В ида Боева-Попова е родена на 20 май 1938 година в Охрид в известно и будно българско семейство. В началото на шейсетте години завършва с отличие арабска филология в Белград. През 1961 г. вече е в Рим при бъдещия си съпруг Антон Попов, който е политически емигрант, избягал нелегално от България. Антон Попов е и сътрудник на лидера на ВМРО Иван Михайлов (Радко). Вида Боева завършва университета в Рим със специалност „Политически науки“. Получава политическо убежище.
Близо 30 години Вида е сътрудник и заедно с любимия Антон са съратници в делото, дали клетва пред ВМРО. Тя е неотлъчно до Ванчо и неговата единствена жена в живота му, героинята Мелпомена, или Менча Кърничева. На 8 май 1925 г. във виенския Бургтеатър тя изпълнява смъртната присъда, издадена от ВМРО срещу предателя Тодор Паница. На 5 септември 1990 г. в Рим в нейните и на съпруга й Антон Попов ръце издъхва Иван Михайлов. Водачът на ВМРО нотариално завещава целия архив на организацията на Вида и Антон.
Дни преди 8 май, датата, на която преди 99 години Менча Кърничева ликвидира Тодор Паница и се предава сама на полицията, Вида Боева-Попова любезно даде интервю за „Телеграф“.
- Г-жо Попова, кога и как се запознахте с лидера на ВМРО Иван Михайлов?
- Вече бях в Рим, когато се запознах с Ванчо – той беше 67-68-годишен, а аз на 24. Щом ме видя, първият му въпрос беше: „Знаеш ли кой съм аз?“. Отговорих му – „Не“. „Аз съм Ванчо Михайлов.“ „Па знам за тебе, учила съм, че си убиец, фашист и терорист.“ И той започна да се смее, аз също.
- А с Менча Кърничева?
- На 22 септември 1963 година, след като вече се бях запознала с Иван Михайлов, той ме покани в дома им, за да ме запознае с Менча. За нея и нейния подвиг нищо не знаех. Знаех от Антон, че тя е героиня. Менча се обърна към мен с думите: „Тук при нас си добре дошла! Имаш всичката свобода за всичко...“
Когато се върнах в квартирата, започнах да тършувам в книжата на Антон. Натъкнах се на едно негово стихотворение - „ГЕРОИНЬО“, с посвещение за Менча. Прочетох и препрочетох няколко пъти стихотворението и мислено се пренасях в Бургтеатър и в техния римски дом. Помня наизуст стихотворението:
ГЕРОИНЬО
На Менча
Ще помня твоя лик
на славна героиня.
Що с подвига велик
на майката родина,
изпълни дълг свещен!
Ще носим твоят плам!
За първата ни среща Менча пише в спомените си за мен: „Вида дойде на обед при нас, остана и за вечерта, има нещо младежко у нея, идеалистично. Не е студена и безразлична...“
Аз наричах Менча госпожа Мария. Такава свобода и демокрация се чувстваше в този дом, все едно идвах при най-близки хора, които познавам от години. Стаята му беше като архив. Имаше бюро с пишещата машина на Ванчо. Те живееха изключително скромно. Цялото им богатство бяха стотиците книги и архивът, с който той работеше. Домът се намира в квартал „Градина”, квартал с много зеленина и вилички от времето на Мусолини. Много е спокойно и сега, все едно си в манастир.
- Двамата как се запознават?
- Запознават се скоро след деветоюнския преврат от 1923 г. Както тя споменава в мемоарите си, той първи проявява интерес към нея и то заради познанството й със семейството на Тодор Паница. Първата им среща и разговор за Паница е на 6 март 1924 г., както тя педантично е записала. „През тия няколко часа се влюбих в него. И не само това, окончателно ме спечели за освободителното дело на Македония. Бях открила идеала, който търсех” - пише Менча в спомените.
На 15 март 1924 г. в София тя полага клетва като член на ВМРО. След срещите и разговорите с Ванчо тя решава окончателно да премахне Тодор Паница, снабдява се с револвер и заминава за Виена през януари 1925 г. Взима това решение не само поради убийството на Гарванов и Сарафов, но и заради новата му предателска дейност, която той върши спрямо България и ВМРО - сформирането на контрачети в сътрудничество със сръбските и гръцките власти.
