С тудентката по социология Лиляна Матева, четвърти курс в Пловдивския университет, се грижи за 30 дка сливова биоградина в Пелевун, Ивайловградско. След като получи бакалавърската си степен, тя смята да запише и магистратура по социология, а след това да се посвети изцяло на фермерството. За някои може да е странно, но Лиляна е абсолютно убедена, че именно тази хуманитарна специалност й помага да реализира продукцията, която семейството й произвежда. В момента тя аранжира кошниците със сезонни зеленчуци, които са много търсени от клиентите. Те съдържат всичко, което расте в определения сезон.
Джанки
Преди седмици хит е била копривата, сега са зелените джанки, лапад, зелен лук и чесън, въобще всичко зелено, разказва увлекателно момичето пред „Телеграф“. Благодарение на знанията за вкуса и поведението на различните групи хора тя именно разработва онлайн пазара, като следи различни групи в социалните мрежи, предимно Фейсбук. Нейни са идеите и за вкарването на безглутеновите брашна в различния асортимент от трахани, които майка й Теменужка Матева замесва.
Курсове
Плановете на младата дама с ученето не свършват до магистратурата по социология. След това тя смята да попълни знанията си по фермерство в курсове, които са по един-два месеца, обясни тя. В момента семейството й е поверило да се грижи за сливовите градини от сорта „Стенлей“. Те са все още доста млади и са изцяло био. Не използваме никаква химия, пръскат единствено с препарати на сярна основа, обясни студентката. Градините се намират доста далеч от селото, в много чиста местност. Подхранили са ги единствено с оборска тор, която е смес от овце, кози и крави. И понеже предизвикателствата в природата са твърде много, а биологичното отглеждане не дава кой знае какви възможности за защита, много от дръвчетата съхнат.
Съхнат
Всяко изсъхнало дръвче обаче веднага се сменя с нова фиданка и може да се каже, че засега всички са се хванали, похвали се девойката. Тя каза, че все пак не е съвсем сама в отглеждането, защото семейството и приятелят й помагат. Ние непрекъснато пътуваме с него от Пловдив до Ивайловград, каза Лиляна.
Някои от дръвчетата тази година ще дадат плод, а следващите години се очаква да имат по-стабилна реколта.
Масла
Идеите за продажби включват освен сини сливи за прясна консумация, да ги предлагат и сушени. Но тъй като има приятели, които извличат много качествени масла от плодове, тя смята да се комбинира с тях и да преработват част от сливите на масла, които са изключителни ценни както за консумация, така й за козметика.
Ракии
В овощната градина около къщата има достатъчно дръвчета, чийто плод може да се използва за ракия, компоти и мармалади, обясни Лиляна. Направата на мармалад обаче е много трудоемък процес и засега тя не обмисля да затваря цикъла си на производството по този начин. В сезонните кошници, които предлагат, предпочитат да поставят пресни зеленчуци, билки и плодове. Има обаче и клиенти, които си поръчват компоти, мармалад, дори и лютеници, обясни тя.
Във фризера за чорба
Зелените джанки могат да се консумират вместо лимони, като се поставят в постна чорба с лапад, копър и много магданоз. В някои части на България се слагат на супи със зелен боб, пресен чесън, на боб чорба и прочее. В днешно време могат да се съхраняват в кутия във фризера за студеното време. Преди години са консервирани в малки бурканчета с много копър и пресен чесън, които се стерилизират за няколко минути.
В Грузия зелените и узрели джанки са част от техен пикантен сос, който в повечето случаи е лют и е истински хит в рускоговорящия свят.
Любопитно е да се научи, че джанките се влагат в сосове, които напълно заместват доматите. Всъщност може би точно доматите са изместили джанките в лютениците и днешното песто.
Светлана Трифоновска