- Проф. Александрова, на 1 декември отбелязваме Деня, посветен на борбата с ХИВ/СПИН. Четиридесет години след съобщаването на първите случаи защо тази диагноза продължава да е все още заплаха пред човечеството?
- Достатъчно е да припомним, че по данни на СЗО до момента ХИВ/СПИН е отнел живота на 40,1 милиона души. Само през 2021 г. смъртните случаи по причини, свързани с ХИВ, са 650 000, а 1,5 милиона са се заразили с ХИВ. В края на миналата година броят на хората, живеещи с ХИВ, е бил почти 38,4 милиона, две трети от които са в Африканския регион. С нарастването на достъпа до ефективна профилактика, диагностика, лечение - т.нар. комбинирана антиретровирусна терапия и грижи за хората, живеещи с ХИВ, тази инфекция се превърна в управляемо хронично здравословно състояние, което им позволява да водят дълъг и здравословен живот. Прилаганата терапия потиска изявата и размножаването на вируса, но той си остава включен в генома на клетките, пълното му изчистване не е възможно и тя трябва да продължи през целия живот. Както всяко друго лечение, комбинираната антивирусна терапия има своите странични ефекти. У нас огромната част от хората, живеещи с ХИВ, приемат такава терапия, но в света има около 10 милиона души, които не са обхванати от нея. Амбициозна цел на СЗО предвижда прекратяване на СПИН, вирусен хепатит B и C и сексуално предавани инфекции до 2030 г. По време на пандемията COVID-19 е имало смущение и забавяне на грижите и услугите, свързани с ХИВ, в редица страни по света. Това налага удвояване на усилията в борбата с тази инфекция, за да може в следващите 10 години да бъдат предотвратени 7,7 милиона смъртни случая.
- Каква е вероятността все пак да бъде създадена ваксина?
- 2022 г. донесе нови надежди в това отношение. В момента текат клинични проучвания, набират се доброволци за участие. На 16 август 2022 г. публикация във Forbes излезе с вдъхновяващо послание, че ваксината срещу ХИВ може да е по-близо от всякога - отчасти благодарение на Ковид-19. Последното не бива да ни учудва. Успехът на ваксините срещу SARS-CoV-2 беше възможен и заради десетилетията изследвания върху ХИВ. Натрупаният опит помогна за бързото идентифициране на генома на коронавируса, за създаването на иРНК и вектор-базираните ваксини. И сега виждаме обратно, придобитите по време на пандемията познания щедро ни се отплащат. 2022 г. дойде с новината, съобщена от „Модерна“ на 27 януари, за прилагане на първите дози иРНК ваксина срещу ХИВ в клинично проучване. На 14 март 2022 г. Националният институт по алергии и инфекциозни заболявания в САЩ обяви, че стартира фаза 1 на клинично проучване, оценяващо три експериментални ваксини срещу този вирус. Това, което даде тласък в създаването на ваксина срещу ХИВ, е не само иРНК технологията, която е безопасна и гъвкава, позволявайки лесно актуализиране на мишената, срещу която е насочена. Важно е откриването на т.нар. консервативни широкоспектърни неутрализиращи антитела, които разпознават и атакуват различни типове ХИВ - да не забравяме колко изменчив е този вирус. „Девизът“ на тези антитела е „Едно срещу всички“. Точно те подсказаха на учените как да конституират ваксина, готова да посрещне изненадите на вируса. Работи се и върху създаването на ваксини, предизвикващи предимно Т-клетъчен имунен отговор. Един от пътищата за осигуряване на имунитет срещу изменчивия ХИВ е изрязването на участъци от няколко негови варианта и последващото им „зашиване“ - въведена в организма, подобна „сборна“ молекула ще предизвика защита срещу различни „лица“ на вируса.
- Кое е общото и кое е различното между коронавируса SARS-CoV-2 и ретровируса ХИВ?
- Коронавирусите (към които спада SARS-CoV-2) и ретровирусите (къкъвто е ХИВ) са две напълно различни семейства вируси. И двата са дошли от животинския свят - ХИВ от маймуни, а SARS-CoV-2 от прилепи. Геномът им е РНК молекула, имат допълнителна външна обвивка, върху която са разположени т.нар. шипчета - израстъци, които играят ролята на ключ, с чиято помощ става разпознаването на входната врата (т.нар. рецептор) и навлизането на вируса в клетката. Генетичната информация, която двата вируса носят, е напълно различна, шипчетата са различни, вирусите използват различни клетъчни рецептори, образно казано - отварят различни врати. SARS-CoV-2 може да инфектира над 100 вида клетки в човешкия организъм, защото рецепторът, на който се е спрял, е широко разпространен. ХИВ е по-обран в избора си, но се насочва към клетки на имунната система, поради което, оставен без лечение, води до тежък имунен дефицит и смърт. ХИВ засяга човека, докато SARS-CoV-2 може да зарази широк кръг животински гостоприемници. Ретровирусите се отличават от всички останали вируси по това, че съдържат уникален ензим, който им помага да превърнат РНК генома си в ДНК молекула и да я включат в генома на клетката. Инкубационният период на SARS-CoV-2 е дни, докато ХИВ може да остане в спящо състояние в продължение на години. SARS-CoV-2 може да протече с различна изява - от безсимптомно до тежко и животозастрашаващо заболяване. Може да засегне не само дихателната система, но и редица други тъкани и органи. ХИВ (без терапия) предизвиква тежък имунен дефицит, на фона на който се развиват ракови и инфекциозни заболявания, дори банални микроорганизми може да се окажат гибелни.
