Г одишният брой трансплантации, които се правят в България, е колкото този в Испания за ден, показа справка на „Монитор“. Оказва се, че там правят 100 пъти повече трансплантации на годишна база. Данни показват, че въпреки пандемията през 2021 г. в Испания бележат ръст от 8% при трансплантациите и 7% при донорството спрямо 2020 г., макар да не достигат рекордните нива преди появата на COVID-19 от 2019 година.
Годишният брой трансплантации, които се правят в България, е колкото този в Испания за ден, показа справка на „Монитор“. Оказва се, че там правят 100 пъти повече трансплантации на годишна база. Данни показват, че въпреки пандемията през 2021 г. в Испания бележат ръст от 8% при трансплантациите и 7% при донорството спрямо 2020 г., макар да не достигат рекордните нива преди появата на COVID-19 от 2019 година.
През миналата година там са извършени 4781 трансплантации – 2950 бъбречни, 1078 чернодробни, 362 на бял дроб, 302 на сърце, 82 на панкреас, 7 чревни. За сравнение през 2021-ва броят на трансплантациите у нас е 48 за цялата година – 33 бъбречни, 2 сърдечни, 13 чернодробни.
В България в списъка на чакащите за трансплантация към момента са включени 1022-ма души. От тях най-много чакат за бъбрек – 906 души, по 42 души чакат за ново сърце и нов черен дроб, 22 за бял дроб, 9 за панкреас и 1 за тънко черво.
Реално броят им обаче би трябвало да е в пъти повече, коментира председателят на Български пациентски форум Иван Димитров. Според него към тях трябва да се добавят и хората на хемодиализа - около 3500-3800 души, и тези, които са в предиализно състояние - около 1800 души.
„Затова бройката би трябвало да е поне около 7000 човека, ако сме европейска държава“, обясни още Димитров. Той открои и друг проблем - хемодиализните центрове не уведомят пациентите за възможността да бъдат включени в листата на чакащите за трансплантация. Именно много такива сигнали има подадени към пациентската организация.
„Има хора, които са на диализа по 6-7 години и тепърва разбират, че имат право да бъдат вкарани в листата на чакащите за трансплантация. Това е ужасяващо“, констатира още той. Заради това от пациентската организация
настояват да стане задължително това осведомяване на пациентите
Настояват и листата на чакащите да се актуализира по-често. Сега това става веднъж в годината.
Според Димитров у нас няма политическа воля да се развива трансплантационната дейност.
„През последните години се вижда как у нас на високо ниво никой не желае да се случват трансплантации, защото имат интерес да има повече хора на хемодиализа. Заради това беше и сливането на агенцията. Беше унищожена структура, която работеше...“, коментира още той. По думите му са подавани сигнали за кражбите по тези процедури, констатирани са нарушения, но липсват последствия – нещата приключват с препоръка от надзорния орган това да не се случва повече. Краденето от диализната процедура обаче се отразява на състоянието на пациентите - започват много сериозни увреди на тялото, които са невъзвратими. Оттам нататък, когато дойде ситуация, се оказва, че тези хора са увредени и не могат да бъдат трансплантирани. „Тези кражби лишават тези хора от втория им шанс да живеят нормално“, констатира още Димитров.
Качеството на диализите е друг съществен проблем, който открои
и Тодор Мангъров от Сдружението по пулмонална хипертония. Той обясни, че у нас пациентите много дълго време чакат за трансплантация, което води до влошаване на състоянието им до такава степен, че да не може да бъдат трансплантинирани.
„Диализата в друга държава, благодарение на това, че по-малко се краде, е доста по-качествена и съхраняваща здравето и живота на пациента. Освен това чакането за трансплантация е доста по-малко там“, разказва той.
38-годишният Александър Цолов: В Испания лекарствата струват 10 евро, а у нас са скъпи и ги няма
Това, че не е на добро ниво хемодиализата у нас, споделя и 38-годишният Александър Цолов. Според него у нас консумативите на диализата не са качествени, което прави процедурата не добра и ефективна. Когато е на 24 години и животът е пред него, той се оказва с бъбречна недостатъчност. Впоследствие започва хемодиализа. След 3-4 месеца състоянието му се влошава. „Увредиха ми се нервите по краката, не можех да ходя добре. Отслабнах с 30 кг. Започнах да ходя с патерици. Кръвното се повиши. В продължение на 2 години кръвното ми беше в рамките на 180 и 230. Пиех по една шепа хапчета, които не помагаха с нищо“, споделя Александър.
