Н а 87 години почина Клод Жозефин Роз Кардинале. Новината можеше да бъде споделена от тесен семеен кръг, но актрисата Клаудия Кардинале се превърна още приживе в звезда и легенда и целият свят скърби за нейната кончина.
ТЪЖНА НОВИНА: Отиде си иконата на киното Клаудия Кардинале!
„Ще я запомним като свободна и вдъхновена жена, както като личност, така и като творческа личност“, каза агентът на Кардинале в изявление. Според него тя е починала, „заобиколена от децата си“, във френския град Немур, близо до Париж, където живееше през последните няколко години.
В секси поза през 1967 г.
Бащата на бъдещата звезда е син на сицилиански търговци, които се преместили в Тунис в търсене на по-добър живот. Той полагал релси по време на строителството на първата железопътна линия в Тунис. Клаудия си спомня от ранното си детство как баща ѝ винаги се обличал целият в бяло и карал кабриолет. Майка ѝ, дъщеря на сицилиански корабостроител, била много жизнерадостна, смеела се и пеела много. Сицилия и Тунис са само на един хвърлей камък и много сицилианци емигрирали там. И майка ѝ, и баща ѝ се отличавали с красота и стройна фигура, а децата им взели най-доброто от тях.
Клаудия говорела два езика от детството си – италиански и френски (по-късно ще научи английски) – и израснала енергична и своенравна, така че семейството ѝ дори я наричало с мъжкото ѝ име Клод. Имала по-малка сестра Бланш и двама по-малки братя. Родителите на Клаудия я отглеждали със строгост и послушание. Тя била строго наказвана за най-малкото провинение. Но като най-голяма тя се опитвала да дисциплинира по-малката си сестра и братя. Може би този навик за строгост ще ѝ помогне в кариерата ѝ на филмова актриса, която изисквала прецизно изпълнение на инструкциите на режисьора.
Във френския Тунис италианците били смятани за фашисти, а в училище Клаудия понякога била бита от съучениците си. Но тя винаги се борила. В манастирското училище в Картаген Клаудия с нейния бунтарски, независим характер била постоянно наказвана за всякакви нарушения. Въпреки това строгото възпитание дава плодове.
Клаудия Кардинале през 2018 г.
Мисионерка
На петнадесет години Клаудия се облича изцяло в черно, никога не се гримира и не позволява на момчетата дори да я докосват. Тя вече усеща, че те я харесват повече от останалите, но е твърде горда и има други цели в живота. Иска да стане учителка и да пътува из Африка като мисионерка. По-късно ще пътува много, но никога няма да ѝ се налага да учи деца. Клаудия обожава киното, както всички тогава - няма телевизия или рок музика, а киното е единственото забавление. Особено харесва филми с Бриджит Бардо, с която ще се сприятели, и Марлон Брандо, с когото ще се срещне само веднъж при доста странни обстоятелства.
На четиринадесет години Клаудия се появява на екрана. Това е документален филм за Тунис и тя има само кратък кадър в близък план. Но красавицата е забелязана и получава предложение да участва в младежко модно ревю. Родителите ѝ са против, но Клаудия настоява да се яви. След шоуто портретът ѝ се появява на корицата на популярно списание. Сега вече тя привлича вниманието на сериозни режисьори - френския режисьор Жак Баратие и известния актьор Омар Шариф. Те не губят време, но арогантният й характер се проявява. Тунизийският продуцент не харесва резките ѝ отговори, затова решава да не ѝ даде главната роля, ограничавайки я до епизодична. За главната роля беше избрана истинска тунизийска жена. Жалко: ако Клаудия беше избрана, филмът щеше да влезе в историята на киното.
Следващата публична поява на Клаудия е на благотворителен бал, където избират най-красивата италианка в Тунис. Но Клаудия не участва в конкурса; тя и сестра ѝ, облечени в традиционни костюми, танцуват на сцената и продават лотарийни билети. Проницателен съдия обаче забелязва красивата танцьорка и Клаудия печели първото място. Наградата е пътуване до Венецианския филмов фестивал през 1957 г. Там за първи път в живота си момичето гледа филм не на открита сцена, а в истински театър. Това е „Бели нощи“ на Лукино Висконти, режисьора, който по-късно ще стане неин „кръстник“.
