Г-н Ангелов, след потопа по Южното Черноморие започнаха ли хората да предявяват претенции за обезщетения към застрахователите за пострадали имоти и коли?
Да, голяма част от застрахованите клиенти подадоха своите претенции към застрахователите. Тези, които още не са го направили, трябва да го направят възможно най-бързо, за да могат да получат правилни указания от застрахователите и да бъде изплатено своевременно обезщетение.
Какви са наблюденията – за каква сума става въпрос?
Със сигурност сумите са ниски. Най-често обезщетенията са за засегнати автомобили, които са застраховани по „Каско“. За съжаление броят на застрахованите имоти не е голям, тъй като цяло проникването на застрахователния пазар в България на имущественото застраховане е много ниско. Дори при такова събитие е видно, че населението разчита най-вече на държавата при настъпване на такива бедствия.
Каква е процедурата, която трябва да се следва, за собственик на автомобил с „Каско“? Има хора, чиито коли са в морето, както и такива с отнесени от потопа регистрационни номера. Как действат застрахователите в такива случаи?
Първото и най-важно нещо е клиентите веднага да се свържат със застрахователя и да получат указания какво и как трябва да се направи. Най-честата практика е да не свалят регистрационните табели от автомобилите и караваните, които са застраховани. Подавайки сигнал, ще получат нужните инструкции как да процедират, какво да направят с автомобила, дали да предприемат някакви действия или не. Преди да предприемат каквото и да е, първо да заведат претенция при застрахователя, а оттам нататък той може да организира самата процедура за изваждане и за разглеждане на претенцията. Документи не са необходими за засегнатите райони. Отправен е призив към абсолютно всички застрахователи да спазват облекчената процедура при това катастрофично събитие. Не е необходим документ за доказване на причината за нанесените щети, тъй като е ясна. Отново повтарям – най-важното, което трябва да направят клиентите, е да се обадят на застрахователя и да следват инструкциите.
Ако регистрационните номера са отнесени от потока, как се процедира?
Със сигурност компетентните органи ще предоставят документи, които да удостоверят наличието или липсата на такъв автомобил. Така че ще бъдат извадени нужните документи и претенцията ще бъде разгледана.
Ако се стига до вадене на автомобила от морето, това покрива ли се от застраховката „Каско“?
Зависи от условията по полицата. В голяма част от случаите условията покриват такъв тип дейности, свързани с автомобили, които са закъсали, аварирали и т.н.
При имотите какво трябва да направи едно застраховано лице?
Тук отново най-важно е веднага да се заведе претенцията. След това зависи как е увредено имуществото. Ако е частично увредено – например трябва да се пребоядиса, да се сменят мебели или техника, ще бъде изискан опис, ще бъде направен оглед от вещите лица. Някои застрахователи процедират, като директно разглеждат претенцията и изплащат обезщетението, без да е необходим допълнителен оглед. Ако щетите са по-сериозни, се извършва оглед, прави се оценка от вещите лица. Ако имотът не може да бъде обитаван вследствие на наводнението, тоест има конструктивни нарушения, то тогава вече се стига до цялостно изплащане на обезщетение по застраховката.
Как стои въпросът с караваните?
Най-често хората забравят да сключат застраховка на караваната си. Ако дадено превозно средство или композиция има регистрационни табели, то може да се сключи доброволната „Каско“. Това е имуществена застраховка и именно тя служи за защита при природни бедствия, бури, градушки и т.н. Застраховката „Гражданска отговорност“ има съвсем други функции, тя гарантира, че ако причиним ПТП, то невинно пострадалите лица ще получат обезщетение.
Имате ли данни колко броя претенции за обезщетения са внесени при застрахователите?
Все още нямаме такава информация, тепърва я събираме и можем да я предоставим на по-късен етап. Процентът е нисък със сигурност. По-висок е процентът при автомобилите, при имотите е доста нисък.
Може ли да припомним какъв е срокът за предявяване на обезщетения?
Много зависи от събитието. От 24 часа до 3 дни са сроковете за завеждане. Но по отношение на бедствието по Южното Черноморие застрахователите ще се съобразят със ситуацията и размера на бедствието и ще удължат сроковете за завеждане на претенции, колкото е необходимо. Такъв призив е отправен и от страна на Асоциацията на българските застрахователи.
Да, защото все пак при такова бедствие хората имат нужда от повече време да се организират и съвземат...
Със сигурност именно затова от АБЗ сме отправили този призив. И виждаме, че голяма част от застрахователите, да не кажа всички, откликват. Така че те проявяват разбиране към клиентите относно по-късното завеждане на претенции във връзка с бедствието. Все пак застраховането играе и социална роля, то по своята същност служи на хората.
