М ного години преди Освобождението в Брацигово се оформила група от богати хора, наричани заможници. Те се гърчеели или турчеели, макар че в селището турците се броели на пръсти. Бързото им забогатяване се дължало на кражби, измами, лихварство и жестока експлоатация на сиромасите.
В средата на XIX в. Брацигово развива силна буржоазна класа. На снимката - родната къща на Васил Петлешков.
Юрука и Ликоман
Колю Юрука и Петър Ликоман били тежки чорбаджии и лихвари. Те се редували като касиери на черквата. Парите все не достигали. На смъртния си одър Юрука повикал свещеника да се изповяда и казал: “Ние со Петрето Ликоман земаме църковните пари... Ако той ги повърне, нека и моите деца ги върнат на църквата...” И издъхнал. Юрука по цял ден стоял със скръстени крака по турски върху овча нещавена кожа пред дюкяна си и все подвиквал на длъжниците си да му дадат заетите пари. Заради дълговете им много от тях Юрука превърнал в роби.
Щерев
Бедното ратайче Христо Щерев проследил къде къта имането си господарката му баба Ангелина Грамполова и задигнал голяма част от жълтиците. Така се наредил до заможниците. Имал много лозя. По време на копан слагал на първия ред най-силната жена, а след нея останалите. С чадър над главата стоял до главата й. Постоянно ръчкал и хокал водачката да копае по-чевръсто. Останалите с мъка я догонвали. Дори при най-жарко слънце не позволявал на аргатките да си наквасят пресъхналите гърла с няколко глътки вода от голямата червена стомна, която държал в краката си. Сърдито се карал на копачките, които ходели по нужда. Без да съзнава, той с векове изпреварил рационализацията на труда на американеца Тайлър.
Мажорков
Ангел Мажорков, докато възмъжее, гулял на воля и изял на баща си седем оки жълтици. Търгувал с дървен материал, държал склад в Одрин. Бил близък с управниците. Забогатял, като станал посредник между властта и селяните. Ходатайствал за намаление на данъци, опрощаване на наказания, отмяна на глоби. За услугите си безжалостно прибирал венчални дарове, скъпоценности и хубави работни земи. Така присвоил много поляни и плодотворни земи край Брацигово, по които развъдил многобройни стада от овце и дребен добитък. Заради безграничната му лакомия по чужди блага хората мълвели: “Мажорковото черево непоситено...” Мажорката присвоил всички черги, дрехи и дарови вещи на момичетата от с. Радилово, които по време на въстанието през 1876 г. намерили подслон в чорбаджийската му къща. С хули и непристойни думи били прогонени после, когато си ги поискали. Мажорката не обичал да плаща, дори след Освобождението. В кафенето гледал кафеджията да се залиса и да се изниже, без да плати. Ако не успеел, казвал, че само при гореща чаша плащал, после за пари да не го търсят... Накрая Мажорката бил отритнат от всички, претърпял и стопански крах.
Янъка
Симеон Янъка бил неграмотен, но отлично оправял сметките си с рабоша. Търгувал с едър добитък и мулета в Македония и Цариград. Бил зъл лихвар и голям скъперник за домашните разходи. В дома си носел прясно месо само за Великден и на Коледа. След дълги увещания и молби най-после в един делник донесъл едно парче дроб, повехнал при касапите. После дълго се тюхкал за това безцелно и разорително прахосване на средства. За да не се изтриват рогозките в спалната стая, той нареждал след спане да се отнасят в килера и през деня да се ходи по гола земя.
