- Поскъпването на стоките удря най-силно хората с ниски доходи
- Време е за спиране на износа на ток
- Планираният дефицит в бюджета за 2022 г. е стимул за инфлацията
- Поскъпването на стоките удря най-силно хората с ниски доходи
- Време е за спиране на износа на ток
- Планираният дефицит в бюджета за 2022 г. е стимул за инфлацията
- Г-н Дацов, как ще коментирате параметрите на бюджета за 2022 г., предложени от финансовия министър?
- Предвижда се дефицит от 5,5% и растеж 4,8%. Прекалено големият дефицит влиза в противоречие с всички правила, които са във фискалната сфера. Наистина имаме дерогация заради ковида относно дефицита, но тя не отменя логиката на тези правила. Не трябва да се забравя, че в момента имаме доста висока инфлация. Тя обаче не е от бърз растеж на икономиката, а е предизвикана от преструктурирането на икономиката и поскъпването на енергийните ресурси, породени от политическите проблеми в Европа. Всичко това изисква фискалната политика да бъде доста по-консервативна.
- Според вас инфлацията у нас ще остане ли висока и през 2022 г.?
- При такъв сценарий на бюджета инфлацията ще се поддържа, а не може да се овладее. За да бъде спряна, трябва да имаме консервативен бюджет. Инфлацията неминуемо ще доведе до намаляване на потреблението и това ще окаже негативно влияние на всички сектори в икономиката.
Много други фактори ще поддържат висока инфлацията у нас. Затова компенсирането от страна на държавата (заради високите цени на енергията - б. р.) не трябва да бъде пълно, а частично и да е със забавяне във времето. Лошото е, че инфлацията удря най-много хората с ниски доходи, като им изяжда 30 или 40 на сто от тях. Основната причина в случая е бумът на цените на енергоносителите, които по веригата предизвикват и поскъпване на всички стоки и услуги.
В тази връзка доставките на енергийните ресурси в много отношения ще са определящи. На европейско ниво политиците са длъжни да променят правилата на функциониране на енергийните системи, защото се видяха много дефекти. Например големите печалби от износа на скъпия ток отидоха при търговците, а не при производителите. Това показва, че концентрацията на голям ресурс в частни ръце носи проблеми. Подобни бързи пари, както и „мръсните“ пари обикновено изкривяват икономиката, защото нормалният бизнес не може да противостои на тяхната експанзия. Големите печалби в енергетиката са резултат и от несъвършенствата в регулацията на пазара и е проблем на правителствата, и то на европейско ниво.
Решението на проблемите в енергетиката, пораждащи високата инфлация, трябва да дойде от Европейската комисия и от страните членки. Видими са проблемите със сегашните регулаторни правила. Натискът за изравняване на цените на тока удря по-слабо развитите страни с нисък стандарт на живот като България, независимо от това, че сме производител и немалък износител на електроенергия. Затова трябва да бъде наложено някакво регулиране на тази чувствителна сфера, каквато е енергетиката. Смятам, че в подобна критична ситуация като в момента трябва по изключение да се допуска спиране на износа на ток. Високите му цени у нас предизвикват големи макроикономически проблеми на страната, влияещи много рязко върху живота на хората. Доста висока ще е социалната цена от чакането системата да се самобалансира.
- Удачна ли е схемата на отпускане на компенсациите заради високите цени на енергията?
- В момента подпомагането на фирмите заради високите цени е уравниловка - на всеки по малко. Не се гледа дали фирмите имат печалба и дали имат нужда от компенсации. Всъщност ресурсът за тези компенсации може да бъде много по-малък, но трябва да се насочва единствено към крайно нуждаещите се. Не може непрекъснато да вземаш от всички и да преразпределяш отново на всички - и към печелившите, и към губещите. Няма логика от подобна схема. Важното е да се види кой има най-голяма нужда от подпомагане и точно натам да се насочат компенсациите.