С Ален Делон във филма Леопардът през 1962 г.
На един фестивал Клаудия е забелязана от младия продуцент Франко Кристалди, който решава да я направи истинска звезда и подписва договор с нея. Клаудия става много популярна. Първо известният режисьор Марио Моничели ѝ предлага роля в новия му филм „Обичайните непознати“. Тя участва редом до суперзвездите на италианското кино по това време: Марчело Мастрояни, Виторио Гасман, Тото и Ренато Салватори. След това получава две роли едновременно: в „Три чужденки в Рим“ и „Първа нощ“. И точно тогава, когато кариерата й може да полети нагоре, се появява първата спънка – нежелана бременност след изнасилване.
Дълго време крие от всички, че коремът й наедрява. Притиска го здраво по време на снимки до степен да се чувства замаяна. В седмия месец, когато вече не е възможно да се пристяга толкова много, решава да прекрати договора си. Кристалди се наема да разговаря с родителите й, които са ужасени не само от факта, че дъщеря им е бременна, но и от факта, че научават за това от непознат. Въпреки това, след като тя ражда детето, което кръщават Патрик, бабата и дядото се представят за негови родители. Клаудия страда много, че синът й смята баба си за своя майка, но е принудена да пази семейната тайна заради професията, която си е избрала. Така освен физическо насилие в този етап от живота си Клаудия трябва да понесе и емоционално такова. Сложният ѝ личен живот, изпълнен с грешки, провали и неизлекувани емоционални рани, се сблъсква с фалшивия живот, който живееше на екрана. Но тя ясно разграничаваше живота от филмите и никога не ги слива, въпреки че през 2002 г., по време на речта си при приемането на наградата за цялостно творчество на Берлинския филмов фестивал, заяви: „Живяла съм над 150 живота: проститутка, светица, мечтателка – жени с всякакви възможни съдби. Чудесно е да имам тази възможност да се променям“.
Ролята ѝ във филма на Валерио Дзурлини „Момичето с куфара“ е изпитание за нея. Тя трябва да докаже, че не е просто красиво момиче, но и талантлива актриса. Играе ролята на улично момиче, което се влюбва в млад мъж от уважавано семейство. В края на филма тя крие от него факта, че очаква дете. Клаудия разиграва живота си. Тя трябва да преживее отново това, което копнееше да забрави. Има дълга сцена, в която героинята разказва живота си на предишен любовник, а Клаудия произнася монолога на един дъх. До такава степен се е потопила в образа, че завършва сцената на един дубъл. Но след края на снимките актрисата изпада в тежка депресия и трябва да се подложи на сериозно лечение.
Във филма Бледите звезди на Голямата мечка
Лудница
След като се съвзема, Клаудия се записва на курсове по актьорско майсторство във филмовото студио „Чинечита“ в Рим. По време на приемния изпит тя е толкова напрегната, че не може да продума и дума. Приемат я заради изключителната ѝ фотогеничност. След спокойствието на Тунис Рим й изглежда като лудница. Освен това е зима и Клаудия, свикнала с вечното лято в родната си Африка, мръзне. Дори развива бронхит. Обмисля да напусне часовете и да се прибере у дома, за да стане учителка. Кристалди и известният Де Лаурентис я убеждават да остане. Студенти режисьори я канят на снимачни площадки, а журналист от „Епока“ прави дълга история за нея с нейна снимка на корицата. Такова внимание не може да не я ласкае и Клаудия остава. Но тя все още не обмисля сериозно кариера в киното.
В следващия си филм „Прокълнатото объркване“ режисьорът Пиетро Джерми започва да ѝ показва как да играе, как да изгражда роля и какви емоции да изразява в дадена сцена. Той я учи да се чувства спокойно пред камерата и да присъства естествено. Ролята се получава блестящо. Ана Маняни иска да се запознае с амбициозната актриса и я кани в дома си. Те стават приятелки, въпреки че Маняни е известна с трудния си характер и държи всички далеч от живота си. Но именно Клаудия успява да й влезе под кожата.
