Н аред с днешните храмове и манастири, България е богата и с руини на древни храмове, свидетелстващи за християнския характер на нашите земи още в късната античност. Такъв паметник е и Беловската базилика „Възнесение Господне“ или „Свети Спас“, разположена близо до град Белово, Пазарджишко. Тя се намира в местността Свети Спас (Спасовица) сред красивите северозападни склонове на Родопите, на 10 километра южно от Белово и на около 1,5 км южно от село Голямо Белово.
Базиликата, известна още като Червената църква, представлява огромен археологически комплекс от Късната античност и Ранното средновековие в края на V-VI век. През Средновековието около раннохристиянския храм възниква манастир, известен днес като Голямобеловски, който в XVII в. е разрушен от турците при помохамеданчването на българите от Чепинското корито. Тогава е срината и базиликата. Ала мястото се почита и днес. Затова до останките на древния храм през 1999 г. е изградена нова черква, която макар и да е доста отдалечена от околните села, е много посещавана.
След извършената реставрация посетителят придобива представа за размерите на храма.
Първите исторически сведения за крепостта и базиликата са от именития български възрожденец - Стефан Захариев, в неговото „Описание за Татар пазарджишката кааза“. Култовият обект намира място и в публикации в списанията на Петко Рачов Славейков и други видни български възрожденци. През 1915 година българският учен Петър Мутафчиев прави първото научно описание на базиликата, а през 1922-1924 година са проведени и първите археологически разкопки, финансирани от американския милионер Уилям Уитмор и реализирани под ръководството на Тодор Герасимов от Археологическия институт. Консултант на проучването става световноизвестният византолог Андрей Грабар. Разкопките са подновени от Националния исторически музей от 1978 до 1996 г., отначало под ръководството на професор Иван Венедиков, а по-късно на Гавраил Лазов. Реставрацията и консервацията на базиликата започва през 1989 г. и е завършена от архитект Вера Коларова в 1994 г. Изградени са арките в преддверието, а подовото покритие е насипано с чакъл. В този си вид базиликата е отворена и годна за посещения от туристи.
Особеност в плана на сградата е, че тя няма централен вход от запад. През два странични входа към северната и южната част на триделния притвор се влиза в централната част, осветена от два реда прозорци, към западната фасада и оттам във вътрешността на сградата. Градежът на базиликата в основите е от средно голям ломен камък, а стените са изградени от квадратни тухли, споени с червен хоросан. Базиликата в местността Свети Спас датира от VI век от новата ера. Според изследванията на проф. Петър Мутафчиев този храм е свидетелство, че именно в град Белово е съществувала изчезналата, но все още споменавана Левкийска епархия.
Професор Андрей Грабар участва в проучванията на базиликата.
Родната църква пази титлата Левкийски
Базиликата е най-запазената част от разрушения късноантичен и средновековен укрепен град Левке (Левки), разположен на площ от 80 декара. Била е катедрала на Левкийската епископия. Затова и днес в Българската православна църква (БПЦ) по установен ред се дава на новоръкоположен епископ титлата Левкийски. Епископията е била подчинена на Филипополската митрополия. Първият известен неин епископ е Симеон Левкийски, който участва в Константинополския църковен събор (879 г.), на който е реабилитиран свързаният с покръстването на България патриарх Фотий, и той отново е въздигнат на патриаршеския трон. Последният, който носи титлата в наши дни, е епископ Павел.
