-  Д-р Хиновски, какво е състоянието на българската енергетика в края на 2025 г.? Какво е мястото й на българския, регионалния и европейския пазар?

- България продължава да играе водеща роля  на регионалния и на европейския пазар, защото разполага с устойчиви базови мощности, които в трудни за региона моменти се включват в системата и оказват положително въздействие върху сигурността на електроенергийните системи. От гледна точка на природния газ България се наложи като регионален  транзитен център, защото през нея минават вече над 60% от газовите потоци към Източна Европа, Украйна, Молдова, Унгария, Словакия и Сърбия. Не се очакват драстични турбуленции на цени, защото пазарът на природен газ се стабилизира след кризата с ограничението на доставките на руски газ. Не така стои ситуацията на електроенергийния пазар, в който България е изправена пред много сериозни предизвикателства, свързани с повишаване на цените на електроенергията поради недобре балансираните електроенергийни системи в региона и недостатъчната свързаност на системите. Това оказва и ще оказва в бъдеще по-нататъшно негативно влияние върху цените. Очаквам повишаване на цените на електроенергията на борсите.

-  Ние имаме полулиберализиран пазар, енергийният министър обеща до 2-3 години да се запази компенсирането на крайните снабдители, които купуват ток от свободния пазар и доставят на битовите потребители по-регулирана цена. Но може ли това да продължи след оставката на правителството и при евентуално служебно правителство?

-  При компенсирането на електроенергията за  индустриалните и публичните потребители – болници, социални домове, училища, съществува сериозен риск при поскъпване на тока. Възможностите на Фонда за сигурност на електроенергийната система са ограничени. Взе се решение тези потребители да се компенсират само когато цената на борсата мине 200-250 лева за мвтч, докато миналата година граничната стойност беше 180 лв./мвтч. Появява се разлика от около 70 мвтч по-висок праг за компенсиране. Или индустриалните и публичните потребители ще бъдат некомпенсирани в рамките на 180-250 лева/мвтч. Тоест те рискуват, ако цената на борсата е под 250 лева/мвтч, да не получават компенсация. България запази регулирания си пазар за тока за бита, на който компенсацията за цените на електроенергията също са за сметка на Фонда за сигурност на енергийната система. Предполагам, че в бъдеще този фонд няма да бъде достатъчен, тъй като намаляха неговите приходи от емисии и други приходи. Ще се наложи да се ползват под някаква форма компенсации от бюджета. Но ще бъде трудно, защото България ще влезе в зоната на нерегламентирана държавна помощ, за което има санкции от Европейската комисия. Затова ние от Българския енергиен и минен форум нееднократно сме предлагали да се приеме дългосрочна стратегия за управление на цените на псевдорегулираните пазари както за индустрията, така и за бита. Те уж са свободни, но са псевдоосвободени.

Практиката не е само българска. В Германия битът се подкрепя със средства от фондове. Там битовите потребители плащат електроенергията до някакво ниво. Ако на борсата цената е над него, те също получават компенсация от различни държавни и публични фондове. Както ние имаме фонд „Сигурност“, при тях има екологични, социални и други фондове, които подпомагат разликата между свободната цена и тази, която плаща потребителят. За България трябва да се дефинира и съгласува с Европейската комисия механизъм относно стратегията за компенсиране, защото това не е вредна практика. Това е практика, която ЕК толерира. Но трябва да бъдат ясно дефинирани източниците и начините за попълване на фондове.

Една от идеите, която среща трудности, защото има изключително много интереси в областта на ВЕИ, е част от приходите на ВЕИ компаниите да бъдат част от фондовете за компенсиране на битовите и индустриалните потребители.

- Как ще им се обясни?

- ВЕИ производителите в последните години имат само приходи. Те почти нямат задължения за изграждане на компенсиращи мощности, на акумулаторни батерии, за подпомагане по някакъв начин сметките на тези потребители и трябва да бъдат повече съпричастни към структурирането и към пълненето на фондове като фонд „Сигурност на енергийната система“.

