- Проф. Александрова, отдъхва ли си наистина вече здравната система от COVID-19 и отслабна ли като протичане с Омикрон?
- Разполагаме с данни, че клиничната картина при Омикрон е по-лека, но Световната здравна организация препоръчва на институциите, държавите и хората да продължат да бъдат бдителни, да не изоставят ваксинацията, тестването и полагането на необходимите грижи за общественото здраве. Всяка отделна държава е в различна ситуация, с различни предизвикателства, но пандемията не е приключила. В брифинга си от 11 март СЗО отбелязва, че „в много страни има неприемливо висока смъртност, особено там, където нивото на ваксинация е ниско сред чувствителната популация“. Омикрон не бива да бъде подценяван. Да не забравяме, че инфекциите с причиняващите настинка коронавируси може да протекат тежко при уязвими групи хора, например с имунни дефицити.
- Ще има ли други мутации?
- Вирусите мутират, докато се размножават, а това се случва единствено и само в живи клетки, т.е. в заразени хора или животни. SARS-CoV-2 продължава да се разпространява и да се изменя и е нужно да следим какво се случва с него. Все още знаем твърде малко за циркулацията му в дивата природа, а това е важно.
- В много райони у нас обаче се изправиха пред грипна епидемия, след като се завърна „Камбоджа”. Какво ви говори това на вас, експертите?
- Този вариант на грипния вирус не беше изненада, той е включен и във ваксината за сезон 2021/2022. От средата на 20-и век съществува добре функционираща система към СЗО, която следи целогодишно циркулиращите грипни вируси в световен мащаб. За всяко необичайно „явление“ съответната лаборатория и държава трябва да уведоми СЗО в рамките на 24 часа. Това е начин да сме доста по-добре подготвени за евентуални изненади.
- Март вече отминава, необичайна ли е тази грипна вълна през това време?
- Обикновено разгарът на грипната вълна е по-рано. Причините може да са различни, но SARS-CoV-2 вече показа, че може да обърка „графика“ на сезонната изява на други вируси, например на респираторно синцитиалния вирус (РСВ). РСВ е зимен вирус (движи се заедно с грипа), но се разпространи през лятото на 2021 г. в компанията на варианта Делта. SARS-CoV-2 е нов играч в света на вирусите и микроорганизмите, предстои да разберем дали ще предизвика сътресения в него и какви ще бъдат те.
- Това означава ли, че предстоящата зима ще сме изправени пред обичайните грипни вълни и по-тежки ли ще са?
- На този въпрос никой не може да отговори със сигурност. Няма два еднакви грипни сезона. Светът обаче пропусна грипните сезони през лятото на 2020 и 2021 (в Южното полукълбо) и есента/зимата на 2020/2021 (в Северното полукълбо). За това време са се „натрупали“ хора (деца), които никога не са се срещали с грипния вирус. Някои специалисти поставиха въпроса дали и в каква степен е възможно имунната ни система да е „позабравила“ грипа при липса на контакт с причинителя му и без напомняне с ваксина.
- Има ли разлика в отделните страни при протичане на Омикрон в зависимост от това дали ваксинационното покритие е по-голямо?
- Това как протича взаимодействието ни с даден инфекциозен агент зависи както от неговите характеристики, така и от особеностите на нашия организъм, включително възраст, съпътстващи заболявания, генетичен и имунологичен профил. Наличието на имунитет към съответния болестотворен причинител е много важно. По всичко изглежда, че SARS-CoV-2 ще остане с нас. Начинът му на разпространение предполага, че вирусът ще достигне до всеки един от нас, при това нееднократно. Затова е важно имунната ни система да е готова да го посрещне. Виждаме, че в страните с високо ваксинационно покритие броят на тежко протичащ COVID-19, на хоспитализации и смъртни случаи е значително по-нисък. Очаква се острата фаза на пандемията да приключи в средата на 2022 година при ваксинирани 70% от хората на Земята. В края на февруари 2022 г. с ваксина бяха защитени 56% от населението на планетата, но само 11% от жителите на страните с ниски доходи. Неравномерното разпределение на ваксините в световен мащаб, възможната поява на нови варианти, взаимодействието между SARS-CoV-2 и останалите инфекциозни агенти (което също ни е слабо познато) и продължителният COVID-19 са част от предизвикателствата, пред които сме изправени. И още, пандемията се отрази на всички области и нива на живота ни, в това число и в здравната сфера. СЗО предупреди за забавяне (през 2020 г.) във ваксинационните програми при полиомиелит, морбили, туберкулоза в редица райони. Милиони хора по света нямаха достъп до адекватно лечение на ХИВ/СПИН и туберкулоза. Увеличиха се с 25% случаите на тревога и безпокойство.
- Има ли надежда за нови лекарства?
- В тази област се работи изключително интензивно. През пролетта на 2020 г. Американската администрация за контрол на храни и лекарства (FDA) създаде специална програма, която да улесни тези проучвания. До момента само в FDA са разгледани резултатите от над 450 клинични проучвания, разрешени за спешна употреба са 15 лечения, а едно (Remdesivir) е одобрено. Задачите на изпитваните кандидати за лекарства е да обезоръжат вируса, да повлияят върху нежеланата възпалителна реакция или да възпрепятстват образуването на кръвни съсиреци. Само Институтът по здравеопазване в САЩ в момента провежда 13 такива проучвания, някои от тях ще докладват данни в следващите няколко месеца. Очакванията са през 2022 г. да бъде постигнат напредък в изясняването на най-подходящите терапевтични подходи при COVID-19.
- Вече отпаднаха доста мерки, изказаха се хипотези, че най-вероятно маските ще останат само за градския транспорт. Има ли риск от покачване на броя заразени след това разхлабване?
-Най-добрият начин за борба с пандемията е профилактиката, а най-мощният инструмент на профилактиката са ваксините. Няма как да живеем непрекъснато скрити от вирус, който се разпространява по въздушно-капков път. В същото време предприетите срещу COVID-19 противоепидемични мерки допринесоха за значително ограничаване на случаите и на други респираторни вируси, сред които грипни вируси и РСВ. А тези вируси се свързват също с висока заболеваемост, възможно тежко протичане и усложнения и смъртност, особено сред малки деца и възрастни хора. Това поставя въпроса за провеждане на комплексна политика срещу всички тези инфекциозни агенти. Пандемията COVID-19 ни даде ценни уроци и трябва да се възползваме от тях по най-добрия начин.
- А кога възрастните хора и тези с компрометиран имунитет трябва да поставят ваксина срещу ковид, за да се предпазят за следващия есенно-зимен период?
- Информацията непрекъснато се актуализира. На 21 март 2022 г. излязоха препоръките на Центъра за контрол на заболяванията в САЩ (CDC) за ваксинация при умерено и тежко имунокомпрометирано състояние. Стандартната схема на имунизация с РНК ваксина при такива хора на 5 и повече години включва 3 дози. При хора на 12 и повече години се прилага и бустерна доза най-рано 6 месеца след третата доза. За нас са важни решенията, които се вземат от здравните институции в Европа (ЕМА) и у България (МЗ).
Това е тя:
Завършила е с отличие Биологическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”.
Има магистърска и докторска степен по вирусология и е професор по морфология в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН
Хоноруван преподавател е в БФ на СУ (от 1998 г. към лаборатория ”Вирусология”, 2007 – 2014 г. - към катедра „Генетика”; от 2016 г. – към катедра «Биохимия») и Медицинския факултет (2011-2014 г.) на СУ «Св. Кл. Охридски», както и към Училището за докторанти на БАН (от 2012 г.)
Яна Йорданова
