- Г-н Цеков, Доналд Тръмп създаде много процеси в света, макар че не получи Нобеловата награда за мир. Първата фаза на мирния му план за Газа вече е факт.
- Президентът Тръмп имаше всички основания да вземе Нобеловата награда, но не бе назрял моментът в Нобеловия комитет точно сега той да я получи. Но догодина вече ще са се натрупали още повече основания и е напълно възможно да я получи. Аз знам, че за него това не бе толкова лично тщеславие, а за да разчупи един модел при връчването на тези награди, който през годините беше упрекван от консервативните среди - че е крайно либерално настроен, необективен. Дори един от примерите в политическата сфера беше за Нобеловата награда на Барак Обама.
- Точно така, той продължава да се дава.
- Да, той я получи даже когато още нямаше за какво. По-скоро това е в основата на тази типично в стила на Доналд Тръмп активна, изискваща позиция. А не толкова личното тщеславие, защото и без нея Доналд Тръмп създаде достатъчно процеси на международната сцена, тласна в различни посоки затлачените въпроси на международната политика. Преди време всички от международния елит се подиграваха едва ли не на президента. Говоря от международния елит на Доналд Тръмп. Сега всички се въртят на пета около него и се чудят как да му угодят, като че ли става дума за някакъв световен император. Те така се държат към него. И това не е случайно.
- Според вас ще има ли успех и в Украйна?
- Според мен бе важно самият Доналд Тръмп да разбере, че Кремъл на Путин има съвсем друг тип мислене. То не отговаря на разбирането на американския президент - че ако се намери прагматична основа за решаване дори на най-загноясалите, най-сложните, най-драматичните международни проблеми, то разумът ще надделее. И Тръмп започва все по-ясно да разбира старата истина, която ние в нашия регион добре знаем, че с Русия може да се разговаря и преговаря единствено от позиция на силата.
И виждаме как без прекален шум, с една дипломатичност, започва усилване на натиска от страна на Тръмп. Постъпателността във вземането на решенията му не е някакъв тип колебливост. Това са съзнателно изпращани сигнали, нещо, което е част от маниерите му и в бизнеса, и в политиката. Да дава разнопосочни, неясни сигнали, за да може отсреща да очакват всичко и да няма готовност изцяло за един или друг вариант.
Доналд Тръмп върви към втвърдяване на курса към Русия и аз мисля, че това е добре.
- Знаем, че той е голям почитател на покойния президент Роналд Рейгън. Аз виждам в много от нещата, които той прави, примера на Рейгън. Нека ви попитам – в Русия вече няма гориво, този процес ще се задълбочава. Дали Тръмп се връща към Рейгъновата стратегия - навремето той мореше СССР с глад и го умори. Но му отне много време. Може би Тръмп няма чак толкова много време пред себе си на фона на войната?
- Да, той наистина върви в Рейгъновата линия по отношение на Русия. Да се притисне и обгради икономически така, че да бъдат принудени. Всички помнят знаменитата реч на Рейгън за Берлинската стена, но малцина си спомняме, че преди да я има тази реч, Роналд Рейгън правеше години наред точно това, което стори Тръмп в първите един-два месеца от своя мандат. Ако щете, може да се нарече ласкателство към руския лидер, диктатор. Навремето Рейгън правеше обръщения за Коледа към народите на СССР, в които говореше за тяхното мъдро държавно ръководство, за тяхната богата култура и така нататък. Не виждаме ли аналозите в подхода? Да, различна епоха, различни личностни маниери, различна риторика, ако щете, но подходът е същият.
Защо този подход? Тръмп иска да се позиционира като арбитър, а не като страна в преговорите между Русия и Украйна. Той го постигна. А когато си арбитър, ти не можеш да биеш непрекъснато по главата държавата агресор. Трябва да се създадат предпоставки, така че и двете страни да седнат на масата.
Анкъридж беше кулминацията на тази линия, но както виждаме след това, топката, така да се каже, беше прехвърлена в полето на Кремъл. До този момент Москва обясняваше, че Украйна и Западът не искат мир. Ето, Тръмп постигна това, че Путин не може в момента да ползва вече това оправдание. Топката е в него. Той не иска мир.
- И вашата прогноза?