След като 4 години е на хемодиализа у нас, решава да вземе съдбата си в свои ръце и да замине в чужбина. Избира Испания, където в рамките на месец и половина лекарите го вдигат на крака.
„Хвърлих патериците, качих килограми. Там положиха много по-добри здравни грижи за мен. Лекарствата, които ми даваха там, струваха по-малко от 10 евро, а тук дори нямаше кой да ми каже да си ги намеря“, споделя още Александър. В рамките на 7-8 месеца бива вкаран в листата на чакащите за трансплантация, а в деня, в който е вкаран, 4 часа по-късно е трансплантиран. Датата е 1 февруари 2013 година. Следва бързо възстановяване и строго следене на състоянието му. Преди 3 години решава да се върне в България. Имал е притеснение как лекарите ще следят здравословното му състояние, но вече е по-спокоен. Отчита доста подобрения в тази насока. „Дават същите лекарства, които ми ги даваха в Испания.“ Към днешна дата има съвсем пълноценен живот, като междувременно е успял да помогне поне 30-40 човека да минат по неговия път на спасение.
Тодор Мангъров: През 2021-ва имаме две сърдечни трансплантации, а през 2016 - девет
Трудностите, които срещат пациентите, нуждаещите се от трансплантация у нас, са много, споделя Тодор Мангъров. Първо, като се постави диагнозата, няма психологическа подкрепа, такава осигуряват единствено пациентките организации.
„Подкрепата я няма. Във всяка болница се водят на щат психолози, но реално аз не съм чул някой да го прави. С мен никой не е работил, когато бях пациент“, обяснява още той. Критики има и към лечението – качеството на диализата и безкрайното чакане.
„У нас, ако чакаш по-малко от 10 години, си щастливец и герой, нещо е станало. Господ работи за теб“, констатира със съжаление Мангъров. Той откроява като проблем и следтрансплантационния период, който е много важен, защото ако няма правилна рехабилитация, пациентът умира.
„Това е една от причините чужди екипи да не искат да дойдат да оперират бели дробове в страната – просто няма кой да наблюдава пациентите след белодробна трансплантация и рискът да умрат е голям“, казва още той. По думите му страната ни е на последните места по всичко в Европа, включително по отношение на здравната ни система и за извършените трансплантации.
Според него и според Иван Димитров е било огромна грешка сливането на Агенцията по трансплантации заедно с медицински одит. Това сливане стана факт преди около три години, като от тогава се бележи спад в трансплантациите, отбелязват от неправителствените организации.
„Разликата е драстична. Имаме 2 успешни сърдечни трансплантации за 2021, такова нещо не е било“, казва Мангъров. Справка показва, че през 2018-а те са били 4, през 2017- 5, а през 2016 - 9. По думите му преди сливането е имало много по-висока информираност сред обществото чрез целогодишни кампании за донорство и трансплантации. Сега те са само около седмицата на донорството през октомври. Той е категоричен, че страната ни трябва отново да има Агенция по трансплантации.
„Смешно е да се говори за медицински надзор и за агенция по трансплантации. По тази логика може да се обедини агенцията по трансплантации с лекарствената“, коментира още той.
Според Иван Димитров дори трябва да бъде направена национална агенция по трансплантациите, която да бъде към изпълнителната власт и Министерски съвет да направи нужното за адекватна донорска кампания у нас.
И от двете пациентски организации са на мнение, че законодателството ни в тази посока е добро. „Законът ни е същият, само че в Испания правят по 48 трансплантации на ден или 5400 на година, а ние 10-15 за една година. Законът е еднакъв, но трябва да се възвърне доверието в системата на хората. Трябва да се увеличат и парите на екипите, които се грижат за тези пациенти“, каза още Димитров.
Монитор
