- Как се запознахте с Джорджо Армани, г-н Иванов?
- През 2001 г. работих с Ермано Олми по филма „Занаятът на оръжията“. Христо Живков – Бог да го прости – играеше главна роля. Филмът беше селекциониран за участие във фестивалната програма на Кан и заради това интересът към него беше голям. От продукцията ме изпратиха в Милано да взема смокинга на Ермано Олми. Мислех, че ще взема пакет от портиер, а то – самият Джорджо Армани. Мислех, че случайно минава оттам, но той каза, че държи лично да ме посрещне. Предложи ми кафе, започна да ме разпитва за филма, как работим... 1 час си говорихме за кино, питаше ме тоя филм гледал си, оня гледал ли си. В един момент му казах: Г-н Армани, не съм толкова богат, че да мога да си позволя да ходя 3-4 пъти на кино седмично. Той ме погледна изпитателно и попита дали не се шегувам. Тогава каза: „Ти много приличаш на мен на младини, явно си същият чепат характер като мен. Знаеш ли защо нямаш пари? Защото не искаш. Аз до 40-ата си годишнина не знаех какво искам да правя.“ Тогава бях на 29 г. и след много години се замислих колко е прав бил Армани. Късметът ми е, че съм попаднал на сериозни учители като Олми, Мел Гибсън, които не са ме научили на занаят, а как да живееш живота си, правейки кино.
Ермано Олми му отваря пътя към италианското кино
- Как продължи срещата?
- Каза, че има обедна почивка, което ме учуди. „На мен не ми се почива, но трябва да се съобразя с другите. Ако зависи от мен, ще работят и събота и неделя, по 24 часа, но не може така.“ Отидохме на обяд. Запозна ме с племенницата си Роберта Армани, с дясната си ръка Лео Дел'Орко. Попитах го следобед мога ли да погледам как работи, съгласи се. Цял ден прекарах с него, накрая ме пита какво ще вечеряме. Разказваше ми в кое кино ходи, какво гледа. За поколението, родено през 30-те, това е било най-скъпото забавление. Като излезе от киното, пише есемес какво го е впечатлило. Той е направил костюмите за над 70 филма. Най- хубавото е, че когато седнеш срещу него и те попита как си, имаш усещането, че наистина го интересува. Аз съм се чувствал като осиновен от него, защото ме канеше на всяко ревю в бекстейджа, където бяха най-близките и любимите му хора. Въпреки това за мен си беше г-н Армани, никога не съм го нарекъл Джорджо.
- Кога беше последната ви среща?
- Преди 2 г. Видяхме се в Милано и му споделих, че ще ходя на „Киномания“ с Микеле Плачидо, а той отвърна: „Ще ти подаря нещо много специално.“ Армани е като рентген – само като те види, знае колко си отслабнал или качил и веднага казва – 8 кг. Сега отслабнах 20 кг, защото не можех да си вляза в един негов костюм отпреди 15 г. и това ми беше стимулът. Като му го казах, се разсмя и вика: „Не съм го пробвал това, но сигурно работи.“ За приятелите си беше страшно щедър и винаги правеше подаръци за Коледа и рождения ден. Обожавам синьото Армани, което е на ръба на черното – те му казват Blu Notte. Той винаги повтаряше, че мрази черното, и всички ги обличаше в това синьо.
- Какво се оказа специалното?
- Отварям пакета и отвътре се показва костюм от копринено кадифе от най-висшата колекция. Това кадифе полепва по теб и става като втора кожа. Казах му, че все едно някой ме прегръща, като го облека. Все едно по мен е шит. Моите приятели дори не му обръщат внимание, но за мен е важен жестът. Тогава не можах да разбера защо му е важен. Пиарката му дойде и ми казва: „Знаеш ли откога го търся това сако и никъде не го намирам по складовете? Ако решиш да се разделиш някой ден с него, обади ми се.“ Сега през 2025 г. гледах онлайн модното ревю за 90-годишнината му и на финала видях, че той се появява да се поклони точно с моето сако. А като почина, си дадох сметка, че това е било последното му ревю в Милано, където се прости с публиката. Това ти остава за цял живот.
- Какво направихте, след като почина?
