- Г-н Матев, какъв ще бъде септември?
- Времето през първата половина на септември ще бъде лятно, с високи температури - около и над 30 градуса. Такива стойности ще има до четвъртък, когато ще настъпи кратко захлаждане на 4-ти в четвъртък. Това захлаждане ще бъде съпроводено с усилване на вятъра, с увеличение на облачността. За съжаление валежи ще има само на места в крайните западни райони, т.е. те няма да са масови и няма да допринесат за подобряването на влагата нито в почвата, нито където и да било. След това краткотрайно захлаждане на четвърти времето ще продължи да бъде спокойно, типично лятно, с резки захлаждания и затопляния. Докъм средата на месеца температурите най-често ще бъдат между 25, 30 и 32 градуса. Сутрин обаче заради това, че нощта е по-дълга, температурите ще бъдат по-ниски и вече ще издават, че рано или късно есента ще дойде. Въпреки това няма да са така необичайно ниски за периода - най-често ще са между 12 и 17 градуса, а на места, които са по-податливи на изстивания, ще падат и до десет градуса. По-важното е, че тези първи 15 дни от месеца съществени валежи в страната няма да има, като изключим четвърти септември. Другата възможност за валежи е на 7-8 септември, но тези валежи нито ще са на големи площи по територия, нито се очакват сериозни количества, така че спокойно можем да кажем, че времето през първата половина на месеца ще продължи с летния си характер.
- Това означава ли, че на 6-и времето ще е подходящо за почивка, въпреки че казахте, че през един от трите почивни дни може да вали?
- Въпреки че е възможно да има дъжд в един от трите почивни дни, като че ли най-вероятно е това да се случи на 8-и, времето ще бъде подходящо за екскурзии, за късно море, за планина. Правя уговорката, че все пак няма да е напълно слънчево, ще има временни заоблачавания, ще има известна есенна нотка, свързана с това, че денят вече е по-къс, но въпреки това времето обещава да бъде доста приятно през тези три почивни дни.
- С какво време децата ще посрещнат новата учебна година?
- Въпреки че битува едно схващане, че тогава винаги вали, това не е така. Колкото вали, толкова и не вали, т.е. или ще вали, или няма да вали. Според разчетите на 15-и не се предвижда валеж, но не мога да кажа със сигурност, защото до неделя се предвиждаше валеж, сега това се промени. По всичко изглежда, че на 15-и ще е сухо. Така като гледам има голяма вероятност и температурите да са над нормата. Сега трябва да кажем, че нормата за септември не е лятна. Температурите са с 4-5 градуса по-ниски от тези, които са през август. Към този момент може да кажем, че може да очакваме температури от порядъка на 23 до 28 градуса, не са изключени дори 30 градуса.
- На 22 септември по-есенно ли ще е или отново ще имаме летни температури?
- През втората половина на месеца очакванията са за по-голяма динамика, т.е. ще има по-чести смущения на времето и вероятността за превалявания се увеличава. Отсега не мога да кажа дали на 22-ри и ще вали, но ако вали, няма да е изненада. Ако не вали, също няма да е изненада, защото като цяло септември е сравнително сух месец. Той е един от месеците през годината, в които валежните норми са от най-ниските. Дори за части от страната това е най-сухият период, така че и тази година предварителните прогнози сочат, че месецът ще бъде с по-високи от нормата температури, а валежните количества по-малко от нормите.
- Казахте, че месецът ще е хубав, докога да правим планове за море?
- Със сигурност поне до 15 септември можете да планирате море. Късното море обаче не е като лятното. Разликата идва от това, че слънцето вече е по-слабо. Ако през юни, юли, август часовете, през които слънцето е прекалено силно, вероятността да изгорим е около 3, 4 и повече часа, то през септември това време е само по пладне - между 12 и 13 часа. Другата особеност е, че денят е по-кратък, а сутрин е по-хладно. Особено по странджанското крайбрежие, говорим за на юг от Созопол, често сутринта има ниска облачност, но тя обикновено след 10-11 часа се разсейва и през повечето време, през по-голямата част от деня, е слънчево. Така ще бъде и през тази година с уговорката, че в края на първия празничен период – седми и осми, ще има повече облаци и повече вятър. Поредица от валежи засега не се предвижда. Месецът започва с температура на морската вода - от 23 до 25 градуса, и към момента няма изгледи да се понижи драстично. До 15-и температурата ще бъде доста приятна. Все пак, който отива през септември на море, знае, че не може да очаква 26-28 градуса на водата, дори на 22-23 градуса трябва да е доволен.
- Имахме дни, в които морската вода ставаше рязко студена. Това типично ли е?
- Това е често срещано явление по нашето крайбрежие, особено по места, разположени около нос Шабла, около Обзор. И тази година тези дни бяха по-малко от обикновеното. Това са така наречените явления, които се наричат „ъпуелинг“. Той представлява издухване на топлата морска вода от повърхността навътре в морето и нейното място се заема от доста по-студена. Имаме случаи, когато само за 5-6 часа температурата около Варна, Шабла и Обзор пада от 25-26 на 13-14 градуса. Преди 2 години имахме случай, когато в средата на лятото, юли месец, на Шабла температурата беше едва 11 градуса, което беше доста стресиращо. Тези случаи обикновено траят един-два дни, след което, когато вятърът се обърне от югоизток, бързо се връща топлата вода и тя възстановява своята температура. През последните години това явление се виждаше много често в средата на септември, около Шабла и по северното ни крайбрежие. Тази година, докъм 15-и, не виждам да има такива условия, така че можем да кажем, че ще бъдем защитени от такова рязко понижение на температурата на морската вода, но в никакъв случай не е аномалия. Ако се случи, просто го отбелязваме, че се е случило отново, а не като нещо необичайно.