- Каква е склонността към мутации при ХИВ вируса?
- ХИВ мутира изключително бързо и това е едно от предизвикателствата, възпрепятстващи създаването на ефективна ваксина срещу него. Основна причина за това е, че ензимът, за който стана дума, не е перфектен, често допуска грешки и липсват системи, които да ги поправят. В една от сериите на филма „От местопрестъплението“ връзката между убиеца и жертвата беше доказана с факта, че и двамата са инфектирани с един и същи генетичен вариант на ХИВ.
- Вече живеем около три години в условията на пандемии, къде са опасностите пред инфектиране с ХИВ/СПИН?
- Според данните, с които разполагаме, когато ХИВ е потиснат с подходяща антиретровирусна терапия, той не е независим рисков фактор и не утежнява протичането на COVID-19. При прекъсване на терапията за 2-3 месеца и особено за половин година или повече, инфекцията с ХИВ може да се превърне във важен рисков фактор за тежко протичане и лош изход на COVID-19. Предоставянето на подходяща терапия на хора, живеещи с ХИВ, особено по време на пандемията от COVID-19, е от решаващо значение за системите на здравеопазване в целия свят.
Имуносупресираните пациенти, включително такива с нелекувана ХИВ инфекция, може да поддържат продължително време размножаването на SARS-CoV-2 с повишена честота на мутации. Това насърчава т.нар. "еволюция в рамките на гостоприемника", допринасяща за възникване на нови варианти на вируса с увеличена способност за изплъзване от имунния отговор.
- Какви са терапиите днес?
- Комбинираната антиретровирусна терапия включва агенти, които атакуват едновременно различни молекули с важно значение за функционирането и размножаването на вируса, потискайки по този начин прогресирането на инфекцията. Съвместното им действие силно ограничава възможността на вируса да се изплъзне от хватката им. Големи надежди се възлагат и на моноклоналните антитела. Очаква се те да осигурят продължителни периоди на потискане на вирусната изява без антиретровирусна терапия. През април 2022 г. списание Nature публикува данни от клинично проучване фаза 1 с две широкоспектърни моноклонални антитела, които напълно са „изключили“ ХИВ за най-малко 20 седмици.
- При ковид се сблъскахме с много конспиративни теории. Пред какви сме изправени при ХИВ?
- Макар и разделени с 4 десетилетия, появите на ХИВ и SARS-CoV-2 бяха посрещнати със сходни сценарии на конспиративни теории. И за единия, и за другия вирус се разпространи идеята, че нямат естествен произход и са създадени в лаборатория. И до днес има хора, които не вярват в съществуването на ХИВ, както се случи и с новия коронавирус. А когато в края на миналия век на сцената излезе комбинираната антиретровирусна терапия, участник в конференция изказа крайно недоверие към нея и „предупреди“, че инфектираните ще губят живота си заради лечението, а не заради вируса. Днес, повече от 25 години след въвеждането на тази терапия, виждаме, че тя направи истинска революция и изцяло обърна хода на играта, превръщайки ХИВ от абсолютна смъртна присъда в контролирано състояние, а засегнатите хора водят нормален и пълноценен живот.
- Миналата година беше дадена зелена светлина на клинично проучване, чиято цел е с помощта на технологията за генно редактиране да се постигне пълно излекуване на хронично инфектирани с ХИВ хора. Докъде стигна това?
- Целта е да бъде ударен включеният в генома на клетките ХИВ, като бъдат изрязани големи части от неговите нуклеотидни последователности. Така този неизчерпаем източник на вирус в организма ще бъде разрушен, което би означавало пълно излекуване. Проучването започна през януари 2022 г. и се предвижда да включи 9 участници - мъже на възраст 18-60 години. Планирано е дългосрочно проследяване на доброволците, което да продължи до 2037 г.
Първият участник е получил своята доза терапия (чрез еднократно венозно въвеждане) през юли 2022 г. и през септември излезе съобщение, че го понася добре. Ако всичко е наред и оценката на данните покаже потенциално излекуване, 12 седмици след третирането му антиретровирусната терапия ще бъде прекратена.
Tова е тя:
Завършила е с отличие Биологическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”
Има магистърска и докторска степен по вирусология и е професор по морфология в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН
Хоноруван преподавател е в БФ на СУ (от 1998 г. към лаборатория ”Вирусология”, 2007 - 2014 г. - към катедра „Генетика”; от 2016 г. - към катедра «Биохимия») и
Медицинския факултет (2011-2014 г.) на СУ «Св. Кл. Охридски», както и към Училището за докторанти на БАН (от 2012 г.)
Яна Йорданова
