С наближаването на зимата в българската народна традиция присъстват празници и обреди, водещи началото си от дълбоката езическа древност. Те са имали за цел да пазят хората и домашните животни от опасностите, които носи студеното време.
Такива са и Вълчите празници (Вълчляци, Вучляци, Дзверини дни, Вълча Богородица и др.) За различните краища на България това е период от 3, 5, 7, 9 или 10 дни, който се почита в чест на вълците. Календарно този период най-често започва след деня на Свети Мина и продължава до Въведение Богородично - 21 ноември. Затова празникът е наричан още Вълча Богородица, защото се смятал за най-страшен. Другото му име е Куцуклан, Натлапан, Клекуцан.
Легендата
Според една легенда глутница вълци тръгнала да ловува и всеки звяр си хванал плячка. Само един от тях, понеже бил куц, не можел да се нахрани. Облегнал се на едно дърво, зад което се криел човек. Хищникът го видял и го изял. За да умилостивят вълците, прадедите ни ги почитали на този ден. Същевременно в някои райони се вярвало, че Куцулан носи късмет. Децата се кръщавали Вълчо, Вълкана, Вълко, за да бъдат здрави и силни. Смятало се е също, че ако вълк влезе в стадото и открадне овца, без да бъде забелязан от овчаря, това предвещавало много агнета напролет и много мляко през лятото.
Заклинания
Схващането за вълка като опасен за човека и живата стока предопределя обредността през периода, когато траят Вълчите празници. Тогава се извършват редица обредни практики и се спазват редица забрани с цел да се предпазят хората и добитъкът от вълците. По време на тези празници името на вълка не бива да се произнася. По-често използваните названия са двоица, троица, девет души, братя, душмани и други подобни. На някои места в България жените мажат с кал около огнището и при вратата, както и вратите на кошарите и оборите, като това действие е съпроводено с наричане: „Да му залепя устата, да му залепя очите, да му залепя краката“. В Пловдивско жените отиват зад кошарата и там със затворени очи зашиват предната и задната пола на ризите си. Подобна практика съществува и в Габровско, където се изпълнява от две жени - едната пита какво шие другата, а тя отговаря, че зашива устата на вълка. В Западна България месят обредна пита, чиято пластична украса изобразява кошара с овце и говеда, на вратника стои „буден“ стопанин, а около кошарата са вълците. Тази пита се прекадява и се слага в храната на добитъка, за да бъде предпазен от вълци.
През този период също така заключват веригата на огнището; не изхвърлят пепелта от огнището, защото се е вярвало, че вълците ядат или облизват въглените и така се плодят. Избягвало се също така да се излиза навън след залез-слънце.
Не отваряйте ножици през тези дни
Забраните, които се спазват, са свързани най-вече с домакинската работа на жените - те не бива да работят с вълна, с остри предмети - нож, ножици, дарак, гребен, игла, тъй като са оприличавани на вълчи зъби. Не трябва да се изработват никакви дрехи, особено мъжки, защото този, който носи такава дреха, ще бъде изяден от вълци. Преданието гласи, че една жена закърпила връхната дреха на мъжа си по време на Вълчите празници. Когато след време отишъл за дърва в гората, той бил нападнат от вълк, който само откъснал кръпката от рамото му и си отишъл. Друга народна приказка пък разказва как човек изул цървулите си, които били изработени през Вълчите празници, за да се спаси от вълк.
Ножиците не се отварят, за да бъдат затворени челюстите на вълка. В навечерието на празника те се връзват здраво и се скриват, за да не бъдат открити случайно от някое дете, което да ги отвори. Това се отнася и до сгъваемите ножове и всички подобни предмети.
