Д нес невежеството е мярка...
...И няма нищо лошо, защото Сашо е отличен певец за жанра, който представлява. Шегата цели да изтъкне книжовното познание на българите, било балансирано и устойчиво само допреди няколко десетки години. Да четеш или да не четеш вече няма силата на онова дамгосване, с което са се отнасяли към невежите.
МЪЖКА ДУМА С ЛОРД ЕВГЕНИ МИНЧЕВ: За четенето и някои препоръчани заглавия!
Днес невежеството е мярка, то е жалон за преживяване а книжното позьорство се измерва с висене по опашки за книгата на някой награден и естетически дискусионен автор. „Елате ме вижте“ е и четенето по спирки и по автобуси, без да искам да принизявам старанието на някои, въпреки подозренията ми.
Книгата е свещено нещо, но не е задължително да я навираме в лицата на хората, само за да се снабдим с индулгенция за интелигентност. Книги имаше и по байтошово време, когато се купуваха цели издания на Тютюн и други добре издадени томове, за да изглежда добре библиотеката. А библиотеката тогава беше типична за всеки апартамент мебел.
Там съжителстваха кокетно двете кристални чаши от сватбата и тюлени торбички с бонбони Детска радост. Не можеше този книжен разкош да мине и без робот от кутии Марлборо и зле прикрита бутилка с корекомско уиски „за гости“.
МЪЖКА ДУМА С ЛОРД ЕВГЕНИ МИНЧЕВ: Сърдечност и мафия в седмичното телевизионно меню
Като четящ човек и познаващ четящи хора, мога да твърдя, че книгите, които сте прочели и дозата разбиране за тях, след тях, се вижда в очите, маниерите, последствията от всяко ваше общуване. Да, миличко е да видиш гелосано момче, със замрежен поглед и тесни дънки да чете в тролея. Или привидно стестнително девойче с плисирана пола и баретка да чете в петицата. За рисунка от Александър Поплилов е добре, но за реалността- съмнявам се.
Прогресът девалвира книгата и я оставя в огромната и безжалостна паст на интернет. Прогресът е невъзможнен обаче без книгата, от която са извлечени и онлайн знанията, подобрявани от дигитално тълкуване. Затова е добре поне още известно време, преди да се потопим в бъдещето, да извлечем последните сили на отпечатаното слово.
В начале бе Словото... А после?
*Коментарът е написан специално за „Телеграф“!
Лорд Евгени Минчев
