На 5-годишна възраст децата трябва да използват между 3000 и 4000 думи. Това обясни пред „Монитор“ логопедът Десислава Ташкова. Един от основните фактори, който влияе върху развитието на детската реч, е състоянието на нервната система, наличието на слух и зрение в норма и, разбира се, средата, в която расте и бива възпитавано мъничето. Говорът му се развива под влиянието на речта на възрастните, на това, което чува и вижда, което му се чете и за което се информира. Без наличието на езикова среда развитието на речта на детето е немислима. Всичко обаче е строго индивидуално.
“Към края на втората година детето вече ходи добре, то бързо опознава околните предмети и с помощта на възрастните научава техните имена. Тогава то вече има в речника си около 300-400 думи. В края на 3-тата година - около1000 думи, и с това в общи линии привършва формирането на повечето граматични категории“, обясни логопедът.
Кога обаче родителите имат основание за притеснение? Ако да речем детето е вече на три години и няма сформирани поне 10-15 думички, то е добре да се консултират със специалист. Това ще насочи родителите каква интервенция да предприемат вкъщи. Това се налага, защото когато детето е малко, обучението е насочено и към самите родители. Все пак срещата с логопед е задължителна в такива случаи, защото може да става дума за намаление на слуха или неврологична увреда, които да не са диагностицирани в ранна детска възраст.
Всяко дете наследява от родителите си способността за говор не като някаква автоматично проявяваща се способност, а като определено общо предразположение. За да може тази способност да се реализира, новороденото трябва да живее и расте сред хора, които говорят един или друг език.
Какво е характерно за отделните етапи на развитие на малкия човек
През 1-вия месец звуковете са слаби и доста еднообразни, понеже се образуват само от притварянето на устата.
През 2-рия месец бебето започва да „гука”, т.е. да издава гърлени звуци, наподобяващи г, к, х. През третия месец те стават по-ясни и силни. Най-силно и продължително е гукането приз 4-тия и 5-ия месец.
През 6-и - 8-и месец детето произнася огромен брой различни звуци – б, п, в, м, и езичните – д, т, л. В резултат от преграждането на издишната струя от езика на устните да образуват сричкови съчетания като ма-ма-ма, па-па-па,, да-да-да, но те още не се свързват с никакъв смисъл и затова по същество нямат нищо общо със сходните или съвпадащи с тях думи.
В края на първата и в началото на втората година детето изговаря 4-5 думи. До края на първото шестмесечие от втората година детето произнася 30-40 думи, Ккито могат да бъдат включени в кратки, прости изречения.
Как обаче можем да стимулираме развитието му
„Можете да стимулирате значително езиковото развитие на вашето дете, като му говорите много, четете му приказки на глас, разглеждате и коментирате карти с изображения, съответстващи на интересите и възрастта му. Хубаво е да говорите винаги с вашето дете, когато сте заедно. Разказвайте му и му обяснявайте всичко, което правите. И най-важното - играйте с него и се забавлявайте заедно. То „попива” вашия речник и структурата на изреченията ви“, коментира Десислава Ташкова.
Трябва да имаме предвид, че за всяка възраст интересите и компетенциите на детето се променят и ние трябва да се съобразяваме с това. Препоръчителни са игрите с пластилин, кинетичен пясък, рисуване в брашно, низане, вгнездяване, сортиране, месене, строене на кули от 3-5 кубчета в по-ранна възраст.
Според Десислава Ташкова няма друга област, в която разликите между децата да са толкова големи, колкото в говора. Така например едно дете на 2 години знае и използва 70 думи и 300 на 2 години и половина. Или пък друго знае 50 думи на 2 години и 100 думи на 2 години и половина. И в двата случая обаче децата се развиват правилно. В какво се състоят разликите? Най-напред индивидуалните предразположения, които позволяват на някои деца да проговорят по-рано, както други прохождат по-рано. Но индивидуалните различия не обясняват всичко. „Много важна роля играе средата, в която расте и бива възпитавано детето. Трябва да бъдат насърчавани усилията му в различни области от неговото развитие, да се комуникира с него и то да се чувства значимо и обичано“, каза още логопедът.
Най-често срещаните нарушения
В детска възраст едни от най-често срещаните нарушения са артикулационните, характеризиращи се с нарушения на звуци от средния и късен онтогенезис. Те са от типа на замени (субституции) пропуски (елизии) или изопачаване на съгласни от групите на съскави (с, з, ц), шушкави (ш, ж, ч), сонори (р, л), веларни (к, г).
Езикови нарушения - индикиращи се с наличието на беден активен и пасивен речников запас. Несъгласуваност по род, число и време аграматизъм .В по-тежките нарушения страдат фонологична, морфологична, синтактична, граматична и лексикална страна на речта.
Заекване - нарушение на темпо-ритмичната организация на речта, състояща се от наличието на спазми в различни области на говорния апарат. Нарушена е плавността на речта и това се отразява върху нормалното общуване.
Дизартрия при ДЦП - нарушена координация на говорния процес вследствие на огнищни увреди на ЦНС и периферната нервна система. Включва се нарушение на дишане/фонация и артикулация.
Деца с вродени цепнатини на устна и небце - това са промени в анатомичната структура на говорния апарат, водещи до сериозни нарушения на речта.
Последиците от някои нарушения могат да са не само за детето, но и за цялото му семейство, като начин на общуване и развитие в обществото. Такива деца стават по-затворени, не общуват с връстниците си, не се изявяват в училищна среда и по този начин се изолират.
Втори език - след 3-годишна възраст
Повечето от съвременните родители държат децата им от малки да изучават и чужд език. Според специалистите обаче е добре това да става едва когато малчуганът навърши 3-годишна възраст.
„Изучаването на втори език е добре да става, след като основните параметри на майчиния език бъдат овладени. Ако детето се развива добре, това може да стане и на 3-годишна възраст, защото явно то се справя съвсем адекватно“, допълни Десислава Ташкова.
Билингвите пък от ранна кърмаческа възраст свикват едновременно на двата езика. Но и там според логопедите винаги единият е водещ, като в повечето случаи това е майчиният. Причината е, че той е генетично закодиран.
Учене чрез игра, или методът „Монтесори“
Много сериозно в ежедневието ни навлиза методът „Монтесори“. Той развива както психомоторното развитие на детето, така и говорното му. Положителното при него е, че може да бъде прилаган в ранна детска възраст - дори след 6-ия месец. По този начин детето учи, като играе. „Предметите се учат чрез пипане, сравняване, а в много държави методът се използва като основен. Надявам се все повече институции да го прилагат. Много е добър и за деца с езикови дефицити и нарушения, особено за такива от аутистичния спектър“, обясни още логопедът.
Монитор