- Три дни не излязох от Фейсбук и Инстаграм да чета коментари и спомени за него. Имаше и хейтърски коментари – какво толкова е станало, умрял е някакъв шивач. Не, не е шивач. Той е философ, интелектуалец на най-високо ниво, един от най-преуспелите хора в света за последните 100 г. Като умре такъв човек, имаш чувството, че една вселена изчезва, и знаеш, че никога повече няма да се появи. Стотици хиляди хора си качваха снимка с него и разказваха за своята среща с Армани. Чувството, че те кара да се чувстваш специален, го видях във всяка публикация. Това ми помогна да преодолея мъката.
- Носили ли сте други дрехи?
- Още от самото ни запознанство усетих колко е ревнив към другите марки. Една приятелка – от най- големите звезди в световното кино, си позволи да направи рекламна кампания за Долче и Габана и той 3 г. не й говори. Затова не съм си купил дори чорап от друга марка. А той правеше костюмите си за високи мъже и винаги са точно по мярка.
- Изненадахте ли се от завещанието му?
- Хората си мислеха, че ще остави всичко на сестра си и племенниците. Затова бяха изненадани, че най-големите акции не отиват при тях. Състоянието на Армани е 13 милиарда, от които 3 милиарда само в имоти. Самият той живееше в дворец със 100 стаи. Почти цялата улица е негова – сега искат да я кръстят на него. От хората, които го познаваме, никой не беше изненадан, защото беше страхотен прагматик. Беше и ревностен в личния си живот. За първи път спомена за сексуалната си ориентация едва миналата година пред „Кориере дела сера“. Един от журналистите, който му е взел интервюто, ми разказа как му е задал въпроса, а той го погледнал, сякаш иска да го изяде, и му отвърнал: „Мислите ли, че след като 90 г. не съм говорил по тази тема, точно на вас ще ви кажа?“ След конфузна пауза колегата си помислил, че интервюто свършва, но тогава Армани казал: „Да, ще ви разкажа за Серджо.“ Това е голямата любов на неговия живот, с него изграждат империята „Армани“, но умира съвсем млад. След него партньор му е Лео дел'Орко, който от 50 г. работи за него, но винаги е бил на заден план. За първи път се появи на ревю едва миналата година, даже Джорджо насила го издърпва на подиума да се поклони. После се оказа, че той рисува цялата мъжка колекция. Племенницата му Силвана рисува дамските колекции. Другата племенница – Роберта, се занимава с пиара и отговаря за ВИП клиентите. Хората се изненадаха, че Лео дел'Орко получава най- големия дял от наследството – 40%. Компанията всяка година има над 2 милиарда оборот. Армани цял живот отказваше да продаде компанията си, но му беше ясно, че като умре, тя няма да е същата. Затова в завещанието си нарежда да бъде разпродадена до 5 г. и посочва дори на кого – собствениците на Louis Vuitton – Lvmh, на очилата Essilux, които са му подарили акции за 2 милиарда и и L’Oreal. До последния цент всичко е разпределено. 1 милион получава един от неговите служители, половин милион получава дъщерята, почти осиновена от него, на един от неговите мениджъри – тя ще получи още 30 милиона, като стане на 25 г. Всяка вила е посочена при кого отива. Яхтата остава на сестра му, а Лео може да я ползва един месец в годината, но ще й плаща наем, защото има пари. Сградата остава на компанията, но Лео ще продължава да живее там. Мениджърът с дъщеричката също могат да ползват един месец яхтата безплатно. Той иска да има контрол и след като си отиде. Аз го сравнявам с Микеланджело, който също е работил до последно. Три дни преди да издъхне на 89 г., е чукал една пиета, която в момента е в замъка в Милано – тя остава недовършена и е уникална. Същият е Джорджо. Това са хора с някаква свръхенергия. Уникален работохолик. Нямаше личен живот. Не знае какво е почивка. Казваше, че е най-нещастен събота и неделя, защото не знае какво да прави.
- Какви други интересни спомени пазите?
