С тартираха обучения на учители, които да бъдат новите ръководители на школи за подготовка на талантливи ученици и бъдещи участници в национални и международни олимпиади.
Инициативата е част от новата програма на Министерството на образованието и науката (МОН) „Бъдеще за таланти“ с общ бюджет 1,5 милиона лева, като целта е най-опитните и добри педагози да предадат своя опит, умения и подходи на работа на по-млади учители. Освен подготовка на учителите тя цели да открие и подкрепи повече талантливи деца. Програмата съдейства за създаването на мрежа от национални и регионални школи за обучение на талантливи ученици в областта на математиката, информатиката и природните науки.
Старт
Обученията стартираха в Националния STEM център, където министърът на образованието и науката Красимир Вълчев поздрави участниците за тяхната активност и отдаденост. „Важно е не само да продължим с добрата подготовка, но и да мотивираме още повече ученици да участват в състезанията, включително в общинските кръгове на олимпиадите“, добави той. На събитието присъства и директорът на центъра проф. Найден Шиваров.
В обученията ще се включат общо 64 учители от всички области на страната, като първи със занятия стартираха преподавателите по информатика. Тяхната подготовка се ръководи от д-р Бисерка Йовчева, стартира миналия петък и ще приключи днес.
Идея
„Идеята на министерството е да са възродят школите в страната, като за целта подготвим нови млади колеги, които сега ще се заемат с това и в бъдеще ще работят в тази област и ще създават школи за талантливи деца, които ще продължат да ръководят по-нататък и ще привличат още хора. Говорим за центрове, които ще обединяват деца от няколко училища в определени градове и цели области. Ще видим как точно ще се реализира. Много искам да отбележа нещо във връзка с първите коментари, които бяха в духа, че сега ще се изхарчат тези 1,5 милиона лева. Тези средства са предвидени да се изразходват в рамките на три години. Освен по информатика и математика ще бъдат направени групи и по физика, химия, биология, география и въобще от всички природни области. Трябва да ви кажа, че така разпределени парите дори изобщо не са много“, коментира пред „Телеграф“ Бисерка Йовчева, която от години подготвя успешно децата от своята школа по информатика в Шумен за успешно участие в редица национални и международни състезания.
От утре (15 октомври) до 20 октомври ще са обученията за учителите по математика. Те ще бъдат водени от проф. д.м.н. Емил Колев и проф. д-р Станислав Харизанов от ИМИ – БАН. От големите области на страната – София-град, Пловдив, Варна и Бургас, са включени по двама учители по предмет, а останалите са представени с по един. Обученията са менторски и ориентирани към практиката, за да помогнат за по-високата професионална подготовка на преподавателите. Ще бъдат разработени и дигитални помагала.
Методика
„Подготвяме помагала, защото ако трябваше да правим и електронна платформа, нямаше да ни стигне физическото време. Нашето обучение ще бъде разделено на две части. В момента говорим за прогимназиалната степен, а по-късно, може би през януари, ще имаме обучение и за гимназиалната степен от 8-и до 12-и клас. Помагалото за прогимназиалната степен, което аз съм подготвила, е по-скоро с методически указания към колегите. В много случаи това е по-важно, защото методическите указания са ключът към успеха. Те са свързани с начина на преподаване на предмета, защото гениалните деца лесно могат да се справят с всякакви предизвикателства. Те понякога и сами се обучават, защото това им харесва. В случая ние искаме да обхванем голяма основа – много деца от цяла България, за да може от тях да изплуват гениалните“, каза още Йовчева.
През следващата година ще започнат и обученията за учители по природни науки - физика и астрономия, химия и опазване на околната среда и биология и здравно образование. Тогава ще стартират и регионалните школи, в които могат да участват ученици от 5-и до 12-и клас с интерес към математиката, информатиката и природните науки. Ръководители на тези школи ще бъдат новите обучени учители. „България може да бъде център за развитие на информационни технологии и изкуствен интелект, ако има какво с какво да задържим талантливите ни умове – с качествена подготовка, с висши и академични институти, с добри условия и подкрепа“, каза още министър Вълчев.