С Бриджит Бардо се събират през 1971 г. Кристиан-Жак, режисьор на известния „Фанфан Лалето“, заснема приключенската комедия „Петролотърсачките“ в Испания. Четири момичета, пристигащи в Дивия запад, извоюват правото си на живот, като се борят с каубои и разбойници. Клаудия и Бриджит трябва да се бият, да стрелят и да яздят коне. По-атлетичната Клаудия прави всичко лесно, докато Бриджит е по-мързелива и язденето на кон беше трудно за нея. За сериозен бой не може и да става дума. Бриджит си мисли, че Клаудия просто ще я убие с един удар. Те трябва да репетират дълго и внимателно, за да избегнат дори докосване една друга. Това обаче е много забележимо по-късно във филма. Може би след този филм Бриджит решава да се оттегли от актьорството завинаги. Но тя остава приятелка с Клаудия дълго време.
Разцвет
Това време е разцветът на италианското кино, който през 50-те години на миналия век породи цял художествен феномен, наречен неореализъм. Продуцират се огромен брой филми. Клаудия участва в четири или пет филма годишно, играейки предимно роли на съблазнителки, нещо, което никога не е била в реалния живот.
В един от тях, „Красивият Антонио“ на Мауро Болонини, тя изпълнява главната роля. Нейният партньор е Марчело Мастрояни. Двамата играят любовници. Тъмнокожата красавица може да подлуди всеки. И Марчело се влюбва до уши в нея. Или поне твърди, че се влюбва. Но Клаудия има горчив опит и не може да забрави случилото се с нея. Всички ухажвания от мъже я отвращават, а обясненията в любов я разсмиват. Това е тежък удар по егото на Мастрояни, който се смята за един от най-красивите мъже в италианското кино.
На снимачната площадка на „Роко и неговите братя“ Клаудия Кардинале се среща и с Ален Делон. Режисьорът Лукино Висконти оценява красивата двойка и ги избира и за следващия си филм „Леопардът“. Те играят млада семейна двойка, чиято връзка се колебае между романтика и приятелство. Висконти научава актрисата на всичко: как да говори, да плаче, да се смее пред камерата, да се движи и да танцува. Това е истинско училище за провинциалното момиче, което говори италиански с тунизийски акцент. Финалната бална сцена е заснета в дворец в Палермо. Било изключително горещо, затова снимали през нощта.
Любовните сцени с Ален Делон я измъчвали. Той е млад и неустоимо красив и знае отлично как това действа на жените. Делон и Висконти правят мълчалив облог, че Ален ще успее да я съблазни. Но Клаудия се съпротивлява и отношенията им никога не стигат отвъд играта. Въпреки това те поддържат приятелство в продължение на много години. Висконти, от своя страна, е безразличен към жените, предпочитайки приятелите си: актьора Хелмут Бергер и танцьора Рудолф Нуреев. Именно в тяхната компания Клаудия пътува из Европа след снимките.
Клаудия ще стане любимата актриса на Висконти и той ще я избере за още два филма: „Бледите звезди на Голямата мечка“ и „Семеен портрет в интериор“.
На телевизионен фестивал в Монако през 1970 г.
Калейдоскоп
Може да се пише много за филмите, в които Клаудия Кардинале затвърди името си на звезда. Ролите се сменят като в невероятен калейдоскоп. Но това, което дълго време липсва на актрисата, е личният й живот. Патрик е на 6, когато научава, че сестра му всъщност му е майка. Чак на 36 г. Клаудия Кардинале успява да преодолее отношението си към мъжете. Първоначално нахалният режисьор Паскуале Скуитиери не й допада, а и той не е ентусиазиран от срещата си с нея, тъй като актрисата му е натрапена от продуцента. Но актрисата инстинктивно усеща, че той ще бъде този, който ще ѝ помогне да стане себе си и да намери личната си свобода. Паскуале притежава увереност и жизненост, които на самата Клаудия ѝ липсват по това време. Продуцентът Франко Кристалди, който смята актрисата за своя собственост, реагира гневно, когато тя му съобщава за избора си и иска да си отмъсти, като използва влиянието си, за да я съсипе. Кариерата на самия Скуитиери също е застрашена заради Кардинале. Но когато нещата се уталожват, на 40 тя ражда от него дъщеря си. Два месеца преди това е станала баба. На раждането на детето присъства таткото, който тайно регистрира дъщеря им като Клаудия. На изненадания въпрос на актрисата той отговаря: „Когато нарека една Клаудия, две ще дойдат при мен“.