- Какво е бъдещето на нашата ядрена енергетика? Седми и осми блок ще ги има ли? Какво става с АЕЦ „Белене“?

- За голяма радост тази тема среща разбиране в българското общество. Българинът иска да имаме ядрена енергетика. Той се убеди в нейната целесъобразност през последните години. Всички разчитат на нея – топлофикациите, бюджетът на държавата. 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ са модерни проекти, които трябва да бъдат реализирани. Съществува известно забавяне по причини, които са извън България.  Идват от организационни причини на големите компании, които продължават да обсъждат договора между доставчика на оборудване и строителната компания. България полага грижи и оказва активно въздействие върху двете компании, за да компенсират закъснението. Разбира се, част от причините са при нас – липсата на кадри за ядрената енергетика. Това е една от темите, върху която ще работим активно през 2026 година.

- Как ще привлечете младите да учат ядрена енергетика?

-  Единственият начин е, като се убедят, че това е устойчива професия. Когато учиш енергетика, до края на твоя активен живот ще имаш сигурна и модерна работа, защото в последно време в нея навлизат много ай ти технологии. Като кажат енергетика, някои хора си представят въглища. Не. Напоследък изключително много нови технологии, роботизация, изкуствен интелект навлизат и това вече привлича младите хора. Има интерес към ядрената енергетика както в Техническия университет в София, така и в УНСС, които заедно с ТУ-Габрово направиха нова специалност „Ядрени технологии“, към която има огромен интерес.

- Ще имаме 7-и и 8-и блок към 2033-2036 година. Но какво се случва със сегашните блокове на АЕЦ „Козлодуй“?

- Непрекъснато се пускат разни „новини“, че първата ни атомна имала проблеми заради смененото гориво или други причини.

- Това фейк новини ли са?

-  В АЕЦ „Козлодуй“ работят действително високо компетентни кадри. Големият проблем са инсинуациите на бивши ръководства на АЕЦ-а, които използват всеки случай на спиране за ремонт да акцентират, че централата не се управлява добре. Твърденията са силно преувеличени, аз ги наричам инсинуации на хора, които от злоба атакуват атомната централа. В никой случай промяната на ядреното гориво не влияе на сигурността на работа на АЕЦ „Козлодуй“. Тя се управлява по същия модерен начин, от същите хора, със същото ниво на професионализъм. Във всяка работеща централа в света има проблеми, свързани със спиране за кратък ремонт и т.н. Инженерни проблеми има и в ТЕЦ „Марица-изток“, които са свързани със стареене на метали, на елементи, трябва да бъдат сменени след определен период от време. 

-  А за АЕЦ „Белене“ какво ще кажете?

- „Белене“ е моята голяма страст и голяма мъка. АЕЦ „Белене“ щеше да бъде построена 2011-2012 г.  Но поради управленски грешки и сигнали за корупция този проект се провали. Големият инвеститор и партньор RWE напусна проекта заради съмнение за корупция и лоши управленски практики. Това е причината. Не че е дефектно оборудването, не че не става площадката. Проблемите са чисто организационни и мениджърски. Сега мненията за АЕЦ „Белене“ са поляризирани. Голяма част от политиците разсъждават инертно - „Пак ли започваме „Белене“? Ако в момента започнем „Белене“, а аз смятам, че той трябва да се рестартира, той няма да бъде в същия формат. Няма да бъде 100% проект на „Росатом“. Проектът трябва да се поеме от европейски консорциум “Белене“. Тоест в този проект ще се влеят западни доставчици на оборудване – големи компании. Проектът ще стане 80% европейски, с европейско оборудване, модерни технологии за управление и безопасност. За него мога да кажа, че той може да се реализира за по-кратки срокове, въпреки че всичко трябва да започне отначало – лицензиране на площадка, нов ОВОС. Но ще започне със значителен аванс на време. Има редица данни, натрупани за проекта, редица готови изследвания. Може да се ускори времето за изграждане на АЕЦ „Белене“.

