И във Възресението на Христос и Великден има много политика, казват изследователи.
Без съмнение, Пилат Понтийски е най-дискутираната, а може би и най- драматичната фигура в Новия завет. Той е прокураторът на римската провинция Юдея (26– 36 г.), който при своето управление предава на смърт чрез разпятие Иисус Христос. Това е засвидетелствано не само от евангелистите, но и от мнозина историци.
Грешник
Въпреки че името на Пилат е станало синоним на грешника, изследователи на светите текстове, като Кирил Есков изтъкат, че реално Пилат на два пъти се опитва да спаси Иисус. Първо той го изпраща на съд при своя приятел Ирод Антипа - управител на Юдейското царство, което тогава е в орбитата на Римската централна власт. Според догадките Пилат е бил сигурен, че Антипа няма да осъди Божия син. Ирод наистина счел, че Христос нито е опасен престъпник, нито иска неговия трон за власт над евреите. Накрая Го връща на Пилат, но на изпроводяк облича Месията в бяло, за да Му се подиграе. А в такъв цвят са се пременявали именно кандидатите за висши или почетни длъжности.
Пилат за втори път се опитва да убеди тълпите, събрали се пред Преториума в невинността на задържания по доноса на Юда. Пилат вероятно е симпатизирал на Христос, чието учение е било против бунта и насилието. А това е устройвало римляните, особено в провинция с висок риск от бунтове и въстания. Тази хипотеза се потвърждава, защото 30 години по-късно християните не участват във въстанието срещу римляните.
Христос обаче възстава срещу авторитета на Синедриона, садукеите и фарисеите и в крайна сметка, срещу самата юдейска религия. Което е нямало как да му бъде простен в онези години. Това устройвало прекрасно Рим, на който му бил нужен именно такъв разрушител на радикалния юдаизъм, изтъква Есков.
Трибунал
От друга страна Синедрионът (орган на еврейското самоуправление в Юдея-б.а. ) не е криминален, а чисто религиозен трибунал и въпросът, по който се е обърнал към Пилат, по никакъв начин не е бил от неговата компетентност. Защото Синедрионът е имал пълното право да признае Христос за богохулник и еретик, представящ се за Божи Син, и на тази база да го осъди на пребиване с камъни. Няколко години по-късно първосвещеникът Анна ще осъди така брата на Господа – Яков, и ще направи това, без дори да информира римския прокуратор. Вместо това еврейските първенци искали Христос да бъде разпънат като държавен престъпник - претендент за еврейския престол. Така са искали чудотворецът и лечител да бъде дискредитиран кардинално, защото учението и последователите Му подкопавали сериозно традиционния юдаизъм и власт.
Варава
Усетил, че е надхитрен от евреите Пилат в крайна сметка все пак опитал да извлече някаква полза от смъртта на популярния пророк. Римският администратор имал правото да помилва за Пасха един затворник, когото хората искат (Матей 27:15). Но пуснал Варава, който е бил известен зилотски водач. В случая Пилат направил с това двоен удар. От една страна, с освобождаването на Варава, той, макар и временно, успокоил страстите в Йерусалим и въобще в Палестина. А от друга, като истински възпитаник на античната материалистична философия, изобщо не вярвал във възкресението на Христос. И искал да докаже, че Той не е чаканият Месия, за когото пророците говорят, а и връщането на човек от света на Мъртвите е невъзможно. Но чудото се случило.