Но радостта от раждането на дъщеря ѝ е помрачена от ужасен инцидент. За да избягат от фотографите, обсадили родилния дом, Клаудия и бебето са откарани тайно у дома с кола. Тогава разярени фотожурналисти решават да щурмуват вилата, в която живее двойката. Посред нощ един от тях се покатерил по оградата и влязъл в къщата. Седемгодишният син на Скуитиери от първия му брак случайно го вижда и започва да вика, че в къщата има крадци. Паскуале вади пистолет и стреля във въздуха над главата на репортера. На следващия ден вестниците избухват с обвинения, че партньорът на Кардинале стреля по журналисти. Властите смятат за ненужно да разследват конфликта и го осъждат на пет месеца затвор. Режисьорът прекарва времето в изолация.
Клаудия продължава активно да играе, като се появява във филм почти всяка година. В някои от тях тя се събира отново със стари познати, с които е работила, когато е била млада. Така, дванадесет години след излизането на „Розовата пантера“, тя участва в „Завръщането на Розовата пантера“ заедно с Питър Селърс. През 1984 г. тя участва с Марчело Мастрояни в италианската адаптация на „Хенри IV“. А през 1991 г. тя участва в „Майриг“ заедно с Омар Шариф, който пръв ѝ предлага филмова роля.
Актрисата продължава да снима филми на различни европейски езици до края на живота си, като през 2020 г. участва в швейцарския телевизионен сериал Bulle. Красавицата на италианското кино вече е при звездите, което не е нищо ново – тя отдавна е една от тях.
Продуцентът Красимир Иванов: Общуването с нея беше като потапяне в историята на киното
С Клаудия Кардинале се срещнахме преди 20 години на снимачна площадка в Рим, но най-скъпите ми спомени са от посещенията, които организирах за нея в България, разказа пред „Телеграф“ продуцентът Красимир Иванов.
Първото е през 2011 г. за галавечер в нейна чест в рамките на Международния София Филм Фест, когато тя получава Наградата на София и е удостоена с титлата доктор хонорис кауза на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Второто посещение е през 2015 г. за премиерата на филма на Борис Десподов „Имало едно време един уестърн“, в който Клаудия изиграва главната роля.
„Филмът беше заснет предишната година в пустинята Табернас в Южна Испания. В него аз също участвах, влизайки в ролята на неин агент, и по време на тези сцени се забавлявахме като малки деца, споделяйки една гримьорна на снимачната площадка. Общуването с Клаудия беше като потапяне в историята на киното. Незабравими ще останат дългите вечери след снимки, когато тя разказваше спомени за Лукино Висконти, Федерико Фелини и Серджо Леоне. Клаудия обичаше да се обгражда с млади хора и затова в последните години от кариерата си участваше във филми на млади режисьори, стремейки се искрено да им помага. Видяхме се за последно преди две години в Рим, където тя, истински загрижена, ме разпитваше дали имам работа и как се справям. Затова при новината за нейната кончина изпитвам усещането за загуба на най-близък член от семейството. Ще ми липсват нейното уникално чувство за хумор и отдаденост“, сподели Красимир Иванов.
„При последната ни среща през 2023 г., с дъщеря й бяхме наели малка кинозала в Рим и бяхме поканили семейството и най-близките приятели на Клаудия на прожекция на реставрираната версия на филма „Момичето на Бубе“ (La ragazza di Bube) на Луиджи Коменчини от 1964. Клаудия, която по време на прожекции постоянно говори и коментира, на тази прожекция не обели дума. След края на филма се разплака и каза само: „Боже, колко съм била хубава!“, сподели още Красимир Иванов пред „Телеграф“.
Кристи Петрова