Все пак високите цени на енергията може да имат стимулиращ ефект към всички да се замислят за ефективното използване на енергията. Бизнесът например да въвежда нови технологии, които харчат много по-малко енергия. Процесът на оптимизацията и повишаване на енергийната ефективност ще се ускори. Много хора вече си задават въпроса как ще им е най-евтино да се отопляват и да си изолират жилището, за да не пилеят енергия. Всички ще трябва да се нагаждаме към новите реалности.
- Трябва ли да бързаме с влизането в еврозоната? Икономиката ни готова ли е за такава решителна промяна?
- Стремежът ни за влизане в еврозоната е правилният и устойчивият път. Икономическите доводи срещу въвеждането на еврото са изсмукани от пръстите. Има рискове, но те в България са по-малки. Да не забравяме, че още с въвеждането на валутния борд у нас направихме стратегическия избор да сме част от Европа. Бордът на практика ни направи в известна степен част от зоната на еврото, защото левът е фиксиран към него. В момента оформяме институционалното участие в системата на еврозоната. По-важното е обаче политическата принадлежност.
- Очаквате ли ръст на лихвите по кредитите и депозитите до края на годината?
- Нормално е това да стане. И Европейската централна банка започва да си променя политиката. Видяха, че количествените облекчения са една от причините за по-високата инфлация. При нея не може да има отрицателни лихвени проценти, което реже от доходите на кредиторите. Промяната обаче ще бъде бавна. Реалните лихви трябва да бъдат около нулата или положителни, за да има смисъл някой да работи.
- България все още е далеч от лимита за държавен дълг от 60% от БВП. В тази връзка не е ли време да приложим гръцкия модел, използван от съседите ни след влизането им в ЕС? Те по този начин си вдигнаха стандарта и икономиката им се разви бързо. Пък ние 15 години вече сме в ЕС и все още сме на дъното и сме най-бедните...
- Гърция беше почти 2 пъти по-богата държава от нас, но за последните няколко години загуби реално 30% от стандарта си на живот. Вземането на заеми обикновено крие намеренията на политиците да харчат повече. Правенето на дълг е логично за някакъв къс период от време с колебания на икономиката нагоре-надолу, за да се покриват някакви разриви. Когато дойдат добрите времена, дългът се погасява или се държи на някакво определено ниво.
Правенето на дълг за дълъг период си е политическо решение и то скрива мераци, да не се увеличават данъците и по-този начин да се избегнат политически кризи. Дългът е нещо невидимо и хората мислят, че това е нещо естествено. Истината е обаче, че настъпва един момент, когато дългът предизвиква криза и стандартът на хората намалява значително.
Изсипването на големи финансови ресурси, дошли от заеми, не може да стане наведнъж в икономиката и да се очаква ефективната им реализация. Държавата невинаги има капацитет да го направи. Освен това от наливането в икономиката на подобни големи суми ще се облагодетелстват само тесен кръг от хора. Другият проблем е намирането на работна ръка за реализация на амбициозните проекти. Според изчисленията всеки инвестиран милион изисква наличието на от 8 до 16 работници. Например в строителството за големи пътни проекти ще трябват 20-30 хил. строители, което е много да се намерят у нас.
Не бива да се забравя, че тегленето на голям дълг може да ни направи непривлекателни за кредиторите. Така те ще вдигнат цената му, което неминуемо ще доведе до вдигане на данъците. Вземането на дълг е като пазаруването с кредитна карта. В един момент трябва или силно да свием разходите или да търсим други източници на приходи, за да си покрием борчовете.
ВИЗИТКА
Любомир Дацов е роден на 2 май 1965 г. във Враца
Завършил е УНСС
Работил е в МФ от 1992 г.
Зам.-министър на финансите в кабинетите „Сакскобургготски” и „Станишев”
Ръководил изработването на всички държавни бюджети от 2001 до 2009 г., а между 1992 и 2000 година е бил част от екипа, който подготвя бюджета
Понастоящем е член на фискалния съвет
Говори три езика
Монитор
