Ж ивотът му е обвит в загадъчност. Никой не знае къде и кога се е родил прочутият авантюрист граф Сен Жермен. Или Людовик Навар, както се твърди, че се е казвал. Липсата на всякаква информация за него му позволява с лекота да говори за своите срещи със знаменитости, починали стотици и дори хиляди години назад. Графът владеел перфектно немски, английски, френски, испански и португалски език, така че било невъзможно да се установи кой от тях е негов роден. Знаел и няколко източни езика, а неговите разкази за екзотични страни и народите, които са ги населявали карали слушателите да забравят за всичко. Те буквално се пренасяли във времето и пространството, за да присъстват на строежа на египетските пирамиди или да “вникнат” в предсказанията на Делфийския оракул.
Естествено, подобен човек предизвиквал голям интерес и мнозина се опитвали да разузнаят подробности за него. Това ставало посредством стария изпитан номер - с подкупване на слугите. Но и при тези експерименти нямало голям резултат. Старецът-прислужник взел предлагания му подкуп и заявил, че не помни нищо за родословието на графа и за неговото минало, тъй като служи при него… само от триста години.
След такова твърдение няма как да не тръгне слуха, че граф Сен Жермен владее тайната за изготвянето на еликсир на безсмъртието, още повече, че се намират и свидетели, които твърдят, че са виждали графа преди много години и за изминалото време той не се е променил ни най-малко.
Под чуждо име
За първи път името на графа се споменава в исторически документи през 1745 г. Тогава мъжът, който вече две години живее в Англия, е арестуван за разпространение на писма в поддръжка на Стюартите. След потушаването на метежа в страната се отнасят с недоверие към чужденците, и особено към тези от тях, които си врат носа, където не им е работата. Няколко седмици Сен Жермен прекарва под домашен арест. При разпитите се установяват със сигурност две неща: че той живее под чуждо име и че “не желае да има нищо общо с жени”.
През 1746 г. Сен Жермен напуска Лондон и изчезва за 12 години. Няма никакви сведения къде е бил в този период. Предполага се, че се е занимавал в Германия с алхимични опити, или е пътешествал из Индия и Тибет.
За Сен Жермен във Франция не се знаело нищо, бродели само слухове, че този човек е много богат и притежава феноменални способности. Ето защо, когато крал Луи XV получил от графа загадъчно писмо, бил доста заинтригуван. Сен Жермен писал на Луи, че “кралят може да има нужда от него и по редица причини, за които в момента не може да дава подробности, той би му оказал помощ.”
Смятали го за шарлатанин
Всесилният монарх се зачудил с какво може да му помогне този странен човек, когото мнозина от приближените на краля наричали авантюрист и шарлатанин. Независимо от негативното отношение на обкръжението му към Сен Жермен, Луи XV го кани във Франция. По молба на графа той даже му предоставя замъка “Шамбор”, като в замяна Сен Жермен му обещава да направи за него най-ценното и рядко откритие, което някога е правено.
В началото на 1758 г. Сен Жермен се пренася във Франция. В помещенията на замъка “Шамбор” разполага своята лаборатория, асистенти и работници. Но като цяло той предпочита да прекарва времето си не над колбите, а в салоните на френския елит. Сен Жермен се облича чудесно, на копчетата на камизолата му и каишките на обувките блестят големи диаманти, не по-малко впечатляващ е и грамадният му пръстен с брилянт. Той изглежда на 40-50 години. Точно както е изглеждал и преди 12 години в Англия. Времето като че ли е спряло, изглежда че този човек наистина е разкрил тайната на безсмъртието.
Старата графиня дьо Серж веднага разпознава в него човека, когото е срещнала във Венеция преди 50 години. Тя се кълне, че той изобщо не се е изменил оттогава. Сен Жермен не разсейва слуховете за своето безсмъртие и даже умело ги подхранва. Той свири майсторски на цигулка, владее до съвършенство тънкостите на политическите интриги и притежава чудесна колекция от скъпоценни камъни. Неговото влияние расте от ден на ден. Най-красивите светски лъвици мечтаят да имат роман с него, но той умело отбягва всички капани, които му залагат дамите и остава недосегаем от техния чар.
