Б ългарските депутати в следващия Европейски парламент (ЕП) ще бъдат повече от представителите на 12 от общо 27-те страни членки.
С вота на 9 юни отново ще изпратим в Брюксел 17 души, колкото са родните евродепутати и в момента. Това е на фона на приетото през миналата година разширение на единствената институция, която се избира пряко от гражданите в Европейския съюз (ЕС). Бройката на членовете на ЕП ще нарасне от настоящите 705 до 720 души. Държавите, които ще имат по-малко представители от нас, са Дания (15), Финландия (15), Словакия (15), Ирландия (14), Хърватия (12), Литва (11), Словения (9), Латвия (9), Естония (7), Кипър (6), Люксембург (6) и Малта (6). При това трябва да се отбележи, че за първите 4 от изброените плюс Словения и Латвия се реши за новия европарламент да им бъде осигурено по още едно място.
Общо 15-те допълнителни квоти са разпределени между 12 страни. По две повече ще имат Франция, Испания и Холандия, а по един депутат допълнително ще имат и Австрия, Белгия и Полша.
Лидери
Съставът на парламента се оценява преди всеки европейски избори в съответствие с принципите, посочени в договорите. Според тях максимумът е 750 членове плюс председателя. Страната с най-много представители в Брюксел продължава да е Германия. За нея е фиксиран максимумът от квоти – 96. Следва Франция, която с двамата допълнителни от лятото ще има общо 81 членове на ЕП. Третото място е за Италия (76). От секретариата на парламента уточниха пред „Телеграф“, че съществува сериозен политически елемент в определянето на броя евродепутати за всяка среда, но освен максимума, определен за Германия, съществува и минимум – 6. Той е постановен за Кипър, Люксембург и Малта. Иначе броят основно зависи от населението на страните. Поставено е да има един депутат на 1-1,5 милиона души население. В терминологията на ЕС се използва „регресивна пропорционалност“ и се отчитат най-новите данни за населението. По-малките страни имат по-малко представители в ЕП от по-големите, а депутатите от по-големите страни представляват повече хора от депутатите от по-малките страни.
„Като цяло запазването на броя от 17 депутати за България е успех“, коментира пред „Телеграф“ евродепутатът от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Петър Витанов. На изборите на 9 юни той няма да е отново кандидат за европарламента. Сред кандидатите няма да е и Сергей Станишев.
Петър Витанов няма да е сред кандидатите за евроизборите на 9 юни.
Трябва да се отчете, че Великобритания имаше 73 представители, като само 27 от нейните квоти са разпределени след Брекзит. Това реално позволява въпреки демографията да няма понижаване за никоя страна.
Езици
В залите в Брюксел и Страсбург евродепутатите говорят 24 официални езика. В ЕС те се определят с регламент, който се изменя след всяко присъединяване, за да бъдат добавени новите. Всички официални езици имат равен статут. Интересно е да се отбележи, че при 24 официални езика съществуват общо 552 възможни комбинации, тъй като от всеки език може да бъде направен превод на 23 други езика. За да се справи с това предизвикателство, Европейският парламент е създал високоефективни служби за устен и писмен превод и юридическа проверка на текстовете. Установени са много строги правила, за да се гарантира гладката работа на тези служби при поддържане на разходите в разумен размер. На практика езиковата компетентност и владеенето на повече чужди езици е предимство, но в никакъв случай някакво задължително изискване към кандидатите. Ограниченията и изискванията към тях се определят от отделните политически сили, които ги издигат.
Праг
„В Белгия, Дания, Финландия и Нидерландия няма ограничения при избора на евродепутатите. В другите страни обаче съществува различен минимален праг и той варира от 1,8 до 5%“, уточняват от секретариата на ЕП. На ниво ЕС е създадена обща законодателна рамка за провеждане на изборите, но всяка страна членка използва собствени избирателни права и изборни правила. Опитите за уеднаквяване на законодателството, за да се избегне превръщането на европейските избори във "вторични по значение национални избори", продължават. Изборната реформа, предложена от ЕП, очаквано забуксува, а голяма част от страните членки останаха дълбоко разколебани – пред възможността за гласуване по пощата, пред понижаване на прага за гласуване на 16 години, датата на изборите да е 9 май, за създаване на общоевропейски избирателен район, съставен от 28 кандидати, в допълнение към настоящите национални избирателни райони.
И в момента обаче 16-годишни могат да гласуват в Белгия, Германия, Австрия и Малта. В съседна Гърция право на глас имат и 17-годишните, но интересното е, че това важи само за евровота. При изборите за национален парламент остава условието за навършване на пълнолетие (18 г.). Отбелязваме, че в същото време Гърция заедно с Италия излъчва най-възрастните кандидати. Там младежи под 25 години изобщо нямат право да се кандидатират. В Румъния това ограничение е 23 години, а у нас 21. В повечето страни всеки над 18 години може да се кандидатира.
Групи
Политическите групи в ЕП обединяват депутати от различни държави, които споделят сходни идеи и виждания. За сформирането на група са нужни поне 23 депутати от поне една четвърт от държавите членки – т.е. седем. За депутатите не е задължително да се присъединят към която и да е от групите. В момента 46 евродепутати са извън съществуващите групи (те са известни като независими, а на графиката по-горе са обозначени като NI, от съкращението на френския термин “non-inscrits”).
В същото време политическите групи имат определени предимства - те определят дневния ред, получават повече време за изказвания в пленарната зала, разполагат със свой персонал и бюджет за организиране на срещи и разпространение на информация. Групите също така определят състава на парламентарните комисии и делегации. По всяко време на мандата могат да бъдат сформирани нови политически групи.
Отвътре
„Това, което може би не се разбира от всички, е, че на практика ние имаме доста ограничено време за изказвания. Дори да искам, рядко мога да получа повече от 30 секунди и то само ако и в моята група са преценили, че въпросът, по който ще се изкажа, е важен. Нормално лидерите на големите групи „изяждат“ времето за изказвания на другите депутати“, коментира пред „Телеграф“ Андрей Слабаков, евродепутат от групата на Европейските консерватори и реформисти.
Андрей Слабаков се изказва в Европейския парламент.
„Нещата се случват в неформалните ни контакти и разговори в кулоарите, а и дори в кафенетата и бирариите около сградата на парламента. Това, че сме от различни групи и държави, не ни пречи да се обединяваме около определени каузи на принципа „аз ти помагам за това, ти ми връщаш за друго“. Имаме си места за пушене и никакъв официален дрескод. Някои идват и по къси гащи и в доста атрактивни облекла. Можете да видите всякакви типове. Някои се придвижват с колела, други с тротинетки, с метро...“, коментира разнообразието в залите в Брюксел или Страсбург родният режисьор.
Людмил Христов
