К акви са плановете на демократа Джо Байдън, след като напусне Белия дом след една седмица? Този въпрос си задават сега журналисти в САЩ.
Паралелно с него отвъд Атлантика противници на френския президент Еманюел Макрон го призовават да подаде предсрочно оставка, а привърженици на политическата стабилност в страната смятат, че той не трябва да го прави. Макрон вече заяви, че няма да се оттегли предсрочно от поста си. А целият този дебат породи въпроса какво ще прави Макрон, когато изтече вторият му президентски мандат през 2027 г., припомни БТА. Предположение в тази насока дойде именно миналата седмица от неговата съпруга - Брижит. То беше направено ден след като на италианския премиер Джорджа Мелони беше зададен също въпросът дали мисли да се кандидатира отново за премиер през 2027 г., когато в Италия ще има редовни парламентарни избори. В същия ден, в който Мелони говори за плановете си през 2027 г., беше и погребението на бившия американски президент Джими Картър. То беше повод за американците да си спомнят, че през дългите години, през които той е бил бивш държавен глава, Картър е водел скромен начин на живот. На погребението се бяха събрали настоящият президент на САЩ, неговият приемник и трима бивши президенти на САЩ, което накара мнозина да се запитат какво правят всички тези хора, след като слязат от международната политическа сцена и дали изобщо успяват да загърбят политиката.
След като на 20 януари 2017 г. официално приключи вторият президентски мандат на демократа Барак Обама, той се впусна в разнородни начинания, сред които участие в семинари и конференции в качеството му на лектор. Миналата есен например той участваше в представянето във Вашингтон на мемоарите на бившия германски канцлер Ангела Меркел, с която, докато беше на власт, поддържаха много добри отношения. За първи път Обама се прояви като лектор на 24 април 2017 г. на семинар в Чикагския университет, където призовава младите американци да участват в политиката, припомнят медиите Ен Пи Ар, Ен Би Си Нюз и Ей Би Си Севън Чикаго.
През май 2018 г. Барак Обама и съпругата му Мишел, се договориха с „Нетфликс“ да създават документални поредици, документални филми и репортажи. Семейство Обама учреди за целта продуцентската компания „Хайър граунд прадъкшън“. Резултатът от сделката не закъсня и две години по-късно документалният филм „Американска фабрика“, получи награда „Оскар“ за най-добра документална лента. Филмът разказва за фабрика на китайска компания в американския щат Охайо. През февруари 2021 г. Обама и певецът Брус Спрингстийн стартираха подкаста „Ренегати: Родени в САЩ“, чието име е вдъхновено от хита на Спрингстийн „Роден в САЩ“. В подкаста Обама и музикантът говорят за своите корени, за музиката и за любовта им към САЩ.
Барак Обама има и фондация, носеща неговото име, учредена през ноември 2017 г. Същата година той си партнира с други бивши американски държавни глави – Джими Картър, Джордж Буш-младши и Бил Клинтън - в усилията за подпомагане на пострадалите от ураганите Харви и Ирма, бушували през 2027 г. в Мексиканския залив и Тексас.
През ноември 2020 г. се появиха мемоарите на Обама, обхващащи периода му като президент на САЩ и озаглавени „Обетова земя“. Всеки президент на САЩ, като се започне от Хари Труман и се стигне до Джордж Буш, са публикували след края на мандата си мемоари, но им отнемало по-кратко време да ги напишат. На Обама му трябваха три години. Причината за закъснението е, че първоначално Обама планирал да напише само 500 страници за една година, но впоследствие се разпрострял до 700 страници. Преди това Обама е написал и книгите „За вас е песента ми. Писмо до моите дъщери“, „Барак Обама. Баща ми и аз“ и „Барак Обама. Дързостта на надеждата“. „Обетована земя“ последва мемоарите на съпругата му Мишел Обама, превърнали се в бестселър и озаглавени „Моята история“. През март 2022 г. Обама спечели наградата на Асоциацията на създателите на аудио съдържание в категорията за най-добър прочит на собствена книга заради аудиоверсията на „Обетована земя“. През същата година той печели и телевизионната награда „Еми“ за разказа, който води в документалната поредица „Нашите велики национални паркове“ по „Нетфликс“.