- Моята прогноза е, че ако удържи това втвърдяване на курса, ако предостави ракетите „Томахоук“ и продължи тези полувидими и много невидими икономически маневри за поставяне на Русия на колене в рамките на една година това би дало положителен ефект и би поставило Москва на масата на преговорите, като Украйна ще бъде в по-изгодна позиция, отколкото сега.
- Добре, това е една кратка и много хубава прогноза, дано се сбъдне. Много се вълнуваме в Европа от позицията на Доналд Тръмп по отношение на НАТО. Той вече постигна първата си цел много бързо – всички, с единични изключения, се съгласихме, че ще вдигнем военните си бюджети. Какво стои зад фасадата на изказванията му?
- Идеята, и тя е много упорито подклаждана, разбира се, от Москва, че Европа е изоставена, е абсолютно несъстоятелна. Когато си президент, който иска да промени радикално всичко и имаш късия хоризонт на 4-годишния мандат, няма място за кой знае колко любезности. И той отива, разтриса максимално ситуацията, за да постигне една хаотичност, след което започва нормалните преговори, така че да се уталожи всичко и да се постигне едно разумно решение. Това е подходът му. Така стана и с НАТО. Напоследък да сте чули нещо анти-НАТО да казва той? Не. Но без съмнение това е стратегическият, най-могъщият военно-политически съюз на планетата и негов доминиращ, структуроопределящ фактор са Съединените щати.
- Доналд Тръмп има една визия за Америка според мен с хоризонт поне 10 години напред. През които ще минат два президентски мандата. Той иска да върне индустриалната мощ на Америка, защото разбира, че ако САЩ не върнат индустриалното производство, нямат бъдеще като лидер. Но това пак е връщане към 80-те години, а вече живеем 40-50 години по-късно.
- Вие сте права, че времената са други и не можем да говорим за този тип индустриализация. Президентът отваря огромни перспективи към криптовалутите, към онлайн индустриите и прочие. Неслучайно големите технологични гиганти, много от които бяха до онзи ден срещу него, сега сипят суперлативи. Заради политики, данъчни преференции, цялостна стратегия, която беше последвана от голяма вечеря в Белия дом с всички нови технологични гиганти. Тук не се разсъждава само в смисъла на старата индустриализация. Нещо далеч по-голямо, съответстващо на 21-ви век, и мисля, че тази политика среща подкрепа сред американския бизнес елит. Тоест това е политиката на реалното производство и съвременните технологични достижения.
- Ще има ли следващ президент републиканец?
- От гледна точка на състоянието на Демократическата партия според мен - да, към днешна дата, даже категорично да. Разбира се, политика е, има още цели три години и нещо до края на мандата и всичко може да се случи, но Демократическата партия е в остра криза на лидерството. Кой ще бъде наследникът? Естествено, най-добре позициониран като че ли изглежда Джей Ди Ванс. Но аз не бих искал да се подценява и възможността на Марко Рубио. Той е старата консервативна линия на републиканците и мисля, че се ползва с много високо доверие от президента.
- И много симпатизанти на демократите също го харесват.
- Да, той е от старата генерация. Защото Джей Ди Ванс е поляризираща фигура, но той няма аурата и авторитета на Доналд Тръмп. Когато си поляризираща фигура и търсиш мнозинство, трябва да имаш много сериозна аура, харизма като Тръмп. При Джей Ди Ванс това на този етап отсъства, въпреки че той е готвен за политиката от дълги години. Има зад себе си сериозни кръгове.
- Но се въртим около тези две имена.
- Да, на този етап това са потенциалните кандидати, с лек превес на Джей Ди Ванс заради самата му позиция, защото има политическата логика вицепрезидентът да застъпи. Но нека да видим как ще се развият отношенията.
- Кажете ми, вие сте виждали лично Тръмп. Какъв човек е той?
- Да, с мимолетни контакти, присъствие в зала, в среща. Няма значение. Тези срещи са като постижение на базата на дълги години мои проучвания на всичко, което е достъпно от него и за него. И образът, който си създавам по този начин - Тръмп естествено, че е екстравагантен, но той е един доста добър човек.
- Така казва и Мелания, че всъщност той е един добър съпруг и че те се разбират добре...
