М анастирът на въстанията. Така някои наричат Раковишкия манастир, превърнал се в център на революционните борби срещу Османската империя в Северозападна България от средата на XIX век. През 1848 г. в него се организират поне шест по-големи или по-малки бутна и въстания. Това са т. нар. Кюртовска буна, през 1849 г. - Войнушкото въстание, през 1850 г. Гърчинското въстание, през 1856 г. - Тимошкото и Воравското въстание. През 1850 г. на това свято място се събрали 61 представители на Кулска, Видинска, Белоградчишка и Ломска каази. Те взели решение да се вдигне огромно въстание срещу османската власт, станало известно като Видинско или Белоградчишко. На 1 юни същата година то избухнало и обхванало голяма част от Северозападна България, като се превърнало в най-масовото по време на турското робство. Въпреки това и формална подкрепа от страна на Австрийската империя, то е потопено в кръв. Десетилетие по-късно от този район пък тръгва последното значително преселване на българи към Украйна (през 1861 г.).
Изображението на Страшния съд е без аналог в българската иконография.
Раковишкият манастир “Св. Троица” е разположен в подножието на връх Черноглав (858 м), в Западния Предбалкан, на около 4 км от сeло Раковица и на 50 км югозападно от Видин, почти на границата ни със Сърбия. Данните за най-далечната история на обителта са съвсем оскъдни, но се смята, че е основaна през X-XI век. След падането на България под османско иго запада. Манастирът е разрушаван неколкократно по време на турското робство, но по чудо е запазил старинната си църква. За последен път е плячкосан в началото на XIX в. по време на бунта на видинските енчари, ръководен от Осман Пазвантоглу. В днешния си вид е възстановен през 1825 г., за което свидетелства възпоменателният надпис в старата черква. По време на Българското национално възраждане Раковишкият манастир се е превърнал във важно духовно и културно-просветно огнище за българите от околността. През 1848 г. тук било открито първото светско училище в Северозападна България.
През 50-те години на ХХ в. властите изгонват монахините, които са били 13, и те се пръсват по различни манастири: Добридолския, Етрополския, Дървенишкия. По време на комунистическия режим в самия Раковишки манастир разполагат граничната застава. Варосали стените на старата църква, за да скрият стенописите, и я превърнали в конюшна. По-късно благодарение усилията на тогавашния викарен епископ на Видин, Проватски епископ Софроний (по-късно Доростоло-Червенски митрополит), Българската православна църква си връща манастира с цената на няколко декара манастирска земя, върху която построяват детски лагер.
В архитектурно отношение малката стара черква в много отношения наподобява първоначалната Боянска църква. Тя е от кръстовиден тип, с притвор (закрит нартекс), засводен цилиндрично напречно. Според едни изследователи храмът е от Х -ХІ в., а според други – от ХІІ - ХІІІ в. До старата черква е гробът на капитан Киряев, загинал по време на Руско-турската освободителна война. През 1825 г. старата черква била обновена и изцяло украсена със стенописи. Майстори зографи били Кръстю Захариев (1785-1850) и Досю Коев (1790-1871) и двамата от Тревненската живописна школа. Поради ограничените стенописни полета в черквата били илюстрирани малък брой евангелски сюжети. Днес варовата мазилка е грижливо махната, а великолепните стенописи - консервирани. Под стенописния пласт от Възраждането е открит и по-стар, който тепърва предстои да се проучва.
Каменен надпис свидетелства за взетото в манастира решение за вдигане на въстанието от 1850 г.
Змия пълзи към трона на Христос
Най-добре е запазена композицията „Страшният съд", изписана на цялата западна стена в малкото преддверие. Сюжетът е разработен доста оригинално, така както не е бил рисуван преди това в никоя от българските черкви. Традиционната огнена река тук е изобразена като огромна змия, която излиза из устата на змея – Ад, и се насочва нагоре към седналия на трон Христос Праведен Съдия. Тялото на змията е силно извито и обвито с лента, на която са изписани наименованията на различните прегрешения.