Хонорари
След като напусна Белия дом след изтичането на втория му президентски мандат през януари 2001 г., демократът Бил Клинтън се превърна в оратор на десетки платени събития годишно, припомня Си Ен Ен. Хонорарите за всяка една лекция или реч са различни. Но през 2011 г. например Клинтън е спечелил по този начин 13,4 милиона долара, посочва медията.
Клинтън създаде и фондация, носеща неговото име, която работи в областта на въпроси от глобално значение, като например борбата с разпространение на вируса на СПИН, намаляване на бедността, подобряване на общественото здравеопазване, преодоляване на религиозните и етническите конфликти.
След катастрофалното земетресение край бреговете на остров Суматра в Индонезия на 26 декември 2004 г. и последвалото го цунами, засегнало редица страни с излаз на Индийския океан, тогавашният генерален секретар на ООН Кофи Анан реши, че Клинтън ще оглавява усилията за възстановяване на региона, припомня Ен Би Си Нюз. Тогава Клинтън заедно с предшественика му, републиканеца Джордж Буш, създадоха и съвместен фонд за подпомагане на усилията в тази насока. А след преминаването на мощния ураган Катрина през 2005 г. в САЩ двамата създадоха и фонд за подпомагане на пострадалите от това бедствие.
След като стана бивш президент, Клинтън публикува автобиографията си „Моят живот“, а впоследствие и аналитичната книга „Да дариш. Как всеки от нас може да промени света“. Клинтън сътрудничи и на американския специалист по криминални романи Джеймс Патерсън за романа „Къде е президентът“, определян от някои анализатори като първокласна творба и посветен на мистериозното изчезване на един президент.
След като приключи вторият президентски мандат на републиканеца Джордж Буш-младши през януари 2009 г., той се оттегли в къщата си в Тексас, но често пъти се появява на различни събития, в това число и на спортни прояви, които открива церемониално. През януари 2010 г. той и Бил Клинтън създадоха фонд за подпомагане на жертвите на катастрофалното земетресение в Хаити, станало през същия месец.
Страст
В постпрезидентските си години Буш-младши се посвещава и на хобито си да рисува. Тази страст се заражда у него, след като прочита есето на Уинстън Чърчил „Рисуването като развлечение“. Така Буш-младши става специалист по картини, в които главни действащи лица са кучета и хора, припомня „Бизнес инсайдър“. Рисува и натюрморти. Има няколко автопортрета и е рисувал и портрети на чуждестранни лидери, сред които на Владимир Путин и Тони Блеър, посочват „Гардиън“, Би Би Си и Си Ен Ен. Публикува и книга с портрети на американски ветерани, озаглавена „Портрети на куража“.
Джордж Буш-младши често се изявява на спортни прояви.
Дали Джо Байдън ще последва примера на гореспоменатите бивши американски лидери? Със сигурност той ще се оттегли в любимия си щат Делауеър, но едва ли ще се откаже от политиката, прогнозират американски медии. Те базират предположенията си на изказване на Байдън пред Ей Би Си неотдавна, че той няма да се оттегли от политиката, след като си тръгне от Белия дом. Байдън уверява, че ще продължи да се занимава с вътрешнополитическите и външнополитическите събития. Тази ангажираност ще става посредством двете организации, създадени от него още през 2016 г., когато приключи мандатът му на вицепрезидент на Барак Обама - „Център Пен-Байдън за дипломация“ и „Глобален ангажимент“. Байдън има и фондация на името на неговия починал от тумор син Бо Байдън, която работи с уязвими деца. А като всеки приключил мандата си президент на САЩ, от Байдън ще се очаква и да напише мемоарите си.