- Вижте отношенията му през всичките тези години, с всичките му жени. Първоначално – нормални житейски сътресения около една раздяла, след това остава в прекрасни отношения с всички. Вие помните, когато почина Ивана Тръмп, колко добре и достойно се държа той. Личи и по цялото му семейство, всички деца и т.н. Отделно това може да се проследи през годините и в бизнеса му. Той има много интересни подходи. Да не забравяме, че е мултимилиардер, част от един бизнес елит, макар че има особености тук. Той е мразен до мозъка на костите от старите пари в Америка. Оттам даже идва и изразът за тези стари и нови пари. Старите пари са аристократичните династии. Индустриални династии от зората на натрупването на капитала. Те са много капсулирана общност.
- Аз съм чувала, че не са го пускали да си построи имение в Маями. И той си казал – добре, аз ще си построя, но тогава вас няма да пускам вътре. И отива в Палм Бийч.
- Има едно такова неприемане. И затова омразата към него през годините е намирала израз и в медиите. Той е бил непрекъснато в една определена категория. Карикатурно оплюван и така нататък. Тоест това, което гледаме сега, когато е президент, той го живее от 70-те години още. В бизнеса си, с хората, с които работи, е доста коректен човек. Така че Тръмп е мащабна фигура - противоречива в много отношения, бурен живот, живот на показ. Постигнал изключително много с една философия никога да не се предава и да не се отказва. Разбира се, има и доза нарцисизъм. Това е просто характер. За едни го прави антипатичен, за други симпатичен, въпрос на лично отношение. От политическа гледна точка той успя стратегически, изчаквайки много години. Неведнъж е проучвал възможностите да се кандидатира през 90-те години и в началото на двехилядните. Но успя търпеливо да изчака и уцели точния момент, когато дойде неговото историческо време и когато фигура като него беше нужна за обществените процеси в САЩ и в света.
- Той май никога не се е карал с Мъск?
- Мъск е фигура, която няма никакво разбиране за политиката. Абсолютно никакво.
- Но има много пари.
- Това е друго. Има много важна заслуга като част от голямата коалиция около Тръмп. Но допусна азбучни грешки като човек, който не познава механизмите на политическата власт. Едва ли не се опитваше да засенчи президента. Той беше навсякъде. Говореше вместо него едва ли не. Даваше акъли кое как да стане, преди още президентът да се изкаже. Емоционално мисля, че при Тръмп няма никакъв проблем с Мъск. Но от политическа гледна точка му бяха сложени много ясни бариери по отношение на достъпа. Навремето, за да илюстрирам тези тънки пропорции, които хора като Мъск нито са учили, нито са имали повода да ги научат, да спомена за една знаменита фраза, която Джордж Буш-баща разказва в мемоарите си. На изборите, в които той е вицепрезидент на Рейгън, има известно пренебрежение и недоволство, защото Буш е от старата политическа аристокрация и остава на втори план. В крайна сметка двамата са избрани и Буш отива при шивача си във Вашингтон за костюма за инаугурацията. Шивачът го пита - какъв да бъде костюмът, какво предпочитате? Отговорът всъщност дава политическата формула какво е да си знаеш точното място. Костюмът трябва да е толкова добър, колкото за инаугурацията на вицепрезидент, но малко по-лош от този на президента.
- А как ще коментирате мащабната промяна, която с гръм и трясък започна в армията?
- Ами крайно време беше. Това нахъсване, което беше направено при последната среща, безпрецедентна, с целия генералитет, на военния министър Хегсет и на президента Тръмп, първо има психологическо значение, но второ - подсказва сигнал, включително и към Путин, че това, което е било, е приключило. Приключи тази мекушава, нерешителна, предпазлива политика.
Това е той:
- Роден е през 1972 г.
- Доцент по конституционно право
- Депутат в 39-ото НС (2001-2005)
- Главен секретар на омбудсмана на Република България (2005-2010). Основател на Института за модерна политика
- Съсобственик на агенция „Галъп интернешънъл Болкан“
- Автор на монографии и научни публикации в областта на конституционното право и политическите науки
- Най-сериозният изследовател на политиката на Доналд Тръмп у нас
- Автор на две книги по темата - „Доктрината "Тръмп" и „Доктрината „Тръмп“ срещу неолибералния глобализъм”. Подготвя нова книга от поредицата
Михайлина Димитрова
