-Д-р Пармакова, работещ ли е настоящият имунизационен календар и има ли нужда от осъвременяване?
- Всеки един календар е работещ, когато той бъде приеман от обществото и от медицинските специалисти. Ако считаме, че имаме добър обхват, значи календарът е работещ. В последните години показваме, въпреки пандемията, която малко ни разколеба по отношение на ваксините, че календарът се изпълнява. За 2023 година имаме положителна тенденция и постигане на 92-93% обхват в основните имунизации.
- Колко имунизации обхваща календарът?
- Календарът е насочен към 11 социално значими заболявания. Те не са случайно подбрани. Това са заболявания, срещу които се прилагат ваксини в целия свят. България не е държава, която прави нещо различно, напротив, тя е в унисон със световната и европейска политика. Ваксините, които се прилагат у нас, се използват в целия Европейски съюз. Мога да кажа, че нашият календар спрямо тези от други държави членки на ЕС е малко по-беден, като там не присъства ваксина срещу варицела, не присъства и тази срещу човешки папилома вирус.
- Одобрявате ли ваксината срещу коклюш за възрастни и бременни да влезе в имунизационния календар?
- Ако търсим ефект и бърза реакция спрямо разрастването на коклюш, влизането на една ваксина в календара няма да изпълни тази наша цел. Това изисква едно време, в което трябва да се измени нормативната уредба, да се обяви обществена поръчка и държавата да закупи ваксините, защото такъв е редът. Естествено, когато говорим за закупуване на ваксини, говорим за пари. Това може на база на анализа, който ще се извърши по време или след разпространението на коклюш в България, да се отчете като необходима мярка за изменение на календара. Това, за което може да говорим като по-бърза мярка, е да има такива мерки, които да се прилагат за определени групи от населението. Ние получаваме такива препоръки от Националния експертен съвет по имунизации. Визирам изменение на календара, ако е необходимо, и има данни за обявяване на епидемия. Затова следим колко случая ежедневно се регистрират, в кои области, за да знаем дали вървим по посока влошаване на ситуацията – регистриране на повече случаи или това беше един пик, който ще отчете едно плато и той ще се снижи и ще изчезне. Въпрос на наблюдение е в следващите седмици как ще се развие заболеваемостта от коклюш в страната.
- Какво може да направи министърът на здравеопазването?
- Той може да прецени дали да се включат в календара. След като постъпят препоръки от експертния съвет, той може да прецени дали ще се върви в посока изменение на календара. Ако случаите на коклюш нараснат драстично и се обяви епидемия, защото заболеваемостта е много по-висока от предходни години, то тогава като механизъм може да се използва и това министърът да въведе имунизации за различни групи, без да се изменя календарът. Тази мярка е временна, само за ситуацията, която е възникнала.
- Имаме ли данни към момента за обявяване на епидемия?
- Към момента броят на заболелите е по-висок спрямо този, който е регистриран през предходните години. Спрямо случаи преди повече от 10-15 години пак сме имали такава заболяемост, така че към момента не може да говорим за епидемични стойности. Когато говорим за епидемии в епидемиологията, ние сравняваме - колко заболели сме имали през една година спрямо предходната. Тези данни трябва да се приемат като едно математическо сравнение, без да се налага в обществото някаква паника. За заразните заболявания е характерно, че в дадена година те са повече, в друга са по-малко. Това, което трябва да наблюдаваме в следващите дни и седмици, е дали това заболяване протича тежко, дали поставя в риск някоя възрастова група, дали имаме смъртни случаи, дано нямаме, за да се предприемат наистина ефективни мерки, които да ограничат това въздействие на заболяването върху обществото.
- HPV ваксината е много важна, но към момента е препоръчителна. Ще се върви ли в посока тя да стане задължителна?