През май 1758 г. по време на вечеря при маркиза Дюрфе Сен Жермен се среща с Казанова. Ето как описва графа великият любовник в своите “Мемоари”: “Сен Жермен искаше да изглежда необикновен, да удивлява всички и често това му се удаваше. Неговият тон беше много уверен, но без да дразни. Образован човек, той прекрасно говореше на повечето езици. Той беше умел музикант, вещ химик, приятен на външен вид и умеещ да покори всички жени”. Трябва да се признае, че това е твърде семпъл портрет на човека, когото Казанова с право би могъл да назове свой конкурент.
Кралска примамка
Луи XV е силно заинтригуван от слуха, че Сен Жермен успява да превръща различни метали в злато. Както и от уменията на графа да отстранява дефекти върху скъпоценни камъни. За да го изпита, той му дава голям диамант с видим дефект – голямо петно. Сен Жермен казва, че за него това е “фасулска работа” и взима камъка. А след няколко дни го връща на краля абсолютно прозрачен. Всички си блъскат главите как се е случила тази магия. Намират се и скептици, които предполагат, че той просто е предложил на краля друг камък със същата големина и цвят. Но така или иначе Луи XV не се нуждае от повече доказателства за способностите на своя личен маг.
Не на всички се нрави това, че кралят превръща Сен Жермен в свой довереник. Особено го недолюбва първият министър на краля – могъщият херцог Шоазьол. Той постоянно дудне на монарха, че Сен Жермен е мошеник и трябва да бъде заточен в Бастилията, или изгонен от страната завинаги. Но Луи не ще и да чуе за това.
Един ден Луи изпил кана вино и малко след това коремът го срязал. Шоазьол веднага поставил диагнозата – кралят е отровен от своя любимец Сен Жермен. Но волята на монарха е да му доведат мага веднага. Той се явява в покоите му и напомня на краля, че, както му е казал навремето, ще дойде момент, когато спешно ще трябва да му помогне. И ето, този момент е дошъл. Той заема театрална поза, поглежда към небето, кара монарха да се изплези, след което поръчва да му донесат купа с козе мляко. Разтваря в него някакви прахчета и дава на Луи да ги изпие. Болките изчезват и кралят заспива облекчен.
Сен Жермен не само се тупа в гърдите, че е спасил краля, но и посочва неговия отровител – както може да се очаква, това е коварният според него херцог Шоазьол. Графът обаче успокоява Луи, че повече покушения срещу него няма да има и той ще умре от естествена смърт.
Френският крал така и не пожелал да научи деня и часа на своята смърт. Сен Жермен обаче наистина можел да ги предскаже с точност. Говори се, че феноменалните му способности като предсказател се дължали на вълшебно огледало. В него можели да се виждат събития от бъдещето, съдби на хора и кралства.
Ако се вярва на легендите, това вълшебно огледало преди това е принадлежало на Нострадамус, който именно с него е направил великите си предсказания и се е прославил като най-великия пророк в историята. За съществуването на такова огледало пише в своя дневник Катерина Медичи. Ако се вярва на нейните записки, то сам Нострадамус й е показвал този магичен предмет и в него е успяла да види кървавите събития от Вартоломеевата нощ и смъртта на Анри ІІІ.
Пътешествие във времето
Смята се, че Сен Жермен е умрял през 1784 г. на 93-годишна възраст, макар че е изглеждал на не повече от 60. Но има хора, които твърдят, че са го видяли на масонски конгрес през 1785 г. Такива слухове има и през 1788, 1793, 1814 г. Кой знае, може би Сен Жермен инкогнито продължава да пътешества във времето, за да влияе тайно на хода на човешката история?
Монитор
