Икономистът Кузман Илиев коментира пред "Телеграф" спорните промени в Закона за хазарта, въвеждащи редица ограничения, които предизвикаха остра обществена полемика. Предстои парламентът да вземе окончателно решение ще бъдат ли въведени, а преди това редица организации и експерти вече изразиха негативното си мнение относно реалния ефект, до който биха довели поправките.
- Г-н Илиев, до какво би довела забраната за хазарт в медиите, както се предлага в промените в Закона за хазарта, които парламентът планира да разгледа днес?
- На мен ми прилича на един доста популистки предизборен ход, който цели под някаква форма да насочи народната любов към вносителите, конкретно ГЕРБ и ДПС. От друга страна, да притесни конвенционалните медии – телевизия и радио. Ако това нещо действително се реализира, в което аз се съмнявам, защото има много обществени групи, които осъзнават, че е доста истеричен и непремерен този ход, това ще доведе до едно обезкървяване на традиционните медии и в някакъв смисъл и до пресъхване на ресурса за спорта. А ужким целта на този законопроект е да направим така, че да се погрижим за младите, да няма облъчване на младите с тази социална болест хазарта. Няма да го виждаме в телевизиите, няма да го чуват по радиото, но в същото време няма да има никакъв проблем младите да го виждат по спортните площадки и на билбордове. Което показва, че тук става дума за едно лицемерие и че по-скоро други са целите от това, което заявява законодателят.
- Ако се забрани рекламата на хазарт в традиционните медии, тя няма ли да се насочи към социалните мрежи, където няма регулации?
- Разбира се. Те не са официални медии по буквата на закона и не носят такава отговорност. И тези пари ще отидат към социалните мрежи, с което на младите потребители ще им се набива много повече тази реклама. Те вече не гледат телевизия и ефектът няма да е този, който законодателят предварително залага. Негативен ефект върху младите ще има и по линия на тези 300 млн. лв. приходи, които отиват в бюджета от хазартния сектор и които всъщност реално косвено, със страничните дейности, са умножени по три – 1 милиард лева. Когато тези пари не влизат като данъци, а нашата хазна и без това постоянно е на червено, това означава, че ще трябва да вдигаме данъци и осигуровки, с което пак удряме младите предприемачи и работните места.
- Какво ще бъде отражението върху работните места в хазартните оператори?
- Самите хазартни компании вече са се превърнали в IT компании. Те наемат много млади хора – програмисти, дигитални художници, които пък няма да имат такъв тип работни места. Така че на мен цялото това нещо ми се струва много съмнително. Прилича ми на едно затваряне на пазара в полза на големите, колкото и парадоксално да звучи, тъй като те разполагат с цялата база данни на хората, които се интересуват от хазарт. Ще го насочат много по-таргетирано в социалните мрежи и ще достигнат до тези хора. Реално те могат да им се обадят и по телефона, могат да им изпратят пощальони по къщите и тези хора вече да минат на новите платформи, които са доста по-нерегулирани, не предупреждават за опасности. Така че тук историята е много странна и в никакъв случай законодателят не е достатъчно прозрачен и с ясни мотиви.
- Има ли опасност от пренасочване на играчи от законните към нелицензирани хазартни сайтове?
- Да. Това много лесно може да се случи с прехвърляне в друга юрисдикция, в други държави. Но хората, които се интересуват от хазарт и младите хора, пак ще са изключително облъчени с този вид дейност. Проблемът с нелицензираните сайтове е, че има много капани за хората. Иначе нашето законодателство за хазарта е сравнително стриктно и пази добре самите клиенти. Докато при нелицензираните има мутренски практики. Зависими хора могат много лесно да се подхлъзнат, тъй като в една такава нелицензирана среда е много по-лесно те да бъдат зарибени и да бъдат притиснати до стената от буквално мутренски практики и схеми.
