- Госпожо Маринова, вече над 2000 години милиарди хора почитат възкресението на Исус Христос от света на мъртвите. Чудото и до днес остава загадка за мистици и учени, също както и самото битие на Божия син. Но да започнем с това как нумерологията тълкува факта, че Месията умира на 33 години, установили се в масовото съзнание като Христова възраст?
- Това е едно от господарските числа в нумерологията. Днес хората, в чиято нумерологична карта го има, обикновено ги избива на обществени дела. В генерален план то символизира жертвата и саможертвата на всички богове, герои или легендарни лечители. Под 33 са всички онези, които са пожертвали себе си и личното си щастие, удобства и живот за благото и просперитета на цялото човечество. В орбитата на това число са били Александър Македонски, Буда, Жана д'Арк. Идването на Христос на нашата планета като огледало също се отразява от това висше число. Именно то разкрива и смисъла на земната мисия на Божия син.
- Защо включвате редом до Исус и фигури като основоположника на будизма например?
- Защото това са все хора, жертвали по един или друг начин себе си в името на цялото – точно такава карма носи 33. Буда например е бил принцът Сидхарта Гаутама. При един стресов момент, когато разбира какво е смъртта, той изоставя целия разкош и лукс, в който живее, и тръгва по света да търси истината и мъдростта, давайки ги после на хората. Жана д'Арк е възстановила Франция, но за благодарност французите са я изгорили на кладата. Александър Македонски, вярно движен от някаква свръхамбиция, съединява древна Европа с древна Азия, установявайки цяла една епоха, тази на елинизма. Христос прави редица чудеса, донася Божието слово и с всяка стъпка се доближава до кръста и смъртта си. Той е знаел много добре своята участ, защото е виждал бъдещото хилядолетие назад и напред във времето и въпреки това я е приел в името на нас, хората. Знаете, последните думи на Исус на кръста са били: Ели, Ели, лема савахтани?, т.е. „Отче Мой, Отче Мой, защо Ме изостави?”. Той приема кръстната си смърт като изкупление на човешките грехове, за да можем да вървим напред; става символ на човека, търсещ и носещ мир, който гаси агресията.
- Самият кръст какво символизира?
- Това е много древен символ. Първият всъщност е четирилистната детелина – четирираменен кръст. Това е кръстът на Изида, на природата. Най-основното му значение са благата в материалния свят. През еоните и на местата, където се установява, магическият символ претърпява най-различни трансформации. Пречупеният или свастиката (слънчевото колело) също е на хиляди години. То умело е използвано от нацистите за зло, но реално, ако се обърне посоката му на въртене, може да носи щастие и просперитет. Докато кръстът на Христос на Голгота не е равнораменен, защото хоризонталната му част е на една трета от вертикалната. Този кръст не е измислен от християните, а от римляните като средство за наказание на престъпниците чрез бавна и мъчителна смърт.
- Христос е бил разпънат именно като престъпник по настояване на Синедриона, а учени спорят днес с колко пирона е бил прикован?
- Това не може ясно да се прецени. Ако са били пробити само дланите и стъпалата му, то тялото би се смъкнало лесно. Затова вероятно освен гвоздеите Исус е бил привързан и с въжета към дървото. Между другото кръстът Тау (като буквата Т) също е използван за наказания. Това е разновидност на дибата или по-малкия Голготски кръст, ако мога така да се изразя. За него са били връзвани престъпници, които после за назидание са ги качвали на ешафода. Народът е минавал и е мятал по тях за забавление гнили плодове и зеленчуци, развалени яйца. Но после човекът, изтърпявайки си публичното наказание, е бил пускан да си ходи, ако е можел, разбира се.
- Древният свят е бил жесток, но, идвайки, Христос е донесъл на планетата ни нов морал, отричащ Моисеевия закон, почитан и днес от евреите – „Око за око, зъб за зъб”?
- Христос се жертва, за да не продължава този жесток закон, управляващ битието на тогавашния свят. За него все пак е имало основания, тъй като на евреите се е налагало да се отбраняват непрестанно. След което епохата се сменя и оттук се променят изискванията към хората. Тогава Христос идва с космическото послание, че вече не е необходимо да сме толкова агресивни и тръгва да проповядва милост, прошка, смирение, мъдрост, доброта и любов към Бога и ближния. Това звучи фантастично дори днес в нашия уж цивилизован свят, а представете си как е било възприемано преди две хилядолетия.
- Реално днешната европейска цивилизация нямаше да я има без християнството, нали?
- Това са съдбоносни събития – вододели за човечеството. По същия начин целият древен свят претърпява кардинална метаморфоза, когато Александър Македонски тръгва да го завладява. Той стига чак до Индия. Вярно, империята му се разпада тутакси след неговата смърт, но културните достижения, цивилизационният код на елинизма все пак е посят навсякъде. Той е действал като спойка за всички зони на тогавашния свят. Това е била и Божествената мисия на Македонски, да направи този интегритет, нещо както интернета днес, само че в древните условия. И ако се върнем на 33, всички под знака на числото имат мисия свише, кой по-малка, кой по-голяма. Тук е и Асклепий, който, забравяйки себе си, е лекувал другите. Той затова е бил вдигнат на Олимп като бог.
- В последните си земни часове Христос събира учениците си на Тайната вечеря, където са били всичките 12 апостоли. Как това число в кабалистичен и апокрифен план кореспондира с установената по-късно нова религия, наречена християнство?