- Има вече промяна у нас в желанието за сдружаване на производители и потребители да произвеждат и ползват енергия.

- Аз съм председател на Българската камара на енергийните общности на производители и потребители на електро- и топлинна енергия. Това е много модерна форма на коопериране между производители и потребители, защото производството на място е огромен плюс за тези общности. Където се произвежда енергия – там се потребява. Премахват се рисковите фактори – пренос, високо напрежение. Съкращава се веригата на доставка и мрежовите разходи. От друга страна, се следи пряката полза за участниците. Част от участниците в енергийните общности са и производители, те участват с акционерен капитал в дружествата.  В България се работи по няколко такива проекта на енергийни общности. В община Раковски, в община „Слатина“ в София, в община Сливо поле, Русенско, в момента се правят първи стъпки в община Антон, новата общност в община Трявна и в община Дряново. В общностите в Сливо поле и в Трявна работят по проекти, свързани с производството на топлинна енергия, която е най-подценената част в енергетиката. Всички правят електроенергия, след това я пренасят и я използват за отопление. В  Сливо поле има идея с отпадната топлина от голям комбинат да се отопляват общински и битови сгради. 

-  Къде са проблемите в енергийния сектор?

- Има области, които ние нееднократно сме изтъквали като рискови. България залитна изключително много по големите фотоволтаични проекти. Няма друга държава в Европа, в която да се изграждат толкова много фотоволтаични централи, паркове, което създава голям риск за управлението и енергийната сигурност. Нееднократно сме съветвали да се ограничи нивото на единичната мощност до 100 мвт. Нашата система над 100 мвт е рискова за включването на големи фотоволтаици, защото при изключване на тези мощности настъпват честотни нестабилности. Аргументът да се комбинират с акумулатори не работи. Акумулаторите могат  да компенсират част от енергията, след като се изключи фотоволтаикът, но не повече от 2-3 часа. Необходими са компенсиращи, тоест въртящи се мощности. България е с най-либерализираният режим за изграждане на фотоволтаици. Всеки може да започне проект с каквато си мощност реши, което е недопустимо.

- Да поговорим за „Топлофикация-София“. Концесионирането на столичното дружество ще го спаси ли от фалит?

-  Това е може би единственият възможен вариант. Но той е и невъзможен. Защото, за да се стигне до концесия, дружеството трябва да се капитализира, някой да покрие огромния му дълг към „Булгартрансгаз“ и към БЕХ. Това са 2,5 милиарда лева.  Кога Европейската комисия ще разреши такъв заем на „Топлофикация-София“? Дори тогава не съм убеден, защото дружеството има допотопна организационна структура. Нужна е здрава ръка и политическа подкрепа, за да стане този проект. Защото топлофикация храни много политически партии.

- Какво бихте пожелали на сектор енергетика и какво на битовите и бизнес потребителите?

-  На битовите потребители бих препоръчал да се сдружават в енергийни общности на местно ниво. Това е бъдещето на тяхната енергийна независимост и сигурност колко ще им струват електрическата и топлинната енергия. Да се сдружават! А на големите енергийни дружества  - да се ориентират по-добре в пазарите на електроенергия. Да се ориентират по-добре в коя посока да изнасят – на север или на юг.

 

Това е той:

  • Роден е на 3 септември 1947 г. в с. Глава, област Плевен

  • Машинен инженер, специалност „Ядрена енергетика“ Специализирал е в Италия, Франция, Канада, САЩ, МААЕ и Япония

  • Работил е в „Електрисите дьо Франс”, ЕБВР и др.

  • Бил е член на държавната пускова комисия на АЕЦ „Козлодуй“

  • Изпълнителен директор на НЕК (1997-1998), зам.-председател на борда на АЕЦ „Козлодуй“ (1999-2001)

  • Основател е на „Булатом“ (2001 г.) и негов първи председател (2001-2002)

  • Председател е на Българския енергиен и минен форум от основаването му (2003 г.) досега

Таня Киркова Таня Киркова
цени ток поскъпване интервю д-р иван хиновски