Музеят скривалище на Апостола на свободата Васил Левски в Троянския манастир ще бъде реставриран до началото на есента. Това съобщи за „Монитор“ игуменът на светата обител Величкият епископ Сионий.
Обновява се и се попълва с нови експонати на музейната сбирка, която е основана в далечната 1957 г. Автентично запазеното скривалище на Левски
се ремонтира по проект, одобрен с благословията на българския патриарх Неофит
и на Светия синод.
По онова време стаята със скривалището е била мутафчийница, където се е тъчал груб плат от козина и вълна за чували и дисаги, споделя игуменът. Тя ще бъде възстановена в нейния оригинален вид, като някои липсващи елементи, изгубени във времето, ще бъдат добавени. Напълно ще бъде реставрирана и обновена музейната сбирка с портрети, литографии, оръжия и други исторически реликви.
В автентичния си вид ще бъде запазен и изходът на скривалището към гората, през който Левски и монасите са излизали тайно от манастира. По думите на дядо Сионий този изход ще бъде направен така, че който иска, да може да мине през него и да види как се е използвал в онова време.
Дядо Сионий припомни още, че през 1871 година в Троян Левски, Димитър Общи и Ангел Кънчев
създават революционен комитет
Комитетските въпроси лично е ръководил Апостола на свободата, като за тази цел много пъти е пътувал от Ловеч през града и Троянския проход или по преките пътеки от връх Амбарица към Карлово. Затова и не случайно той е намирал подслон в светата обител.
Не случаен е и фактът, допълва епископът, че най-видният игумен на Троянския манастир през XIX век архимандрит Макарий е пряко свързан с Левски. Той основава в манастира и става председател на революционен комитет, в който влизат много монаси.
За да се съхрани споменът, на входа на манастира е поставен барелеф на Васил Левски. В момента се изгражда специален постамент от дялан камък, който ще бъде поставен под барелефа, за да може винаги в него да има поставени свежи цветя,
в знак на признателност и почит към Апостола
каза още епископ Сионий. Той допълни, че по традиция на 18 юли, когато е роден Васил Иванов Кунчев, в манастира се отслужва панихида в памет на Великия Апостол на свободата.
На Самоводската чаршия
Потомствен ножар кове
сабята и камата на Левски
Иван Първанов
Потомствен ножар кове сабята и камата на Апостола на свободата Васил Левски. Младият майстор Кирил Димитров получава знанията и уменията си от своя дядо Кирил Тенджерков. От 16-годишен младежът започва да посещава занаятчийската работилница на дядо си на Самоводската чаршия в старата част на Велико Търново. Там той старателно краде и попива трудния занаят и се учи как се правят хубави ножове, ками, саби и други повече или по-малко познати хладни оръжия.
След пенсионирането на дядото, внукът продължава делото му и остава сам в дюкяна за да не заглъхне ножарската традиция на известния в цялата страна род. Младият Кирил не само продължава завещаната дядова традиция, но я и обновява. Към традиционните български ками и ножове, младият и нахъсен ножар прибавя и своя почерк. Емблемата на занаятчийската работилница на Самоводската чаршия обаче си остават сабята и камата на Васил Левски, които изработвал дядо Кирил и които сега продължава да прави и внукът му. За да се запознае с оригинала навремето дядото ходил до музея в Ловеч. А една от първите му поръчки била да изработи комплект: камата и сабята на Апостола за тогавашния министър на отбраната ген. Добри Джуров. След това старият майстор правел реплики по поръчка на ръководството на Висшето военно училище за награди. Днес реплика на камата на Апостола струва 350 лв., а на сабята – 900 лв. Внукът на дядо Кирил, който носи неговото име, разказва, че за дръжка на камата на Апостола използва биволски рог. Стоманата е неръждаема, а канията е кожена. Между дръжката и острието на камата с позлата се гравира подписът на Апостола. Оръжието върви в комплект с дървена резбована кутия. Канията на сабята на Левски пък е украсена с пискюли и с халка за закачване на колана. Младият майстор подчертава, че изработваните от него оръжия на Дякона Левски не са сто процента едно към едно с оригинала, а негови копия. Кирил младши държи също да се знае, че не прави оръжията на Апостола за кого да е. „Когато имам подобна поръчка, задължително питам за кого са. Ако сметна, че трудът ми ще отиде в ръцете на неморален и нечитав човек, аз отказвам поръчката, без да се замисля без значение колко пари ми дават. Оръжията на Левски не могат да бъдат държани и притежавани в ръце от всеки. Те са светини и всички български президенти ги притежават, изковани от ръцете на моя дядо Кирил Тенджерков”, с гордост споделя Кирил Димитров.
Само на 200-300 метра от дюкяна на майстор Кирил, жителите и гостите на Велико Търново могат да видят истинската сабя, камата и щика на Васил Левски. Оръжията са част от изложбата „Сабите на войводите”, които Регионалният исторически музей в Търново подреди в края на месец май. Представената на изложбата сабя на българския национален герой е с дължина 87 см. с дървена ножница с метален обков в долния и горния край. До 1967 г. тя се пази в скривалището на Левски в Троянския манастир. След изграждането на музея „Васил Левски” в Ловеч е предадена в него. Там се пази и камата, с която Дякона никога не се разделял при пътуванията си из България.
Деца изработват средновековни
шлемове в музея в Кюстендил
Северина Иванова
Деца изработват въоръжение в Регионалния исторически музей в Кюстендил. Инициативата е част от детската музейна работилница, която стартира от вчера и се радва на изключително голям интерес. По време на нея малки и големи ще могат сами да изработят шлемове като част от античното и средновековното въоръжение. „Почти винаги се включваме в тези интересни занимания. Всяка една тема е посветена на важна дата от нашата история. Изключително интересно е“, казват малчугани от областния град.
Самата тема пък е посветена на една от паметните битки в българската средновековна история, състояла се в околностите на Велбъжд (днешен Кюстендил) на 28 юли 1330 г. „Предвождана от цар Михаил ІІІ Шишман, българската войска спира на лагер в околностите на село Шишковци като сключва временно примирие със сръбската. То е нарушено от сърбите и техния крал Стефан ІІ Дечански, които изненадващо нападат българския лагер. Българите не успяват да построят бойния си ред и сърбите им нанасят тежко поражение. В боя е пленен и убит българският цар“, разказват от културното звено в Кюстендил.
Музей публикува архива си
за издирването на гроба му
За първи път на 18 юли по повод 180-ата годишнина от рождението на един от най-великите синове на България Националният военноисторически музей (НВИМ) ще публикува на официалната си интернет страница архива за издирване гроба на Левски, създаден по повод инициатива на Главния военен музей за издирване на останките на Апостола. В него са събрани спомени и сведения за вероятното място на гроба на Левски, проучвания на различните хипотези за мястото на обесването му и гроба, както и анализ на автентичността на данните. В електронен вид архивът ще бъде достъпен за всички, които проявяват интерес по темата.
На 18 юли експозицията на Националния военноисторически музей ще работи извънредно, а входът за постоянната хронологична и външна експозиция ще е на половин цена. Гостите на музея ще могат да видят косите на Левски, запазени от майка му, кръстчето, което е носил постоянно, тасчето за вода, личния му револвер „Гасер“, както и част от архива.
Монитор