- Дванайсет е числото на творците. Редуцирано до едноцифрено (1+2) дава тройка – пак сътворяване. В енергийната орбита на това число е мотивацията да направим или не нещо, идеите прескачат от ум на ум. Девизът на тройката е: „Много сме, силни сме”. Т.е. 12-те апостоли, когато са били заедно, наистина са били голяма сила. Дванайсет титани по двойки, носещи мъжката и женската сила, сътворяват световете. В крайна сметка и Тайната вечеря е първият етап от сътворяването на един нов свят, носен на крилете от християнската религия.
- Интересно е, че в наши дни езотеричният философ и основател на Всемирното бяло братство - Петър Дънов, опитвайки се да подражава на Христос, тръгва да събира свои ученици, но те са били 13 на брой. Ако се върнем на Тайната вечеря - също общо са присъствали 13 души заедно с Исус. Как мислите, не се ли е потвърдила фаталността на тринайсетката с последвалите събития – залавянето и екзекуцията на Божия син?
- Тринадесет като символика тръгва от Питагор. Учението му е било на няколко нива и достъп до тях. Едни от последователите му са били външни, стоящи само пред храма. Имало е и неофити, които са били в притвора. А вътре вече е имало истински ученици и адепти. Обаче не всичко е било казвано на всички. За числото 13 само е давана някаква бегла идея, че е свещено и тъй като хората не са знаели цялата истина за него, са започнали да го демонизират. А то определя границите на познатото ни пространство, какви ресурси има в него и т.н. От гледна точка на прогностиката това е число на изпитанията. Дава ни информация за всяко нещо, което е започнато и недовършено, за напразното хабене на ресурс от време, нерви, усилия и средства. Дванайсетте титани по заръка на Бога събрали лъчите си в един тринайсти лъч и сътворили нашия свят. Но ако един е мръднел, е можело да стане и нещо страшно – всичко това като нумерологичен смисъл е кодирано в т. нар. фатално число.
- Доста догадки предизвиква фактът, че в библейските книги няма данни какво е правил Божият син в периода между 12-ата и 30-ата си година. От легендарно-информационния вакуум тръгват различни апокрифни хипотези, че е посетил далечни места като Индия. Как гледате на тези теории?
- А има и теории, че е ходил в Тибет при тамошните мъдреци и чудотворци. Всичко това за мен звучи логично - той да е тръгнал по света да събира мъдрост, която да предаде после на хората.
- Има и доста фантастични хипотези, че именно там е усвоил чудото на летаргията от соматите, на дематериализацията, на регенерацията. Всичко това се изтъква от метафизици, че му било помогнало при оживяването след кръстната смърт и за изчезването от гробницата. Днес и квантовата физика търси обяснение на това чудо без успех. Как според вас е било възможно възкресението?
- Значи отговорът на загадката трябва да търсим в шифъра на Лазаровден. Празникът е установен от едно пак библейско чудо, при което Месията връща от мъртвите починалия преди 4 дни свой приятел Лазар. Не разбирам от квантова физика, но с това той показва, че възкресението на човека е напълно възможен процес. Само че когато после и Христос възкръсва, има една съществена разлика, защото той не се връща в тялото си като Лазар, а приема едно ново светлинно, божествено тяло.
- Според библейската легенда и църковни догми обаче Христос се явява после и в плът. Ето празникът Томина неделя (на 12 май) е тръгнал покрай апостола Тома Неверни, който бръкнал с пръст в раните на Божия син, невярвайки, че това е той и е възкръснал от мъртвите...
- Тогава Христос вече е бил при отца си. Там енергийният порядък и законите, които действат, са толкова високи и сложни, че ние не можем да си ги представим. Може образно да се опише това само с принципа, че онзи, който види Бога Сътворител, не може вече да се върне в материалното си тяло. Разбира се, тук има едно голямо изключение: Христос понеже е син Божий, Творецът може да го върне макар и за миг в тялото му, като едно доказателство за неговата сила, величие и всеобхватност. Неслучайно обаче Христос после си заминава на небето. В крайна сметка от гледна точка на твореца Христос е дете, от наша гледна точка Христос е Бог, мост между човечеството и Сътворителя -Отца.
- Той ли е висшият Вселенски разум, както го наричат пророци като Ванга, Слава Севрюкова, американецът Едгар Кейси и ред други феномени?
- Висшият вселенски разум е онова, което християнството нарича Бог Отец. Това е вселенската висша сила, пратила Христос на Земята сред човеците да ги учи на доброта и любов. После именно тя си го прибира заедно с негативната енергия, натрупала се на планетата ни – това са били човешките грехове. Затова се казва, че с кръстната си смърт Христос изкупи греховете на цялото човечество.
- А какво щеше да се случи с човечеството, ако Христос не се бе появил на Земята, не бе умрял за греховете ни и не бе възкръснал?
- Вероятно нещо второ или трето щеше да стане, вече колко добро за нас е друг въпрос. Господ си има резервен план за всичко и винаги. При настъпването на ерата на Рибите е имало много гностически учения и няколко конкуриращи се религии. Едната е била митраизъм, която е чисто мъжка религия, заради което е отпаднала. Култът към египетското божество Изида също търпи крах, тъй като е черпел сили основно от женската енергия. Имало е и други вярвания като това в Богинята Майка Кибела, разпространено в Мала Азия и Тракия. Най-много поклонници накрая е събрало християнството. То е вдъхновено от Исус Христос, ала негов основоположник реално е св. Павел. Свободната воля на света и съдбата свише са 50 на 50. Господ ни предлага варианти и човечеството накрая избира един.
Любомир Старидолски
