0

И зложба „Галактически пейзажи и други фантазии“ на скулптора Илия Иванов се открива утре вечер от 18 ч. в столичната галерия „Нюанс“ на ул. „Денкоглу“ 42. Експозицията съдържа пластики и рисунки от всички творчески периоди на автора и засяга любимите му теми: жената, любовта, античните митове, музиката, храмовете, космическия хаос и портретите.

Изложба „Галактически пейзажи и други фантазии“ на скулптора Илия Иванов се открива утре вечер от 18 ч. в столичната галерия „Нюанс“ на ул. „Денкоглу“ 42. Експозицията съдържа пластики и рисунки от всички творчески периоди на автора и засяга любимите му теми: жената, любовта, античните митове, музиката, храмовете, космическия хаос и портретите.

От младостта си досега роденият през 1948 г. Иванов се учи от майсторите на XX век: Бранкузи, Цадкин, Габо, Калдер, Мур. Иначе е завършил Националната художествена академия при друг голям скулптор: проф. Величко Минеков.

„Илия Иванов е автор, за когото рисуването е първооснова на творческия процес. Винаги най-напред той рисува. Рисува много, защото за него рисунката е чувството, което ръководи и съхранява емоционалността му Рисунката е откровение, което не показва на никого, както и сънищата, от които претворява фантастичното в своите скулптури“, обяснява за него изкуствоведът Дочка Кисьова-Гогова. Творецът нарича себе си лиричен експресионист. В пластиките му има доста еротика и препратки към античността, С работите си той провокира зрителя да открие човешкото присъствие, тръпката на плътското и едновременно с това – хармонията. Тя е в изяществото на овалите, в проблясъка на ажурите, в красотата на срезовете, в играта на светлината по фактурата... „Винаги емоцията ме води. Скулптирам продължително, в течение на много дни. Пластиките си работя бавно, за да се наслаждавам по-дълго. Моделирам с плътно докосване, с обхващане. Материята ме слуша и ме обича: общуваме. Искам направеното от мен да излъчва енергията, с която го правя“, казва Илия Иванов.

Освен на кавалетни пластики, Илия Иванов е автор на множество монументални скулптори, които красят редица градове в страната и в чужбина, сред които и парковата скулптура „Слънчева жена” в Барселона, Испания (1998).