- Станахме свидетели и на смерч по морето. Колко такива процеси имахме през това лято?
- По-малко от обичайното. Обикновено силните конвективни бури, които могат да причинят и смерч, се случват няколко пъти през годината, започвайки още от края на април, началото на май и продължавайки до края на септември. Тази година тези процеси, които водят до такива интензивни явления като смерча, бяха прекалено малко. На 26 август сутринта в Синеморец беше денят, в който беше отбелязан смерч. Той не беше на сушата, а беше навътре в морето. Въпреки че това явление не е толкова често, то не е и необичайно за нашето морско крайбрежие. Имало е години, в които по няколко пъти се наблюдават такива явления, докато тази година са по-малко. По-често се случват така наречените шквалове, което е внезапно усилване на вятъра, което е със скорости до 14, 15 метра в секунда или около 50, 60 км в час. И наглед спокоен ден, когато премине такъв шквал, в хората остава впечатление, че едва ли не е минал смерч. Такъв случай имаше на 22 август в района на Свети Влас, когато много хора определиха, че е смерч. Не, това не беше смерч, това беше внезапно усилване на вятъра до 40, 50, 60 км в час, при което се разлетяха чадъри, тенти и т.н. Аз лично бях в района и мога да потвърдя, че това не беше смерч.
- Изпращаме ли най-горещото лято?
- Не, това бяха очакванията на редица климатолози, занимаващи се с дългосрочни прогнози в началото на сезона, но времето ги опроверга доста мощно. Лято 2025 не е най-горещото, дори не е и второто най-горещо. Лято 2025-а се бори за третото място. Когато се обработят всички данни, ще стане ясно дали 2007-а е била по-топла от 2025-а, но така или иначе имахме горещо лято. Миналото лято 2024-та е рекордно топлото и то бие с много. Следващото е 2012 година и на трето място е или тазгодишното, или 2007-а. По-скоро тазгодишното ще се нареди на трето място, но ще видим. Трябва да се каже, че юни и юли 2025 дадоха заявка за много, много горещо лято, но август удари спирачка на жегата. Август за голяма част от страната е нормален месец, не е дори по-топъл от обичайното. По-топъл е само в централните части на Северна България. В последната седмица на август бяха измерени твърде ниски минимални температури, например на 24-ти и на 26-и сутринта в село Равногор в Родопите бяха измерени първите отрицателни температури за сезона в населено място. Там има станция за измерване на температурите и тя показа два дни, в които те са били 0 градуса и дори се образувала слана, а пък няколко поредни сутрини на миналата седмица температурата беше между 0 и 2 градуса, което хич не е лятно.
- Въпреки че не е най-горещото лято, често бяха обявявани оранжеви и жълти кодове за опасно време?
- През изминалото вече лято бяха измерени доста високи температури. През юни, юли и август най-високите измерени температури са над 40 градуса, което не е често срещано. В най-топлите лета досега като например 2012, мисля, че през юни нямаше 40 градуса, докато сега и през трите месеца бяха измерени толкова високи температури. Най-високата измерена през това лято беше 43.5 градуса, което е доста сериозна стойност. Друго сериозно нещо е продължителността на горещата вълна, която започна в края на юни и продължи някъде до средата на юли. Така че по тези показатели изминалото лято изобщо не е за пренебрегване като горещина и мощност на жегата. Като средна стойност, все пак заради студената последна седмица на август, няма да се отчете като нещо кой знае колко страшно. Ако обаче го сравним с преди 10, 20 и 30 години, това лято изглежда ужасяващо. Просто последните лета са толкова топли, че вече едно такова лято не ни прави толкова голямо впечатление, което, разбира се, е грешно така да се възприема.
- На 21-ви идва астрономическата есен, това означава ли, че с нея идва и метеорологичната?
- Невинаги астрономическото начало на сезоните съвпада с метеорологичното, а пък още по-малко с климатичното. В климатологията под сезон се разбират три месеца, започващи от първото число на месеца и свършващи на 30-о или 31-во число на съответния месец. И така например лятото е юни, юли и август, това е в климатологията. Това разделение е направено, за да може по-лесно да се изчисляват най-различни статистически параметри, свързани с времето.
Астрономията следва хода на земната орбита спрямо Слънцето. Има определените дати, например - есента и пролетта идват, когато е равноденствието. Зимата и лятото пък са свързани с най-високото или най-ниското положение на Слънцето спрямо хоризонта. Обаче те също невинаги имат отношение с това какво е времето с метеорологията. И затова в метеорологично отношение един сезон настъпва, когато например имаме няколко поредни дни с есенни, с летни или зимни температури. Чисто метеорологично се счита, че есента е настъпила, когато средната температура на въздуха е трайно под 15 градуса. Засега в близките 15-ина дни не се виждат такива температури, така че до 15 септември есента няма да дойде.
Това е той:
- Симеон Матев е роден на 19 август 1976 г.
- Завършил е Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Хидрология и климатология“
- Той е доктор по климатология. Главен асистент в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ към Геолого-географския факултет
Владимир Христовски