- При лицензираните хазартни игри има законово изискване каква част от залозите да се връщат като печалби за играчите. При нелицензираните сайтове има ли такова нещо?
- Не. Нелицензираните, както ви казах, може да са в съвсем друга юрисдикция на друга държава. Това означава, разбира се, че и много чувствителна информация за много хора да изтече и да бъде продадена и на такъв тип сайтове. Ако законодателят си поставя някаква цел младите да не бъдат облъчвани с такъв тип информация, то той не я постига. Тези пари за реклама ще отидат много по-таргетирано в социалните мрежи и рекламата ще достига до младите много по-лесно. И от друга страна, по никакъв начин не е защитен интересът на хазната. Дългосрочно е ударена и четвъртата власт – медиите, които трябва да имат все пак финансиране. Ударен е и спортът, тъй като един от най-големите донори за българския спорт идва от сферата на хазарта. Тук големият проблем е, че в крайна сметка по отношение на една социална болест, каквато е зависимостта, ние лекуваме симптома, а не болестта. Не създаваме условия за повече масов спорт, не създаваме по-здрави семейства, дисциплина и ценности, а чрез забрана – най-лесното, си мислим, че решаваме един проблем, но всъщност го правим много по-тежък. Защото даваме повече ресурс, който да отиде за реклама през социалните мрежи и през нелицензирани сайтове и младите хора ще продължават да бъдат закачени с кукичката. Тази социална болест, ако се лекуваше толкова лесно със забрани, това отдавна щеше да е направено. Но не, ще стане така да има едно окрупняване на играчи, които притежават данните и ще могат без никаква сложна юридическа защита да се обърнат към клиентите абсолютно директно. Това е много странен подход – да се направи толкова бързо, без обществено обсъждане, без да се вземе мнението на заинтересуваните страни. Виждаме много погрешен подход за правене на законодателство.
- Прави се в последния момент, преди депутатите да излязат във ваканция...
- Виждали сме тези прийоми и преди. Не са попитани засегнатите страни, не са попитани традиционните медии, самите компании, не е отчетен интересът на хазната. Прави се без оценка на въздействието. И аз съм изключително притеснен от такъв подход в 12 без 5.
- Казахте, че не е отчетен интересът на хазната. Ако приходите от хазартния сектор, които сега са около 300 млн. лв. годишно, намалеят, това може ли да заплаши изпълняването на критерия за бюджетния дефицит във връзка с бъдещото ни членство в еврозоната?
- Това, което повече ме притеснява, е, че при положение че ние постоянно сме с дефицит, тоест имаме дупка в бюджета, когато създаваме още една причина дупката да расте, средносрочно и дългосрочно ще трябва да вдигаме данъци и осигуровки. По този начин убиваме предприемаческото начало и тези млади хора, за които сме се загрижили, няма да бъдат наети в нови фирми. 300 млн. лв. са преките средства, които касаят бюджета, но това е изключително развита индустрия, с много присъдружни индустрии. И тук ефектът не може да бъде оценен във времето. Аз ви казах колко много хора от различни професии са свързани с тази индустрия и ако те бъдат ударени, това ще бъде косвен ефект, който е три пъти по-голям от прекия за бюджета.
- Според вас има ли смисъл да се забранява рекламата на хазарт в медиите, а в същото време да има възможност за реклама върху билбордове?
- Ние сме винаги в крайностите. От една страна, заливане с реклама на хазарт по цял ден по телевизиите, което е абсурдно. От друга страна, сега рязко да забраним рекламата. Истината е някъде по средата. Да, трябва да седнем нормално, да създадем едни условия, така че да има разумна възможност за реклама. Какво значи това? Информация, че такъв тип дейност някъде има. Това е рекламата, нищо повече. Но в никакъв случай да се прекалява. Пълната забрана няма да реши проблема в 21-ви век, когато хората са на телефоните си. Напротив, ситуацията ще стане още по-неуправляема и неконтролируема, при положение че по-скоро би могло нещата да се регулират, например с часовите пояси, с таргетирането за възрастовите групи, с изискванията за съгласие и т.н. Има си начини това да се направи много по-грамотно, а не урбулешката и панически и махалото да отиде в другата крайност, в която ще накажем хазната, ще ударим младите, ще ударим тези компании. Каква е целта тук – да ни ръкопляскат за изборите, а в същото време да притесним медиите... Не е достойно това.
