А гнета, кокошки – дотук всичко е ясно. Но от какъв зор край боядисаните яйца подскача и заек? Кога на този великденски символ му пораснаха ушите?
Отговорът на този въпрос не е толкова прост, тъй като е свързан с много различни традиции и легенди. Нека да видим за какво става дума.
Има много хипотези в полза на избора на заека като символ на Великден.
Плодовитост
Според предхристиянските тълкувания настъпването на пролетта представлява обновяване на природата. Това е периодът, когато растенията се събуждат и цъфтят след дългата зима, а животните излизат от зимен сън и започва брачният сезон. Тъй като зайците са особено плодовити, те се смятат за символ на прераждането и началото на нов цикъл на живот.
Според християнската католическа традиция свети Амвросий използва заека (заек) като символ на възкресението, тъй като козината му променя цвета си със смяната на сезоните. Именно тази способност да се променя в съответствие с ритъма на природата е свързана с концепцията за прераждането и като следствие с Възкресението.
През 15 век в Германия този древен символ на плодородието е възроден и традицията да се правят бисквити и сладки във формата на заек става популярна. По-късно тази традиция е въведена от немски имигранти в Северна Европа и Америка.
В САЩ и Обединеното кралство великденските зайци са също толкова традиционни, колкото Дядо Коледа в Италия, и Великден се празнува с голяма радост особено от малки деца. Тук по традиция великденският заек носи цветни яйца на децата и ги скрива сред растенията в градината. И само тези късметлии, които са се държали добре през цялата година, могат да ги намерят. Затова традиционно на Великден се провежда лов на яйца както у дома, така и навън.
Остара
В европейската католическа традиция заекът, който носи великденски яйца, е един от основните символи на пролетния празник. Смята се, че заекът е бил свързан с богинята на пролетното възраждане на живота и плодородието Остара в древните германски култове (оттук и немското име на Великден - Ostern). Яйцето като източник на живот и заекът като плодородно животно, действащо като пратеник на богинята майка, са били преплетени в продължение на много векове в една силна традиция, измествайки други вариации от обичая - например кукувицата, петела и лисицата. Според една от легендите, достигнали до нас във фрагменти, самата богиня на плодородието превърнала своя постоянен спътник - птица - в заек. Животното променя външния си вид, но не спира да носи яйца.
Трактат
Великденската история е документирана за първи път през 1682 г. от немския физик и ботаник Георг Франк фон Франкенау. В своя трактат „За великденските яйца“ той говори за традиция, която се спазва ежегодно от възрастни и деца в няколко германски провинции. Заекът според неговите изследвания се смята за пъргав таен гост, който хвърля боядисани яйца на частни парцели, а младите германци търсят подаръци в уединени кътчета сред тревата и храстите. В германските семейства традицията се поддържа и днес без практически никакви промени.
Християнство
Въпреки че историята за великденския заек произхожда от езическата култура, животното има символично значение и за християнската традиция. Във Византия заекът е един от символите на Христос; по-късно неговият образ се свързва с беззащитни вярващи, които безусловно се доверяват на Спасителя.
Такива тълкувания може би имат косвено отношение към празника в чест на самото Възкресение.
Кристи Петрова