Тереза Мей се посвети на каузи
Във Великобритания консерваторката Тереза Мей, след като се оттегли от премиерския пост, беше парламентарист, но миналата година обяви, че няма да се кандидатира за преизбиране, тъй като се е посветила на други близки до сърцето й каузи. Те отнемали все повече от нейното време и тя си дала сметка, че не може да върши пълноценно депутатската си работа. Това оттегляне на Мей от депутатската професия след 27 години на парламентарна кариера стана в момент, в който редица консервативни британски парламентаристи обявиха, че няма да се кандидатират за преизбиране на изборите през юли 2024 г., припомнят Би Би Си и "Гардиън".
* Следва продължение!
Сунак стана опозиционер
Бившият британски премиер Риши Сунак, оглавявал консерваторите в момента на историческото им поражение на вота през 2024 г., след това логично стана лидер на консервативната опозиция в британския парламент, където беше избран за депутат, и оглави опозиционното правителство в сянка, което е символична противотежест на кабинета на лейбъристите на Киър Стармър, спечелили властта след 14 години в опозиция. След като начело на консерваторите беше избран нов лидер – Кеми Бейдънок, Риши Сунак, обяви, че ще се посвети на работата си като депутат.
БЕЗ ЗАДРЪЖКИ: Джонсън получи оферта да води рубрика
През 2022 г. тогавашният лидер на консерваторите, колоритният Борис Джонсън, след поредица от скандали, свързани с действията на правителството му по време на ковид пандемията и с водените от него политики като цяло, се оттегли от премиерския пост. След това Джонсън получи оферта да води рубрика в „Дейли мейл“, като според „Политико“ е получил за това и шестцифрен хонорар. Той се оттегли от депутатското си място през лятото на 2023 г. след период на чести отсъствия от пленарната зала, допълва „Гардиън“. Това стана само четири години след като Джонсън начело на консерваторите извоюва парламентарно мнозинство от 80 депутатски места, което за онова време беше най-доброто им постижение от 30 години насам, припомня Би Би Си. Джонсън се оттегли като депутат заради разследването за партита, състояли се на „Даунинг стрийт“ 10 по времето, когато в страната бяха забранени събиранията на много хора на едно място заради пандемията от Ковид-19.
Джонсън се изявява и като оратор на различни прояви. Пред две години „Гардиън“ отбеляза, че той е получил 2,5 милиона лири като аванс са разнородни речи. През 2024 г. стана ясно, че Джонсън не иска да се кандидатира за депутат и той така и не се включи активно в предизборната кампания на консерваторите, както се очакваше. Но все пак „нахлу“ във финалния й етап, припомня Ройтерс. В навечерието на вота той се появи на техен митинг в Лондон. Вместо обаче да говори защо трябва да се гласува отново за Риши Сунак и за неговата партия, Джонсън превърна речта си тогава в припомняне на своите постижения като премиер. Докато той говореше, Риши Сунак дори не присъстваше на сцената. Джонсън беше аплодиран от аудиторията, но поведението му на митинга и това, че със Сунак така и не застанаха рамо до рамо на сцената, само подчерта разделението в редиците на консерваторите в навечерието на вота на 4 юли 2024 г., приключил със смазващо поражение, нанесено им от лейбъристите.
Миналата есен се появиха дългоочакваните мемоари на Джонсън, за които през 2023 г. „Гардиън“ написа, че той е получил аванс от 500 000 лири. Книгата, озаглавена „Без задръжки“, представя версията на Джонсън за събитията във Великобритания по времето, когато той е бил премиер. Гледната му точка обаче относно някои събития е ексцентрична, което е типично за него, а относно други събития разказът му влиза в противоречия с официалните версии за случилото се. Така например Джонсън пише, че британската кралица Елизабет Втора е имала рак на костите, припомня Си Ен Ен. Но в смъртния й акт, публикуван от шотландските здравни власти, се казваше, че тя е починала в имението си в Шотландия от старост, отбелязва Би Би Си.
* Автор: Габриела Големанска