- На едно ревю в Милано през 2005 г. сме във ВИП залата, а там не се снима. Само един фотограф от компанията има право да снима. Аз току-що съм си купил нов фотоапарат, взел съм го на ревюто, но никой нищо не ми казва. Докато чакаме да почне, пред мен виждам София Лорен – седнала на един диван, а срещу нея Тина Търнър и си говорят. И двете живеят в Женева, приятелки са и си ходят на вечери. Колкото и да се опитвам да спазвам протокола, извадих фотоапарата и ги наснимах. По едно време настана какофония и ми се дава знак от асистент на Армани да спра да снимам. „Отвори се, земьо, да потъна“ – не стига, че се крия, но ме и хващат. Само ми казаха тия снимки никъде никога да не се появяват. По това време Тина Търнър вече се беше оттеглила от сцената. Изведнъж през 2009 г. излиза новината, че започва прощално турне Tina: 50th Anniversary Tour. Чета й интервю, в което казва, че на едно ревю на Армани си говорели със София Лорен и тя й казала: „Ти си първа младост, трябва да пееш, я ме виж мене.“ „Замислих се и благодарение на София правя това турне“, казва още Тина. Тогава се сетих, че имам снимки точно от този разговор. Изпратих снимките на Армани и той ме пита дали може да ги ползва. Много мил спомен, защото станах неволен свидетел на световно историческо събитие, в зародиш, зад кулисите.
Тайната снимка на София Лорен и Тина Търнър, направена от Краси на ревю на Армани
- Какво свързва Армани с България?
- Имам една много тъжна история – 2012 г. подготвях изложба за живота на София Лорен. Отидохме с нея при Армани да го навиваме да ни стане спонсор, защото изложбата трябваше да пътува по света, тръгвайки от България. Бяхме в напреднала фаза на подготовка, но пропадна финансирането и я направихме само в Мексико. Филмовите й костюми, тези от Оскарите – повечето са на Армани. Те са набори и бяха много близки. Той сигурно щеше да дойде за откриването в София. После даде безвъзмездно костюмите на Клаудия Кардинале за българския нискобюджетен филм „Имало едно време един уестърн“ на Борис Десподов. Продукцията нямаше една стотинка за дрехи, а Клаудия каза: „Аз ако играя себе си, искам да съм облечена в Армани.“ Джорджо каза „добре“ и във финалните надписи има благодарности към него за това.
С Клаудия Кардинале на снимките на БГ филма Имало едно време един уестърн
- Уредихте и Франко Неро да се снима в новия филм на Джеки Стоев. Какво стана с него?
- Ролята му е малка, но пък много хубава. Почти е готов филмът и трябва да излезе през есента, най-вероятно ще има премиера на София филм фест. Като видя, че Франко Неро ми звъни по телефона, знам, че е някъде с някой българин, с който са говорили, че ме познава. Един път се обади, че е с посланика, който казал, че сме приятели. След 2-3 месеца: „Краси, аз съм на фестивал в Иския и тука говорим с Деси Тенекеджиева.“ Койна Русева прави уникална роля в „Аврора“. Събра ми очите. Аз, дето съм видял какво ли не, щом съм впечатлен от това, което направи, представете си... Играе лесбийка, която помага на Брено Плачидо да избяга с Константина Георгиева.
- За Синелибри ще водите специален гост?
- С Жаклин Вагенщайн се сработихме много добре. Тя каза, че ще купи правата на новия филм на Паоло Сорентино La grazia („Помилване“), но мечтата й е да доведем режисьора на премиерата. Миналата година Паоло каза, че предпочита да дойде за първи път в България, пред 101 път в Париж, но като френският продуцент ти каже: „Замисли се дали няма да дойдеш“, и ти отиваш там, където са ти платили филма. Тази година тотално дежавю. По същото време Сорентино ще бъде в Америка. Но се обадих на Тони Сервило, който е главният актьор във филма. Той каза: „Идвам!“. Изненадах се, защото няколко пъти съм го канил за различни фестивали в България и винаги ми е отказвал, защото е един от най-ангажираните и няма време, не че не иска. Изпрати си личните документи, направихме му самолетните билети. Ще има и прожекция на „Великата красота“ на Паоло Сорентино, където му изгря звездата на международно ниво, а след това среща с публиката. За два дни бяха изкупени всички билети. За пръв път идва толкова актуален актьор в България – спечелил само преди дни наградата за мъжка роля на кинофестивала във Венеция. Веднага след прожекцията холивудските издания писаха, че Тони Сервило никога не е номиниран за Оскар, но с тази роля напълно заслужава и му предричат номинация. Той ще получи награда на „Синелибри“ и ще представи филма след това. Преди да излети за Америка, мисля да го заведа на Рилския манастир.
Лео Богдановски