- Моето мнение е, че въвеждането на една ваксина в календара като задължителна не означава, че обществото я приема и че лекарите я приемат. Факт е, че това позволява на държавата да осигурява ваксина за всички, които попадат в групата на подлежащите, а не само за такива, които заявяват желание да се имунизират. Докато няма доверие в обществото към тази ваксина, дори тя да бъде закупувана от държавата, това не означава, че тя ще бъде прилагана на децата, за които е подходяща. Лично аз смятам, че може би трябва да вървим още известно време по посока на Национална програма с разширяване на обхвата, включване и на други групи и с много говорене на обществото, защо е необходима тази ваксина. Аз мисля, че не всички родители разбират ползата на ваксината за здравето и най-вече за живота на техните деца в бъдеще време. Ваксината има отложен ефект. Това се насажда в съзнанието на хората от различни публикации в социалните групи, че тя е опасна. Ваксината не е опасна, но раковото заболяване, което се причинява от HPV, завършва летално. Аз съм съгласна във всеки един момент, в който обществото каже, че е готово. За съжаление имунизационният обхват при момичетата на възраст 10-13 години за изминалата година е 1.5%, около 2000 момичета са получили своята ваксинална защита срещу HPV инфекциите. Това за мен не показва, че обществото е готово. Дори и да им е осигурена тази възможност, ако не постигнем наистина съществен обхват при тези момичета, ние пак ще сме се провалили, но на по-висока цена, защото ще сме длъжни предварително да закупим ваксините за тези момичета, което все пак е един съществен ресурс.
- Има ли риск тази програма да отпадне?
- Дали ще отпадне програмата – не знам. За мен рискът е, че ние не може да спечелим доверието на хората и си губим българските жени. Всеки ден умират по 2 жени от рак на маточната шийка. Със сигурност, ако не покажем, че програмата е работеща, ние няма да може да защитим необходимостта тя да продължава и да се разширява, и не може да защитим необходимостта по нея да се осигурят повече финансови средства за повече ваксини и повече дейности. Всяка една програма показва как реагира обществото и здравните специалисти. Към момента отношението към нея е незадоволително.
- Какъв е бюджетът й?
- За всяка година бюджетът, който се утвърждава, е различен, защото все още се надяваме обхватът да расте и сумата по програмата също да се увеличава. Основните средства са за закупуването на ваксините и за лекарите. Договорът за купуването на ваксините се сключва от НЗОК, а не от МЗ. Почти 90% от средствата са за ваксините и прилагането им. През последните години бюджетът на програмата е 2-2.4 млн. лв. Ако ние не успеем да покажем положителна тенденция през настоящата година, която е последна за програмата, вероятно ще ни е трудно да поискаме още повече пари от финансовото министерство и да говорим за увеличаване на обхвата по нея.
- Вие искате в нея да се включат и момчетата?
- Това е трета програма поред, защото стратегическата цел до момента е била да се намали заболеваемостта и смъртността от рак на маточната шийка, защото HPV е най-честият доказан причинител. През последните години се заговори за HPV свързани ракови заболявания и за това как полза от ваксинацията ще имат и момчетата, както и ще има полза срещу други ракови заболявания при жените. В различни проучвания причинителят на HPV е в основата за рак на ануса, зависи от проучванията. Ние не сме против жени, момчета и мъже да бъдат ваксинирани. Следвали сме една стратегическа цел, която беше световна. В момента има европейски раков план, в който основна целева група отново са момичетата, към която се добавя и увеличаването на обхвата при момчетата. Ние ще вървим в унисон с това, което е правилно и това, което защитава здравето на българските деца, които впоследствие ще станат българското младо поколение, независимо дали са момичета или момчета.
- Защо хората изгубиха доверие във ваксините?
- Вина за това има и Министерството на здравеопазването, което нямаше широка, мащабна информационна кампания. Вина има и дезинформацията, която се шири в социалните мрежи. Вина имат и медицинските специалисти. Ролята ни е комплексна за това гражданите да губят доверие във ваксините. Най-голяма е вината ни срещу HPV имунизацията, защото след случая, който беше регистриран през 2015-2016 г. за смърт на ваксинирано момиче, при което не се доказа връзка между ваксината и заболяването, след това нямаше разяснение за обществото. Хората останаха разтревожени, останаха в страх и той продължи и след това. Спря да се говори за HPV ваксината и програмата, тя остана забравена и потъна в забвение, без никой да се опита да я възроди. След като пандемията от COVID-19 се оттегли, миналата година възстановихме нашите дейности спрямо лекари, родители и общество пак да говорим за тази програма, защото е важно. Не може да имаме доверие във ваксина срещу хепатит В, която също предпазва от раково заболяване, а да нямаме доверие във ваксината срещу HPV, която предпазва от ракови заболявания. Двете ваксини се произвеждат по един и същи метод, т.е. имаме две почти идентични ваксини, при едната обхватът е 90-91%, а при другата е 1%. Значи има нещо, в което бъркаме и то съществено – и МЗ, и всички лекари, които не говорят правилно с пациентите си за ползите от тази ваксина.
