З а християните Коледа и Великден са двата най-важни празника в църковната година, отбелязващи две от сакралните дати на цялата история на човечеството.
Първата е датата на Рождението, а втората на Възкресението на Божия син, Спасителя Исус Христос. Важно е да се отбележи обаче, че подобно на останалите световни религии основните символи в християнството всъщност са доста по-стари. И преди да бъдат припознати като свои, те са били характерни за други езически култове и вярвания в продължение на столетия, а може би и хилядолетия.
Основен символ на християнството е кръстът, символизиращ стилово кръстното дърво, върху което в 33-ата година от рождението си в Йерусалим е разпънат Исус Христос. Върху кръста той умира и след свалянето му от него е погребан в пещерата, от която възкръсва, за да се появи отново пред учениците си. До екзекуцията на Христос дървеният кръст всъщност не е бил нищо повече от едно от оръдията за мъчения и смърт. Върху него са били изпълнявани смъртните присъди на най-долните престъпници, които не заслужавали да бъдат удостоени с вниманието да бъдат убити чрез обезглавяване или по друг престижен начин. Най-често върху кръста завършвали крадците, убийците, както и робите, опълчили се на господарите си. Изобщо смъртта върху кръста е била смъртта на хората от долните слоеве на обществото. Християнството обаче дава един нов смисъл на тази смърт, като я извисява, удостоявайки с нея самия Божи син. И дървеният кръст от презряно оръдие, носещо смърт, добива един нов философски смисъл. Според отците на християнското учение кръстът е пресечната точка, където се срещат справедливостта и любовта на Бог. Вертикалната линия символизирала божественото, а хоризонталната – земното, и така в своята цялост кръстът представял дуализма в християнската религия.
Посоки
В действителност обаче кръстът е един от най-старите символи на земята, заради което е наричан „знакът на знаците“. Съществува откакто съществува човешката цивилизация. Символиката му в отделните култове и религии е различна. В някои от тях четирите върха символизират четирите посоки на света, а според други символите са горе и долу – небето и земята, и ляво и дясно – двете половини – лошата и добрата. Някои виждат в четирите върха противоположните и взаимно неутрализиращи се четири природни стихии: въздухът, водата, огънят и земята. В българския фолклор до християнството ролята на кръста е била поета от Дървото на живота, чиято корона символизира небето, корените – царството на мъртвите, а стволът – настоящия живот. Кръстът е символ, характерен не само за Европа и Близкия изток. По време на управлението на Адолф Хитлер популярен става нацисткият кръст, т.нар. свастика с пречупени върхове. Днес в много страни по света този символ е забранен изобщо за изобразяване, а социалните мрежи жестоко цензурират всеки осмелил се да качи на стената си това изображение. В действителност обаче всички онези, които се обявяват против символа с пречупените кръстове, изпадат в дълбока заблуда, тъй като пречупеният кръст изобщо не е изобретен от Хитлер и неговите шамани. Той просто е съществувал хилядолетия назад във времето в Древна Индия, където според посоката на обръщане на върховете на кръста местните са разграничавали два символа: свастика и суавастика. И всъщност Хитлеровият пречупен кръст, анатемосан в половината свят днес, в древността е изобразявал доброто старо слънце, разперило животворните си лъчи върху земята и над хората. Като се има предвид, че в древността слънцето е било едно от най-често и постоянно обожествяваните природни явления и стихии, не е никак трудно да се обясни и изборът му за основен символ и на новата юдейска секта, тази на християните.
А що е отнася до историята с разпъването на Исус Христос на кръста, по-вероятно е тя да е била вторично измислена, за да пасне на избора на този четирираменен графичен символ.
Показателен за това, че кръстът далеч не е бил запазена марка само на християнството, е и фактът, че има десетки видове кръстове, много от които нямат нищо общо с тази религия.
Примка
В християнството сред най-разпространените видове са: латинският разнораменен и гръцкият равнораменен кръст, православен руски кръст – с три хоризонтални отсечки, келтски – с вписан в него кръг, обърнатият кръст на св. Петър, Андреевският кръст с формата на Х. Наред с тях обаче има и кръстове, които са доста далеч от християнството, като древния египетски кръст Т-образен с примка в горната част на хоризонталната му част. Всъщност, както е логично да се предположи, кръстът се превръща официално в основния символ на християнството след смъртта на Исус Христос и то век-два по-късно. Фактът е обаче, че дотогава той е съществувал и е бил известен и за първоотците и основателите на християнската църква е било най-удобно да го вземат и да го приспособят за своите цели и нужди. Кръстът обаче не е единственият езически символ, утвърден в християнството. Голяма част от случките в последните дни на Исус също имат своите езически препратки.