- Кой ще има полза от такава забрана в крайна сметка?
- За мен политиците, които искат да си подсилят електората, защото наистина хората са уплашени от хазарта и неговото развитие. Но това е нечестно, защото политиците трябва да дадат истинското решение на проблема и то е масов спорт, много повече семейни ценности, по-здрави семейства с добри доходи. А всичкото, което постига този закон, всъщност е да удари доходите и да разврати допълнително икономическата среда, като създаде една несигурност. Нашите партньори на Запад казват – българите от днес за утре правят забрани, които могат да унищожат цяла индустрия. Моят анализ и прочит е, че големите играчи от хазарта ще спечелят, защото те имат данните на хората и съвсем спокойно, без да се налага да дават някакви огромни средства на медии, ще стигнат до хората и ще се насочат към тях съвсем лично. Така че тук законодателят играе някаква двойна игра, която не ми се струва честна.
- Тоест забраната няма да има желания ефект, който вносителите на предложението са целели?
- Нещо повече, ще има точно обратния ефект на този, който законодателят си поставя като цел. Нито младите ще бъдат защитени, нито ще има някакъв позитивен ефект върху обществените нрави. Напротив, ще се облагодетелстват определени групи бизнеси, определени политици ще покажат, че са силните и диктуват правилата и ще влошат икономическата среда, с което пак ще накажат младите.
- Как ще се отрази забраната на медиите и то, когато тя се прави по средата на годината?
- Ще има негативен ефект. Когато се планира един бюджет, той се планира с разчети, които касаят предвидени парични потоци. Не може сега изведнъж в средата на годината на някого нещо му хрумва и тотално да се променя целият бизнесмодел. Това създава един режим на несигурност. Когато не знаеш от днес за утре дали ще се вдигнат данъците, дали ще се забрани някакво финансиране, дали законодателят заради изборите ще удари цели индустрии и приходите, това те кара ти да не инвестираш, да не можеш да планираш и респективно да се забави икономическата активност. Медиите стават много по-зависими, започват да се съобразяват много повече с политиката, отколкото с техния краен реципиент - хората, гражданите. Това развращава средата. Става политически рекет.
- Според вас какво е решението в тази ситуация?
- Според мен трябва да оставят този въпрос за следващия парламент, който ще има много по-голяма легитимност. Разговорът е сериозен, той касае общественото здраве и обществените нрави. Но балансът е някъде по средата, стига сме залитали постоянно от едната крайност в другата. Махалото трябва да е по средата. Не е проблемът самият хазарт. Проблемът е злоупотребата с него, липсата на перспектива за младите и липсата на семейни ценности и възможност за масов спорт. Ако има силни личности, те няма да залитат, хазартът няма да ги плаши. Като го забраним, ще го направим не недостъпен, а много по-опасен, с много повече пари за онези, които го предлагат. Това в икономиката е закон.
- Ще пострада и спортът...
- Разбира се, ще пострадат и масовият, и професионалният спорт. Това е косвен ефект, който законодателят въобще не е взел предвид.
ТОВА Е ТОЙ:
Кузман Илиев е председател на Гражданско движение „България може“
Икономически и политически анализатор, журналист и продуцент
Докторант и преподавател по икономика в Стопанската академия в Свищов
Магистър по публичен мениджмънт от IEP Тулуза, Франция
Завършва с отличие 9-а френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“
В студентските години е избран за „Студент на годината“ на НБУ, печели и престижната стипендия „Чарлз Мозер“
София Симеонова