Едибеля
Тодор Едибеля (Седем проклетии) бил от най-младите заможници. Бил сираче, живеел бедно. Като поотраснал, се захванал с грънчарство. Останал неграмотен. Сметките си правел с бобени зърна. След Освобождението кметувал, за подпис слагал палеца си, натопен в мастило. По време на Априлското въстание група радиловци се настанили в къщата на Тодор поп Кънов, съседна на неговата. Белята видял как един от бежанците скрил агнешки мях с пари в покрива на нужника. Като притъмняло, се промъкнал като пор и отнесъл парите. След разгрома на въстанието през май 1876 г. Белята тръгнал с турски войници да лови брациговските въстаници. Твърди се, че заради него бил убит Атанас Тодович, че предал Димитър Мишев и най-деятелния въстаник Танчо Геошев. Домашните му казали къде се крие Танчо с цел да не ги води там. Белята повел заптиетата точно към скривалището и им посочил Геошев. Бунтовникът с презрение запитал Белята: “Побратиме, защо ме предаде?”.
Предателят отвърнал с ирония: “За да те облекча пред властите.” През 1878 г., когато руските войски влезли в Пазарджик, Белята сколасал да задигне от местните турски магазини скъпи стоки и да ги продаде на добра цена в Брацигово. Друг подвиг на Белята - майстор Тосю му построил къща и заминал на гурбет, като оставил жена си да прибере дължимите 200 гроша. Женицата изтрила праговете на Тодоровия дом да си иска парите, а той постоянно повтарял: „Пари нямам, ако искаш - ето къщата, земи и я занеси у вас.”
Кьормишо
Но най-колоритен заможник бил Мишо Атанас Кьормишо. Роден е към 1820 г. в Брацигово. На младини дълго скитал като калфа с дюлгерските тайфи за хляб по чужда работа. Все търсел начин да се измъкне от гладния труд на дюлгерството. Природната му хитрост го сближила с най-влиятелния турчин в Пещерска околия – Едим ефенди, който го препоръчал на пазарджишкия мюдюрин. Така му открил пътя към лесното забогатяване. С негова помощ станал събирач на данъка десятък.
Получил и служба в управата, която използвал за лични користни цели. Превърнал се във властен и безсърдечен бирник. Ако нямало пари, той вземал нанизите, пафтите и накитите на жените и момите. За нищо не давал пари, каквото му трябвало, отивал при майсторите и заръчвал да го отнесат в дома му. Къщата на Мишо била богат конак за всички важни правителствени гости. Вдигали се богати гощавки. Мишо посегнал на семейната чест на Димитър Кууролу и обсебил съпругата му. След поражението на въстанието тръгнал на плячка. Гарантирал за задържаните селяни, освобождавал ги, но после им вземал и последната риза. Трябвал му строителен материал. Потропал на портата на Дамян Дамянов и рекъл: “Дамяне, ти беше комита...
Ето тая се свърши за главите на лудите бунтовници. Било що било. Аз ще потъпча работата. Ти закарай у дома една кола дъски от твоите.” Дамян навел глава, натоварил пълна кола с дъски, ала по време на бунта воловете му били задигнати. Запрегнал се с хомота на колата, а домашните му бутали колата до къщата на Мишо, където стоварили дъските.
Изедник
Когато руснаците пристигнали в селото, “оскърбената чест на брациговци се надигнала и посочила шпионина, изедника и изменника на народността си”. Тогава сред площада “Синджирли бунар”, откъдето Васил Петлешков прогласил Брациговското въстание, Мишо бил съблечен гол и наложен от двама руски солдати с повече от 100 удара с дрянови пръчки. Кръвта бликала от гърба му, солдатите удряли под такта на барабан. Мишо не охнал, след боя бавно се изправил, поотърсил прахта от дрехите си, надянал потури и бавно, със забит в земята поглед, посред хилядите селяни, си отишъл. Мишо доживял до 78 години. Позорното му минало го следвало като сянка. Когато излизал на улицата, се повдигала буря от хули и омразни възгласи. Бивал обграждан от навалица деца и възрастни, които злобно го проклинали. Мишо се сгъвал в широките си овехтели чорбаджийски дрехи и бързал да се прибере в дома си, цял потънал в мокротии, плюнки, кал и нечистотии, хвърляни върху му.
Синджирли бунар, където Петлешков обявява началото на въстанието.
Боян Драганов