- Менча разказвала ли ви е за 8 май 1925 година?
- Да, неведнъж тя се връщаше към този ден. Във виенския Бургтеатър се представя пиесата на Хенрих Ибсен „Пер Гинт”. В петото действие, когато сред гръм и светкавици в затъмнената сцена потъва корабът на завръщащия се в родината си Пер Гинт, в залата проехтяват няколко револверни изстрела. Така в центъра на Европа, във Виена, нежна женска ръка, на която природата е предопределила да дава живот, екзекутира един от най-големите злодеи в революционното движение. Възмездието застига Паница макар и със закъснение - смъртната присъда срещу него вътрешната организация произнася още през 1907 г.
- Кой момент, свързан със семейството на Ванчо и Менча, не може да забравите никога?
- Смъртта на Менча. Това се случи в едно жилище под наем извън Рим, защото топлините в града са много влажни и тя трудно ги понасяше. Отидохме с Ванчо и намерихме тази малка виличка - с много дървета и рози.
От детинство Менча страда от туберкулоза, бъбречно заболяване и ревматизъм. Тя почина неочаквано на 5 септември 1964 г. в 12 ч. на обед. Както си чете „Историята на Армения“ на френски, затваря очи и... издъхва. Тя пожела да й купя мармалад от пазара в града и аз излязох. Когато се върнах, тя вече беше издъхнала: „Какво се случи? Какво ще правя без нея?“ – с тези думи ме посрещна той, когато се върнах от пазара. Не искаше да повярва, че тя вече не е жива. До последния си дъх той страдаше за нея! Ванчо никога не се разделяше с едно кратко писъмце, пълно с любов, преданост и искреност, което той винаги носеше във вътрешния джоб на жакета си:
„Скъпи мой,
Никога не забравяй, че Кармен (Менча, бел. В. Б.) те обича безгранично и всеки миг е готова да страда и умре за тебе.
Радвам се и обичам живота само когато обичам, чувствувам и вярвам, че съм обичана от моя Нарцис (Иван Михайлов, бел. В.Б.).
Целувам те с всичката нежност и буйност, която имам!
Твоя Кармен
24. XII. 1925 г. София“
- И един последен въпрос, който кореспондира с днешния ден. След няколко дни на същата дата, 8 май, е вторият тур на президентските, както и на парламентарните избори в Северна Македония. Свидетели сме как всички кандидати градят предизборните си стратегии с безподобен антибългаризъм. Според вас вижда ли се някаква светлинка в прокопавания над един век тъмен антибългарски тунел, в който поколения властници в Скопие буквално са натикали и отровили голяма част от гражданите във Вардарско, пръскайки омраза и ненавист към всичко българско? Смятате ли, че така, с непроменена конституция, република Северна Македония ще бъде приета в общия европейски дом?
- Днес в РСМ сме свидетели на един кух фасаден плурализъм, за съжаление лишен от съдържание, защото е състезание между две клики с абсурдно идентична идеология и с един общ стремеж - да бъде легитимирано постигнатото по време на югославската сатрапия и да се „изперат“ в ЕС престъпленията срещу македоно-българското мнозинство, подложено на агресивно промиване на мозъци. Показателно е присъствието преди дни на лидера на ДПМНЕ Мицковски на честването на Михайло Апостолски, който след 1945 г. по заповед от Белград организира избиването на стотици видни членове на историческото ВМРО по обвинение в български патриотизъм. Днес в РСМ имаме избори без избор, защото виждаме борба за власт и за позиции между две еднакво антиевропейски течения от бившите колаборационисти с комунистическия режим. Антибългаризмът е доведен до истерия и от двете партии, защото страхът от ревизия на тази еничарска идеология е параноичен - страхът от възмездие е огромен. Затова е забранен плурализмът на етническо самоопределение както на живите, така и на мъртвите. Затова се отказват конституционните гаранции за правата на българския народ в Северна Македония, за които Европа настоява. Тези последни издихания на постюгославската политическа гарнитура само губят времето на македонските граждани. Когато сръбската агентура в СДСМ и най-вече в ДПМНЕ бъде лустрирана, тогава Македония ще намери своето място в Европа рамо до рамо с Майка България.
Румен Жерев
