Д окато на Свети Антоний в страната ни е посветена само една църква, Свети Атанасий (честван на 18 януари) е патрон на множество храмове, пръснати из цяла България. Интересно е, че доста от тях са свързани с борбите ни за църковна и национална свобода.
Убежище
Пръв сред тях блести Златоливаденският манастир „Свети Атанасий“ - най-старата монашеска обител в Европа. Святото място с история от над 1600 г. е било убежище на Васил Левски и други участници в националноосвободителните борби. Местни хора разкриват, че за благодарност дякон Игнатий (монашеското име на Апостола на свободата) е поръчал и заплатил икони за обителта на своя близък приятел Георги Данчов Зографина. Последният изписал чудните образи на Божията майка, Исус Христос и на св. Атанасий. Тези реликви могат да бъдат видени и днес да стоят на иконостаса на малката църква в манастира „Св. Атанасий“.
Ливада
Той е разположен над село Златна ливада, на 14 км от Чирпан, заради което е известен повече като Чирпански манастир. Той е основан от самия свети Атанасий. Според преданието, връщайки се от Вселенския събор, провел се по нашите земи - в Сердика през 343-344 г., Александрийският патриарх отсяда на това място в една пещера. Той живее известно време там в изгнание, тъй като междувременно разбира, че властта в империята се е сменила и е минала в ръцете на негови недоброжелатели. Но всяко зло за добро, разказват възрастни чирпанлии. Защото така духовникът основал днешния манастир.
Пещерата, в която е пребивавал светителят, и днес е място за поклонение.,
Уникалността му днес се допълва и от местните легенди за лековитата вода в кладенеца, свързвана отново с покровителството на светията основател. А в скалите над манастира феновете на светите места посещават и постницата. Така се нарича чудотворната пещера, обитавана преди векове от Атанасий и неговите следовници. Поклонниците преминават през нея, като се вярва, че това носи здраве и благоденствие.
В своята почти 1700-годишна история манастирът „Свети Атанасий“ многократно е разрушаван, но винаги е възкръсвал от пепелищата. Според местните предания в него е отсядал Паисий Хилендарски, който е кръстосвал родината като атонски таксидиот и паралелно с това е разпространявал своята История славянобългарска.
Атеизъм
С идването на комунистите атеисти на власт след 1944 г. той е превърнат в овчарник. По спомените на съвременници на местния партиен секретар една нощ се присънил свети Атанасий. Той го предупредил, че ако не спре поруганието на това свято и древно място, ще загуби детето си. Така манастирът ненадейно е върнат на Църквата. През 70-те години по инициатива на Людмила Живкова – тогава министър на културата - се построяват нови сгради.
Визита
Паметно е лето Господне 2003, когато в манастира на поклонение лично идва Александрийският патриарх Петрос VII. Той дарява древна икона на своя далечен предшественик на поста - Атанасий Велики, рисувана в Александрия. Тук се пази и препис от Реймското евангелие, над което повече от 200 години са се заклевали френските крале.
Гримьорна
Говорейки за времето на соца, доста храмове са били преустроени в какво ли не. Например олтарът на храм “Свети Атанасий” във Варна е бил превърнат в гримьорна.В днешния си вид старата митрополитска църква е построена през 1838 г. на мястото на изгорелия две години по-рано храм. Според учените на това място е имало две средновековни църкви, като за втората се предполага, че е от XIII-XIV вeк и е била митрополитска катедра. Тя е разрушена в началото на турското робство. През XVI-XVII век е изградена нова църква, която изгаря в 1836 г. В храма до 1914 г. служат гръцки духовници, когато е предаден на Варненската митрополия.
Храмът във Варна е съхранил древната си история.
През 1920 г. Варненският и Преславски митрополит Симеон благославя и разрешава в църквата да служат руски свещеници и да обгрижват руската общност, емигрирала във Варна след болшевишката революция през 1917 г. Храмът обаче изпълнявал енорийски функции не само за руснаците, но и за всички живеещи в квартала. През 1961 г. е иззет от Църквата и се превръща музей. През 1965 г. е обявен за паметник на културата. В него е подредена експозиция от 80 икони от XVIII-XIX, дело предимно от майстори на Тревненската школа. Божият дом се използва и като концертна зала в рамките на международния фестивал ”Варненско лято” и при други културни събития.
След 1989 г. православният храм възкръсва. През 1991 г. той е върнат на митрополията и след 30-годишно прекъсване владиката Кирил извършва чина на обновлението и отслужва света литургия. Оттогава храмът претърпява няколко основни ремонта и придобива сегашния си вид.
Мустаци
Храм, посветен на великия отец на Църквата, има и в Асеновград. Неговата история също е доста любопитна. Той е вдигнат през 30-те години на XIX век като символ на борбата на българската общност срещу властта на гръцката патриаршия в Цариград (Истанбул). Наричан е "Аргат клиси" („Църквата на аргатите“ на турски) като ответна реакция срещу гръцкото духовенство в града и подигравките, които българските енориаши са били принудени да търпят.
Българите в Асеновград издигат църква напук на гръцкото духовенство.
Писателят Николай Хайтов описва случка на отказано причастие от страна на гръцки свещеник към български енориаш, под предлог че „мустаците му са много дълги и ще се похаби комката". Провокирани и от други подобни гаври местните християни се организират и с доброволен труд и средства започват българска черква. Немалка сума дарява и богат турчин, за когото са работели много от българите в онези дни. Близо половин век храмът в чест на Свети Атанасий е бил арена на борби за духовно надмощие между българи и гърци, докато българската общност трайно извоюва своята духовна свобода и независимост.
