.
При него идва по-малкият му брат Теодор, който започва работа като кондуктор, а Иржи е назначен за инженер в Дирекцията на държавните постройки. През 1879 г. двамата основават първата печатница в младата столица, която впоследствие получава названието „Придворна печатница“.
Прошековата печатница
Трайно установили се в България, братята приемат български имена – Иржи вече е Георги, а Теодор става Богдан.
Инж. Богдан Теодор Прошек
Един ден Богдан се разхожда до Княжево и вниманието му е привлечено от примитивна пивоварница. Вечерта споделя видяното с брат си Георги и двамата решават да вземат под наем Княжевската пивоварна, основана от французина Дюкорп между 1873 и 1876 г. Наемат майстор-пивоваря Мартинек и започват ръчно пивоварство. Условията за варене са допотопни, няма зимници за охлаждане и отлежаване на пивото.
През 1880 г. пожар изпепелява голямата турска казарма, на мястото на която сега се намира Синодалната палата срещу храма „Св. Александър Невски". Предприемчивите братя Прошек купуват мястото на изгорялата казарма и оцелелите дървени и други строителни материали. После наемат майстор Арсо Митрев, който издълбава „зимник“, дълбок 7,7 м, дълъг 22,30 м и широк 6 м, в който отлежава докараната с каруци от Княжево прясна бира. Същият майстор прави „ледарница“. За братята доброто качество на бирата се крие и в собственото производство на лед.
Фабриката
Неудобствата от транспортирането и допотопното производство на пивото е причина през 1881 г. Георги и Богдан Прошек да започнат строителство на модерна пивоварна фабрика на ул. „Сан Стефано“ № 22. С майсторите Нено Христов и Георги Николов сключват договор да направят 100 000 тухли, като на всеки 1000 плащат по 16 сребърни лева.
В „Държавен вестник“, бр. 253 от 17 ноември 1895 г., е публикувано обявление на Георги и Богдан Прошек, от което е видно, че с акт № 11 от 19 август 1895 г., съставен от нотариус при Софийския окръжен съд, се узаконява фирмата „Братя Прошекови“, състояща се от софийските жители Георги и Богдан Прошек.
На входа на фабриката братята отварят бирария с 50 маси и 400 стола, известна с името си “Дълбок зимник “, която бързо добива популярност.
Реклама на Прошековото пиво
През 1888 – 1892 г. във фабриката се инсталира нова парна централа и нова машинна инсталация за варене на пивото. През 1895 г. е въведена амонячна компресорна инсталация за охлаждане на пивото, а на следващата година и електрическа централа, първа в София по онова време. През 1896 г. фабрика „Братя Прошек“ произвежда 685 640 литра бира, продава 624 330 литра и заплаща 31 217,00 лв. акциз на държавата. През 1902 г. се изкопава артезиански кладенец, дълбок 100 м, от питейната вода пивото придобива уникален вкус.
Фабриката заема обща площ от 12 500 кв. м, а самите постройки - 6300 кв. м. През годините производството се обособява в няколко отделения - парно, машинно, варилно, отделение за охлаждане на бирата, изби, отделение за измиване, насмоляване и пълнене на бурета, както и други помощни отделения. Фабриката притежава над 15 000 бурета, а работният състав е от 100 до 150 души. Прошековото пиво става популярно не само в България, на изложби в чужбина то получава редица отличия.
Знаменитата пивоварна
Развитие
През 1905 г. двамата братя Прошек внезапно умират един след друг – Георги на 57 г., а Богдан на 47 г. Управлението на фабриката се поема от наследниците им, а през 1907 г. се прехвърля на Стефан Пипев, Александър Купов и д-р Урбан. През 1907 г. във фабриката се инсталира нов двигател - дизелмотор 120 к.с., ново динамо, нови хладилници, двойни компресори и нова инсталация за изкуствен лед. Впоследствие се инсталират нови стоманени емайлирани ферментационни каци и първите железобетонни ферментационни резервоари в България.
В края на Първата световна война фабриката е затворена, но от март 1920 г. производството е възобновено и скоро достига предвоенните обеми. Построяват се нови изби за отлежаване на пивото, нова инсталация за пълнене на пивото в бурета, канализация и редица други нововъведения. Изкопани са още два артезиански кладенеца. Пивоварна „Братя Прошекови“ надделява над появилите се конкуренти в производството на бира.
Национализация
На 23 декември 1947 г. Народното събрание приема Закон за национализацията на частните предприятия и всички пивоварни фабрики са одържавени. Фабриката на братя Прошек се преименува на Държавна пивоварна фабрика „Витоша“, като по-късно става част от комбината „Софийско пиво“. На 1 август 1978 г. фабриката е затворена, като целият персонал и производство са прехвърлени в пивоварната в Горубляне.
През 1996 г. дружеството „Софийско пиво“ ЕАД се преименува на „Пивоварна Ариана“ ЕАД. Година по-късно контролният пакет от акциите на „Пивоварна Ариана“ЕАД са придобити от „Хайнекен“ и „Кока-Кола Хеленик Ботлинг Къмпани“.
През 2005 г. фабриката е разрушена, за да се построи търговски комплекс с апартаменти „Сан Стефано плаза“.
Румен Жерев