Послание
Лекторът по информатика Бисерка Йовчева отправя и важно послание към децата със заложби, като отчита ролята на упоритостта и системността в трупането на знания, за постигането на високи образователни резултати. „Трябва да ви кажа, че един от най-добрите ученици за всички времена, българинът Румен Христов, който е на 6-о място в световната ранглиста, не е от супер гениалните. Той е изключително умен и способен, но постигна много от успехите си с труд. Тоест невинаги хората, които правят върхови постижения, ги постигат, защото са гениални. В много случаи това е в резултат на много труд и това е по-ценното. Това, на което искам да науча колегите, е да умеят, срещайки с едно нормално умно дете, да го мотивират така, че то да постига големи неща в живота си. Гениалните хора са много малко“, добави Йовчева и подчерта, че от хората, които са се включили в новата програма на МОН, се опитва да направи общност.
„Ние сега се запознахме и ще се научим да се търсим един друг при проблеми. За съжаление такива има доста пред тези колеги извън чисто преподавателските. Има проблеми във връзка с това как ще намерят тези деца, защото не могат да тръгнат от дете на дете в района си. Ще трябва да им помогнат регионалните управления по образованието (РУО) и трябва да се обмисли как точно ще се случват нещата. Освен това има и проблем с тяхната натовареност. Според мен, ако един учител тръгне да ръководи такава школа, това ще изисква пълно себеотдаване. Ако в същото време той има 30 часа на седмица натовареност, няма как да ги съвмести. Моето предложение е тези учители да бъдат разтоварени от нормативи, за да могат да се отдадат на дейността си с талантите. Специално с информатика е проблем и това, че програмиране не се учи в училище. Има го само в специализираните училища след 8-и клас. За да има успех едно дете в състезанията по програмиране, то трябва да започне от 5-и клас. Това означава, че обученията в тези школи ще започват от нулата, а не като по математика, където ще имат натрупан материал, който трябва да надградят“, отбеляза още Бисерка Йовчева. Според нея специално по информатика добрите школи извън София са във Варна, Пловдив, Шумен, Габрово и донякъде Плевен и те постигат успехи заради наличието на ентусиазирани учители. Чрез усилията на министерството и тази програма трябва да се изградят такива кадри и в останалите области.
„Проектът беше пуснат много бързо, веднага след като възникна идеята, но това май е по-добрият вариант. Сега ще може да видим кои са слабите страни и да ги коригираме в движение. По-добре е така, отколкото в стремежа да постигнем нещо идеално да не правим нищо“, отбеляза още Бисерка Йовчева. Според нея основната предпоставка за успеха на една школа за талантливи неща е учителят, който я ръководи, да обича работата си и децата. Училищата в цялата страна са добре технически обезпечени за обучения по програмиране.
Най-добри на входното са в София и Смолян: Шестокласниците се мъчат с процентите
Шестокласниците показват добри резултати в задачи за извличане и тълкуване на данни от диаграми, но срещат трудности при работа с проценти. Това показват резултатите от националното онлайн изследване на входното ниво по математика в 6-и клас, което се проведе в началото на месеца. В изследването са участвали близо 48 000 ученици от 1678 училища в цялата страна.
Постигнатият среден резултат е 8,89 точки от общо 20. Това представлява около 45% постижимост. Най-добре са се справили учениците от София и Смолян, а с най-ниски резултати са тези от Сливен и Видин. Резултатите са съизмерими с тези от националните външни оценявания в края на 10-и клас и показват редица дефицити в областта на математиката, за които е нужна както системна работа в училищата, така и промени в учебните програми и учебния план, за да се освободи повече време за упражнения и затвърждаване на знания.
Общо 689 шестокласници са постигнали максимален резултат от 20 точки, а 4179 имат пълни точки на последната задача, в която се изисква изчисляване на разход за гориво и прилагане на проценти в реална ситуация.
Още 7638 ученици са получили максимални 4 точки на другата задача със свободен отговор, която проверява логическото мислене за обмен и размер на телата.
МОН ще използва резултатите за предприемане на конкретни мерки и насоки за работа, включително промени в учебните програми, които да позволяват повече време за упражнения, практическа работа и прилагане на наученото в практиката. Резултатите ще могат да бъдат вписвани като текуща оценка, но само при желание на ученика и по преценка на учителя.
Людмил Христов