Как стоят нещата с щетите по инфраструктурата? Общините са длъжни да застраховат всеки свой обект. Това случва ли се наистина или има пропуски?
Това е друг призив, който отправя АБЗ към общините и държавата. Наистина има редица регулации и закони, които уреждат това общинските имоти и такива от национално значение да бъдат задължително застраховани. За съжаление е факт, че делът на застрахованото държавно и особено общинско имущество е нисък.
При частните имоти как стоят нещата – там какво е застрахователното проникване?
Има хотелиери с големи комплекси, до голяма степен те са обвързани с кредити. И за вземане на съответния кредит има изискване за наличие на имуществена застраховка. Така че те са застраховани и ще получат обезщетение. От друга страна, самите хотелиери знаят рисковете за техния бизнес и доста голяма част от тях се застраховат. За съжаление не е така при по-малките бизнеси и хората, които отдават под наем къщи или апартаменти. Там проникването е около 3-4%, което е доста ниско спрямо по-големите населени места и градове. Можете да си представите, на всеки 100 човека само трима имат някакво застрахователно покритие.
Кое се застрахова по-често – самият имот или и имуществото в него?
Обичайно се предлагат покрития и за недвижимото, и за движимото имущество. Ако говорим за имуществените застраховки, обвързани с ипотечните кредити, обичайната практика е да бъде застраховано само недвижимото имущество – апартамент, къща, сграда – тъй като то е ипотекирано в банката. Но движимото имущество, като мебели и техника, не влизат в тази застраховка и то трябва да бъде добавено отделно или застраховано по друга полица. При настъпване на такова събитие, ако застраховката е на самата сграда, застрахователят ще плати за възстановяване, измазване на стени и т.н. Но няма да плати за техника или мебели, които са засегнати. Апелът ми към потребителите е да обръщат внимание какви рискове са покрити по тяхната застраховка – земетресения, наводнения и т.н., дали е застраховано движимото имущество, дали е добавен рискът отговорност към трети лица. И още нещо – трябва да сме наясно, че по-евтините полици дават и по-ниска защита. Затова при покупка на застраховката най-важното условие е да се информираме подробно какво купуваме.
Как си обяснявате ниското застрахователно проникване по отношение на имуществените застраховки и има ли тенденция за тяхното увеличаване?
Хубавата новина е, че има тенденция към увеличаване на ежегодна база. Но със сигурност то е по-ниско от други държави, дори от нашите съседи. При нас, ако застрахователното проникване е 5-6%, в Унгария и Хърватска то е над 30%. Така че има къде да вървим. Може би се дължи на народопсихология. Чувал съм потребители да казват – не, няма да сключвам застраховка, за да не предизвиквам съдбата. Но трябва да сме отговорни за финансовите рискове, които са около нас. Застраховаме автомобила си, но не застраховаме имуществото. Кое е по-важно обаче за нас? Имотът е 10 пъти по-скъп от колата, ако вземем средна цена. Един автомобил струва средно 7-8 хиляди лева. А средната цена на имот е над 100 000 лева. Говорим за 12 пъти по-висок финансов риск от загуба на наше имущество. От друга страна цената на застраховката за имота е в пъти по-ниска. За един имот от 100 000 лева ще платим премия в размер на около 120-150 лева годишно за полица с много добро покритие. Докато за автомобил от 8-10 хиляди лева цената на застраховка „Каско“ е 400-500 лева.
Все пак как си обяснявате това?
Възможно е да има влияние на нагласи, формирани преди години, според които приемаме автомобила за нещо много важно. Но може би водещата причина е, че всекидневно виждаме рисковете на пътя, просто честотата на настъпване на събития при автомобилното застраховане е голяма – има щети на паркинг, кражби, произшествия. Рисковите събития при имотите са по-редки, но пък размерът на щетите са много по-големи.
Какви са сроковете за изплащане на обезщетение?
Те са стандартните – след предоставяне на всички документи в рамките на две седмици се изплащат обезщетения. По-голямата част от застрахователите се справят дори по-бързо с оглед на това, че хората трябва по-бързо да получат пари.
ТОВА Е ТОЙ:
Веселин Ангелов е изп. директор на ЗАД „Алианц България“ и член на УС на Асоциацията на българските застрахователи
Започва своята кариера през 2007 г. в местния клон на американската застрахователна компания AIG, след което в периода от 2011до 2022 г. преминава през различни длъжности и ръководни позиции в сферата на застраховането и личните финанси в „УниКредит“ в България и в компаниите от групата на „Алианц България холдинг“
Има инженерно и икономическо образование, като в момента защитава докторантура в областта на финансовия мениджмънт
София Симеонова