Най-ярко това се вижда при представянето на неговото чудотворно възкресение. Много преди появата на Христовото учение в митичните епически цикли на племена и народи се заражда митът за умиращия и възкръсващ герой. Достатъчно е да си припомним птицата Феникс, която сама се изгаря и възкръсва отново от пепелищата. Или пък героят, който след като е убит от врага, по различни чудотворни и магически начини отново оживява, за да има приказката щастлив край.
Възкръсване
В основата на този мит лежи схващането на древните за безсмъртието на човешката душа, която не умира, а само преминава от едно тяло в друго, възкръсвайки непрекъснато и прераждайки се. А в основата на мита за възкресението пък е залегнало личното наблюдение на древните хора за ежедневното вечерно „умиране“ и сутрешното повторно „раждане“ на обожествяваното Слънце. Така че в известен смисъл „прототипът“ на християнския Исус Христос е древният Бог Слънце.
Боядисване
Едва ли има по-категорично доказателство за езическата първооснова на Възкресението Христово от боядисването на яйцата. Ако някои си мислят, че това е характерно само за българските географски ширини, дълбоко се лъжат. И ако днес това боядисване вече е само традиция с неясен произход и значение, останала от миналото, то в древността то е имало своя символика. Трудно е да се каже днес с категоричност кога и къде за пръв път е започнало ритуалното боядисване на яйцата. Предполага се, че това се е случило преди повече от 60 хилядолетия в Африка, където са се боядисвали щраусови яйца. По-късно това занимание се прехвърля и в Древен Египет, а оттам в Мала Азия и Древна Гърция. Боядисани в златисто яйца били поставяни в гробниците на фараони и аристократи като подарък за света на отвъдното. Според друго обяснение в древността яйцето било символ на прераждането на човешката душа. В Древна Персия яйцата били символ на богатството и плодовитостта и боядисани яйца се подарявали на приятели, с което им се пожелавало щастие и имотност. В християнството боядисаните яйца се появяват още в първите векове от съществуването на новата религия. Но дълго време те не са допускани в официалната християнска догматика. Чак в началото на 17 век, и още по-точно през 1610 г., църквата официално със специален декрет приема и приобщава боядисването на яйцата като част от своите законно утвърдени и обосновани традиции.
Гроб
В християнството червеното е цветът на Христовата кръв, а яйцето е символ на новия живот. В този смисъл червеното яйце се превръща бързо в символ на Христовото възкресение. Според друго обяснение счупването на черупката на червеното великденско яйце символизира отварянето на празния гроб на Исус Христос. В днешната история на Божия син има няколко запазени легенди, отнасящи се до червените яйца. Според едната Мария Магдалена носела варени яйца към гроба на Исус. Когато Божият син й се явил, яйцата в кошницата й се оцветили в червено. Според др. легенда след възкресението на Христос Мария Магдалена отишла при императора на Рим и го поздравила: „Исус възкръсна“. На което императорът отговорил: „Ако е истина това, то тези яйца на масата ми нека да станат червени.“ И в миг яйцата станали червени. Трета легенда гласи, че Дева Мария се опитала да подкупи палачите на сина си, за да не го мъчат. Когато една от сълзите й паднала върху кошницата с яйцата, те почервенели. А четвърта, че вече разпънат на кръста, Божият син бил замерван от юдеите с яйца, които в мига на допирането си до кръста или тялото му ставали червени. Според последната легенда, докато Исус агонизирал на кръста, в подножието му една кокошка снесла яйце, което се обагрило от стичащата се от ръцете и нозете му кръв и станало червено. Оттук и традицията първото боядисано яйце за Великден да се багри в червено и да се оставя до иконата на Богородица и Младенеца.
Мръвка
Освен червените яйца другите два хранителни символа на Великден са агнешкото месо и козунакът. По отношение на мръвката обяснението е ясно, самият Исус е наричан Агнец божий. В юдаизма по време на Пасха всяка сутрин в храма убивали по едно агне, като с кръвта му намазвали вратите на домовете. Това е препратка към убийството на Божия син и изкуплението на човешките грехове с кръвта му в създаденото по-късно християнство, в което голяма част от догматиката е взета от юдаизма.
Що се отнася до козунака, като символ на Христовото Възкресение той се създава през 17 век във Франция, откъдето бързо се разпространява в цяла Европа. Символизира тялото Христово. У нас козунакът се появява през 1915-1920 г. След идването на комунистите на власт, за да се унищожи и забрави значението му като част от религиозната ни традиция, е взето решение от празничен обреден хляб с определена тържествена символика козунакът да се превърне в нещо ежедневно, което може да се купи по всяко време в магазина наред с обикновения хляб. А производството му от строго сакрално е превърнато във фабрично.
Иван Георгиев