Кочо Честименски
Доста страдалческа е съдбата на „Свети Атанасий" в Перущица. Храмът, обезсмъртен от Иван Вазов и саможертвата на Кочо Честименски в „Епопея на забравените“, е от XVIII век. Той е бил опожарен от кърджалиите. При възстановяването през 1868 г. е добавена пристройката откъм южната му страна. В двора на храма има камбанария с камбана, отлята от известните през Възраждането пазарджишки майстори братя Велеганови.
Историческият храм в Перущица пази спомена за Априлското въстание.
Заради местоположението си по време на Априлското въстание черквата е била определена от местния водач на бунта Петър Бонев за четвърта основна „табия” (защитна позиция). Тогава в оградните й зидове са избити бойници, а в двора са струпани храна и вода. На 30 април 1876 г., след кървавата драма при потушаване на въстанието, църквата е изцяло срутена и опожарена. Непосредствено след това представителката на английското консулство лейди Странгфорд построява в двора на църквата шест дъсчени бараки, за да бъдат настанени тежко пострадалите.
След Освобождението в нея се разполага първата времена болница. Днес храмът е напълно възстановен.
Българово
Храмът „Свети Атанасий“ в градчето Българово, Бургаско, пази историята за над 400 християни - мъже, жени и деца, изгубили живота си в драма, известна като „Второто Баташко клане”. Според преданията църквата е построена в края на XVII век, а е записана в документите на Сливенска митрополия преди 175 години. Ето какво свидетелства руският полковник Александър Лермонтов - племенник на знаменития руски поет.
През 1878 г. в църквата в Българово са избити 400 християни.
На 4 февруари 1878 г. командваните от него части влезли в селото, но не били посрещнати от никого. Когато стигат до развалините на църквата, в нея намират телата на близо 400 мъже, жени и деца. Те ги погребали пред храма. Липсата на писмени свидетелства за тази история карат мнозина от селяните в района да се съмняват в нея. Това се променя през 1996 г. „Тук беше пасище, единственото, което беше останало, беше един покрив и една част от иконите, възстановени и съхранени в един сандък в кметството. Когато започнахме да копаем, за да прокараме канал покрай чешмичката и покрай дървото, започнаха да излизат кости, черепи, събирали сме ги един по един“, разказва Марин Тачев - бивш кмет на Българово. „Има кости, които показват, че тези хора са съсичани. В два черепа има метални пирони. А църквата вече е възстановена. Започна изграждането и на камбанарията под ръководството на местния майстор Николай“, обясни преди време отец Захарий Делчев. Тя е от дялан камък и дървена конструкция, като архитектурата й е съобразена с тази на храма. По този начин църквата и костницата там ще образуват архитектурен комплекс“.
Изготвил Символа на вярата
Свети Атанасий Велики, патриарх Александрийски (296-373), е един от най-видните богослови и радетели за чистотата на вярата, най-известен с противопоставянето си на Арий и арианството. Почитан е като светец в православието, католицизма и в древните източни църкви, а също и в повечето протестантски вероизповедания.
На Запад го отбелязват на 2 май – деня на неговата смърт.
Светецът е бил секретар, а впоследствие и дякон на александрийския патриарх Александър. Като такъв участва в Първия вселенски събор в Никея през 325 г. Съборът приема неговите идеи за Бог пред тези на Арий и така се явява автор на Символа на вярата. Свети Атанасий защитил идеята, че Син Божи е приел тленна форма, за да възвърне хората към безсмъртието, отнето им в резултат на грехопадението. След смъртта на Александър през 328 г. Атанасий го наследява като патриарх на Александрия.
На този ден свършва зимата
В българския фолклор свети Атанас е смятан преди всичко за владетел на снеговете и ледовете, които получава след делба на света със своите петима братя – свети Никола, свети Илия, свети Иван, Архангел Михаил и свети Петър.
Вярва се, че на този ден той се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Затова съществува поговорката, популярна и сред българските турци: “Танас си отиде и зимата си отиде!“.
Според фолклорния мироглед с брата си близнак свети Антон те са ковачи и изобретяват ковашките клещи. Затова са считани за покровители на ковачи, ножари, налбанти и железари. Свети Атанасий е още и повелител над чумата, шарките и „синята пъпка“(антракса). Затова на неговия ден се пекат и се раздават надупчени питки, полети с мед, за да не се шарят децата и да се умилостиви да бъде „медена“ болестта и да премине леко. Болестите не се наричат по име, а само „медените“, „лелите“ или „благите“, че да не се „подсърдят“. За тях се оставя на тавана парче с мед от питата, а за „лелята“ т.е. чумата, цяла питка. Жените не плетат, не предат и не готвят боб и леща. Традиционно празнично ястие е и свинското с бамя. Готви се и се раздава за здраве месо от черно пиле с ориз. Перата му се смятат за лечебни и се запазват до следващата година.
Най-старата църква е в Арбанаси
Говорейки за стародавност, то най-древната църква в чест на този Божи угодник в България се намира в село Арбанаси. Храмът е издигнат през 30-те години на XVII век. Представлява масивно каменна постройка с внушителните за времето си размери 18 на 10 метра. Зографията на църквата е завършена през 1667 г. В нея централно място заема мащабно изображение на Света Богородица. От двете й страни са църковните отци – свети Василий Велики, свети Григорий Богослов и свети Атанасий. Върху северната стена на наоса в 14 сцени е развита темата за Христовите страдания. Впечатление прави и голямата многофигурна композиция “Успение Богородично”.
Константин Събчев