- Едната обаче е задължителна, а другата е препоръчителна.
- Когато я въвеждаме през 1992 г. като задължителна, никога не е имало обществена реакция. Когато обаче започнахме да говорим за HPV имунизацията като задължителна, имаше антиваксърски настроения и родители, които не са съгласни с това. Затова казах, че дори да се въведе една ваксина в календара, ако гражданите не я приемат, това не означава, че децата ще бъдат ваксинирани. Трябва говорене с гражданите. В тази връзка създадохме Специализиран сайт на Министерството на здравеопазването за имунизациите в България, на който непрекъснато публикуваме актуална и достоверна информация за ваксините. Тя се публикува в специализирания сайт www.plusmen.bg и на страницата на „Плюс мен“ в социалните мрежи.
- Все повече млади родители споделят, че са склонни да спазват задължителния имунизационен календар, но не и тези ваксини, които са извън него. Въпреки това през последната година видяхме бум на ваксинирани срещу грип, макар че си ги купуват. На какво отдавате този феномен?
- Никога за грипните ваксини не се е говорило, че предизвикват смърт при хората. Докато случаи за „увредени“ младежи от HPV ваксината има не само в България. Тя претърпя много сериозно обществено недоверие в целия свят, но за разлика от нас в чужбина там тя преживя катарзис, защото държавата отхвърли тези неверни твърдения, то у нас това не се случи. Тук още битува мнението, че тя е опасна. Грипът е нещо, което го виждаме, ракът е нещо, което го разбираме години по-късно, но там е късно да действаме. Трябва да разберем, че за да се предпазим от рак, трябва да го направим сега, защото, когато вече е установено заболяването, там ваксина не действа.
- На какво отдавате интереса към грипните ваксини?
- За грипа много започна да се говори по време на пандемията, че по време на вълна, ако дойде и грипно заболяване, то има риск от тежко протичане. Тогава хората обърнаха внимание и започнаха да се имунизират в очакване той да дойде и да бъде тежко. Тези, които са видели ефекта от ваксината, че те и децата им не боледуват или го карат по-леко, продължават да се ваксинират. Ако през 2020-2021 нямаше грип, през последните години той отново се завръща. Има хора, при които той протича много тежко. Това е инфекция, която се вижда, виждаме болни около нас, хоспитализирани, докато раково болните не ги знаем, защото ракът не е видим.
- Намалява ли смъртността от грип?
- Ние осигуряваме ваксини, обаче все още покритието с тях е много малко. За последната година имаме съществен ръст – почти 19% обхват. За да говорим за по-съществено повлияване на смъртността в тази група, трябва да постигнем покритие от 50% и над този процент. Вървим в тази посока и се надявам в рамките на следващата програма да успеем да осигурим ваксини за възрастните и начин те да ги получат в рамките на кратко време. За мен това е проблемът да приложим ваксината при всички хора на и над 65-годишна възраст преди началото на грипния сезон или първия месец от него, за да бъдат защитени от грипа по време на епидемиите. По програма периодът е от октомври до март, тогава могат да се ваксинират, но най-добре е да сме предварително подготвени.
- Редно ли е децата да се включат в тази програма и ваксината да е безплатна и за тях?
- Най-рисковите групи са децата до 2 или 5 години, лицата с хронични заболявания и възрастните над 65 години. Редно е държавата да осигури пари за имунизации за всички рискови групи. Не съм убедена, че ще има голям интерес при децата, защото моите наблюдения са, че имунизациите при децата са на много ниски нива. В България думата профилактика не е толкова популярна. През последната година започна да се говори за нея. Мисля, че именно на това трябва да стъпим и да говорим за ползите от профилактиката срещу разходите за лечение.
- Има ли грип в страната ни?
- Няма регистрирани повишени нива на заболеваемост в някоя област. Изпращат се единични проби, което означава, че не се търси и не се гледа за това заболяване. На дневен ред са случаите с коклюш. В лабораториите отчитат ръст на други вируси, но не и на грипните и ковидните.
Това е тя:
Д-р Кремена Пармакова е родена е на 4 юни 1976 г.
Завършва медицина в МУ-София през 2001 г. На следващата година започва работа в РЗИ-София
Специализира епидемиология на заразните болести
През 2007 г. започва работа в Националния център по заразни и паразитни болести
През последните девет години работи в Министерството на здравеопазването
Владимир Христовски
