асоцииране и икономическа интеграция
с Евросъюза на Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна.
ЕС създаде „Източно партньорство” с идеята да възпрепятства влиянието на Русия в бившите съветски републики. Нещата обаче се пообъркаха. Руската намеса в Украйна окончателно срина плановете на ЕС. В добавка Беларус и Армения влязоха в Евразийския икономически съюз, който се явява конкурент на ЕС. Азербайджан, чиито енергоресурси са нужни на Европа, загуби интерес към програмата, а президентът Илхам Алиев изобщо не отиде на срещата, пише „Гардиън”.
В Евросъюза не могат да изработят единна линия на поведение по повод какво да се предприеме сега: още по-активно да се прокарва програмата „Източно партньорство” или да се намалят амбициите. Преди началото на срещата в Рига европейските чиновници заявиха, че те и сега са верни на идеята за „Източно партньорство”. Техните изказвания обаче демонстрират, че Европа не се кани да дразни Русия. В ЕС се налага настроението за по-малко войнствено отношение към Москва, отколкото преди. При това Украйна и Грузия са страни, които са по-силно настроени проевропейски, а Молдова едва ли ще получи някакви „примамки” на срещата в Рига. ЕС не иска да дава някакви обещания относно евроинтеграцията и възможното влизане в съюза. Дори безвизовия режим с Украйна и Грузия едва ли ще бъде решен на срещата, се казва в публикацията.
“Срещата на върха няма да отбележи нов напредък, а ще покаже, че тази политика работи”, каза в потвърждение висш европейски представител в Брюксел. Трите страни, подписали споразумения за асоцииране с ЕС - Грузия, Украйна и Молдова, ще бъдат насърчени да реформират своята правна и регулаторна система, което е доста продължителен процес.
Един от потенциалните европейски стимули, които може да им бъдат предложени, е премахването на визите за техните граждани - нещо, което вече е в сила за молдовците. Според обкръжението на френския президент Франсоа Оланд обаче
за момента е изключено
да бъде обявена подобна стъпка по отношение на Грузия и Украйна.
Междувременно в двора на бившата централа на КГБ в Рига отново се появи арт инсталацията с разпнатия руски президент Владимир Путин. Разпятието се появи в Рига на 15 май и бе демонтирано още същата вечер.
Според организатора на мероприятието Томс Янсон “Разпънатият Путин” е бил преместен в двора на бившата резиденция на съветската политическа полиция по молба на граждани. Хората се оплакали, че произведението на изкуството е било поставено близо до канализационна шахта. Янсон също заяви пред местната ТВ 5, която публикува снимка, че е получавал заплахи за физическа саморазправа. Той посочва, че за прототип на скулптурата е негов познат италиански бизнесмен.
Монитор
