Б умът на имотните цени в София и някои от най-големите областни центрове - големите градове, кара немалко хора от провинцията да търсят алтернатива за преместването си в големия град. И те са принудени да се простират според чергата си.
Бумът на имотните цени в София и някои от най-големите областни центрове - големите градове, кара немалко хора от провинцията да търсят алтернатива за преместването си в големия град. И те са принудени да се простират според чергата си.
Така от няколко години ставаме свидетели на нарастване на населението в селата около големите градове, като резултатът е все по-голямо обезлюдяване на населените места в най-бедните райони на страната, като например Северозападна България. Стъпка по стъпка започваме да копираме модели на развитие, които не са от най-удачните в света. Концентрацията на населението в няколко точки на страната ни, подобно на Бразилия или Мексико, не вещае нищо добро. Там обаче голяма част от територията им е заета от джунгли или пустиня. У нас сами превръщаме селата си в джунгла и земята си в пустиня.
Предпоставките на това развитие не са от вчера и днес, а се коренят във времената след Втората световна война. Тогава пак започнахме да копираме чужд модел и за кратко време индустриализирахме страната. Развитието на промишлеността, основно трудоемка, доведе до необходимостта да се изкарат хората от селата и да станат наемни работници. В условията на комунистическа диктатура това стана с терор. Насилствената колективизация на земята бързо напълни градовете и по някое време властниците въведоха административните ограничения. Всички помним как много хора от провинцията мечтаеха да се омъжат/оженят за жител на столицата. По същата причина, да вземат бленуваното жителство, други пък се заробваха да работят в екологичната яма, наречена металургичен комбинат „Кремиковци“, или други мръсни производства, рискувайки здравето си.
Сега, както е написал Алеко Константинов - „Царица е парица“, нещата опират до дълбокия джоб. Най-голям шанс да купят хубав имот имат хората с препълнени портфейли или с престижни, добре платени професии. Първите, натъпкали бързо-бързо чекмеджета и банкови сметки, пазаруват имоти основно за инвестиция, като по този начин се опитват да легализират авоарите си. Останалите или теглят ипотечен кредит и мечтаят за спад на цените, или пък търсят алтернативата, като купуват нещо евтино където и да е, само и само да си осигурят собствен покрив над главата на семейството си. Спасението остават единствено селата недалеч от големите градове или двустайните нови жилища с площ на панелна гарсониера.
Лошото е, че дори около столицата все още инфраструктурата не е на европейско ниво, нищо че от години се фукаме с пътните си проекти. Немалко от шосетата между селата и малките градове са в окаяно състояние. Единственото положително нещо в случая е, че по този начин цените на имотите по селата донякъде са предпазени от взривно поскъпване, защото малко хора биха купили къща или парцел в селище, до което няма читав път или пък токът спира по 5-6 пъти на ден.
Монитор
