М олдова твърдо пое по пътя на европейската си интеграция след оглушителната победа на проевропейската партия „Действие и солидарност“ на президента Мая Санду.
Тя спечели 55 на сто от гласовете. „Молдова избра демокрацията, реформите и европейското бъдеще въпреки заплахите и намесата на Москва“, коментира в Х председателят на Европейския съвет Антониу Коща. До урните отидоха 1,6 млн. човека, което представлява 52 на сто избирателна активност. Проруският „Патриотичен блок” привлече едва малко над 24 на сто от гласовете. Вотът се смята за тежък провал за Кремъл, който беше пуснал на пълни обороти машината си за хибридна война.
Зaлогът
Първоначалните прогнози бяха, че проруската коалиция ще има близък резултат до „Действие и солидарност“ и това би трябвало поне да даде повод за оспорване на вота. Лидерът на „Патриотичния блок“ Игор Додон дори се бе приготвил да празнува победата, преди ентусиазмът му да бъде попарен от резултатите.
Истината е, че Кремъл подходи високомерно към изборите и очакваше да спечели по подразбиране. Проблемът беше, че опорките бяха остарели и никой не си направи труда да следи събитията на терен. Москва облъчваше населението на една от най-бедните страни в Европа с непрекъснато повтаряне, че ЕС ще означава единствено по-високи цени и като аргумент се изтъкваше фактът, че за последната година токът е скочил с 34 на сто.
Молдова има население от около 2,4 млн. души, средната заплата е около 772 долара, а пенсионерите получават средно по около 225 долара. В руските опорки липсваше фактът, че три четвърти от електричеството се произвежда от газовата електроцентрала „Кучурган“, която се намира на територията на автономния регион Приднестровие, който е на левия бряг на река Днестър и обяви независимост през 2005 г. Районът е населен почти изцяло с руснаци. Там живеят 370 хил. души, а БВП на областта е едва 1,2 млрд. долара или по 2500 долара годишно на човек.
Хората в региона имат двойно гражданство – молдовско и руско. На техните гласове разчиташе и проруската коалиция.
100 млн. евро
Според Санда Санду от фондация „Конрад Аденауер“ Русия е изсипала най-малко 100 млн. евро, за да повлияе на изборите, като е била използвана мрежа от офшорни сметки, криптовалута и пари в брой, които да финансират изборния туризъм. През 2021 г. тази тактика проработи, но този път молдовците бяха научили няколко важни урока. На първо място беше войната в Украйна. Молдова приюти над 135 хиляди украински бежанци, което я прави страната с най-много бежанци от Украйна на глава от населението. В огромната си част молдовците смятат, че Русия е агресор, който ще погледне и към тяхната страна. Молдова има диаспора от около един милион души, които почти без изключения са проевропейски настроени. Общо 288 хиляди бяха бюлетините, пуснати зад граница, или 37,5 процента от общия вот. От тях обаче едва около 12 хиляди дойдоха от населеното с руснаци Приднестровие. „Само мога да кажа, че на хиляди им беше отнето правото на глас“, коментира говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
Всъщност официалните власти не са нарушили закона, но жителите на Приднестровието трябваше да пътуват по 20 километра в едната посока до най-близките избирателни секции, които на всичкото отгоре бяха едва десетина на брой. По граничните пунктове се образуваха километрични опашки.
Бомби
Паралелно с това изборни секции в Румъния, Испания, Италия и САЩ получиха бомбени заплахи, за които се смята, че имат руски произход. Но и тук имаше подценяване. На бомбените заплахи през 2025 г. се реагира светкавично и работата продължава, а секциите не остават затворени, както беше преди. Спорен е ефектът от изсипаните пари в криптовалута и през офшорни сметки, тъй като таргетираната група са руски пенсионери, които не се разплащат по този начин.
Мишени
„Русия опита да направи две неща – първо буквално да купи изборите с изсипаните колосални суми, и второ да дискредитира президента Мая Санду“, коментира проф. Щефан Волф от университета в Бристол. В рамките на изборната седмица полицията осъществи над 250 акции срещу купуването на гласове. Оказа се, че сред арестуваните преобладават руснаци, които в последните месеци многократно са пътували до Сърбия и обратно.
Всъщност Молдова с територия от едва 33 хил. кв. км, БВП от 18,2 млрд. долара годишно и армия от 6500 човека не може да е основната мишена на Москва. Тя е опитно поле за далеч по-важни стратегически задачи. Русия се е прицелила в Грузия и Балканите, където да бъдат развити хибридни атаки. Затова и голяма част от арестуваните за купен вот по един или друг начин са свързани с Белград.
Европейското острие Мая Санду
Победата на проевропейските сили в Молдова на изборите миналата седмица е лична и за президента на страната и основен двигател на европейската интеграция, 53-годишната Мая Санду. Тя е родена в тогавашния Съветски съюз в семейството на доктор и учител, а по времето, когато Молдова обявя независимост, е студентка в Кишинев, където следва „Международни отношения и публична администрация“. Впоследствие завършва Харвард, откъдето има магистърска степен. От 2010 до 2012 г. работи в Световната банка, след което се връща в родната си Молдова и се захваща с политика.
През 2020 г. е избрана за президент, като е преизбрана през 2024 г. Санду има ясен проевропейски курс. Осъжда руската агресия в Украйна и застава на страната на Киев. Санду започва предизборната си кампания за вота през 2020 г. на румънски и руски, за да подчертае, че Молдова е мултиетническа. Когато печели, тя благодари на румънски, руски, гагаузки и български. В последните години Санду е най-популярният молдовски политик. По време на пандемията от коронавирус тя прави истински чудеса. Успява да измоли от тогавашния румънски президент Клаус Йоханис 200 хиляди ваксини - дарения за хората на първа линия. Самата тя отказва да се ваксинира с аргумента, че ще изчака и последният молдовец да има достъп до ваксина.
Санду взима драстични мерки срещу ширещата се корупция. Не се колебае да удари мафиоти, прокурори и банкери. В резултат на мерките рейтингът на страната в Антикорупционния индекс скача на 32 от 39 и Молдова се качва на 91-во място от 180 държави.
Санду продължава да живее в скромен апартамент в Кишинев. Няма семейство и казва, че най-големият пропуск в живота ѝ е, че не е успяла да стане майка.
Иван Мастагарков
