- Проф. Константинов, вече сме официално в предизборна кампания, макар да не се усеща. Как и дали партиите и коалициите ще възбудят интерес у избирателите?
- В момента българите сме разделени на две групи в съотношение 60 към 40. Първата група е на напълно отвратените и те няма да гласуват. Другата по-малка група са феновете и те ще гласуват дори и камъни да падат от небето. Ще гласуват за своя отбор, колкото и отвратителен да е той.
проф. Михаил Константинов
- Пет предсрочни избори в последните три години – доколко ще ги докараме, преди да ни дойде акълът, че резултатът е приблизително един и същ и промяна няма и не може да има?
- Акъл трудно се вкарва, за разлика от други неща. А иначе по света нещата са даже още по-трагични. Вижте какво се случва по фронтовете и в тила.
- На какво разчитат малките партии – за самочувствие ли говорим или за целенасочено разводняване на вота? Колко от тях реално имат шансове да преминат бариерата?
- Не знам дали партията ИТН я смятате за малка, но тя има реален шанс да мине бариерата от 1/25 (или 4-процента) за национален парламент и не толкова реален шанс да прескочи бариерата от 1/17 (или малко над 5.88 процента) за Европарламента. Иначе от новите коалиции дясната „Синя България“ и лявата „Солидарна България“ имат шанс за националния парламент, но едва ли ще вкарат евродепутат. Впрочем всичко е възможно, щом не противоречи на законите на физиката.
- Според проучване на „Алфа рисърч“ избирателната активност за парламентарните избори ще е 40% - 2 650 000 души, а за евровота - 35%, тоест 2 300 000 души. Какви сценарии има, ако избирателите са повече и какви, ако са по-малко. Колко гласа ще са необходими за едно депутатско място и колко за евродепутат?
- Ако има 2 400 000 действителни гласове за национален парламент, то „цената“ на един депутат (включително независим) е около 10 000 гласа, а бариерата от 4% е 96 000 гласа. С тези 96 000 гласа партията вкарва поне 10 депутати (може и 9, но само теоретично). Ако има 2 200 000 действителни гласове за Европарламент, то цената на един евродепутат е около 130 000 гласа.
- Партиите и коалициите си правят сметки не само колко хора ще вкарат в парламента, но и колко са им необходими, за да получат възможност за съставяне на кабинет. Има ли вариант сглобката да е в друга конфигурация? Колко партии очаквате да влязат и ще се запазят ли позициите от предишния парламент?
- Има вариант за кабинет ГЕРБ-СДС + ДПС с подкрепа на малко над 120 депутати. По-вероятно е обаче да има кабинет ГЕРБ-СДС + ДПС + ИТН, или ГЕРБ-СДС + ДПС + „Синя България“ (ако последната коалиция влезе в парламента). Няма обаче да ни оставят дълго време да се лигавим с кабинетите, щото войните около нас навлизат в решителна фаза.
- Какви ще са мандатите за българските депутати в Европарламента и защо част от сегашните не бяха припознати отново от партиите, които ги бяха излъчили?
- Мандатите за ЕП се очертават 6-3-3-3-2 за първите пет партии в сегашния български парламент. А някои бивши евродепутати не бяха припознати, защото не слушат.
- Ще има ли объркване край урните заради дължината и цвета на двете бюлетини?
- Не, от това няма да има объркване.
- Вече има уговорки, че броенето този път ще е по-трудно. Защо?
- Няма да е по-трудно, но малко по-дълго. Нямам съмнение, че и този път избирателните комисии и официалният преброител „Информационно обслужване“ ще си свършат коректно работата.
- Какво се случва с гласовете от чужбина, какви са тенденциите – увеличават ли се или намаляват желаещите да гласуват в изборите?
- Няма особени изменения в броя на гласуващите в чужбина.
- Българските изселници в Турция не могат да гласуват за представители на България в Брюксел. Кои други са в същата ситуация?
- Например Великобритания, САЩ, Австралия и другите държави извън ЕС. Някои избиратели обаче ще могат да гласуват в съответните български посолства и консулства.
- Къде са по-активни сънародниците ни в чужбина – на евровот или на вот за НС?
- Повече българи гласуват за национален парламент.
- Как да се избегне надлъгването с класации на книги и музикални парчета в деня на изборите?
- То не е даже надлъгване. Българският съд реши, че социалките не са медии и българските медии препращат към своите сайтове, примерно във Фейсбук. Други медии открито пренебрегват забраната за публикуване на предварителни резултати, защото в съвременните условия тя е пълна глупост.
- Трябва ли да има ден за размисъл? Кампанията не е ли достатъчна гласоподавателите да се ориентират кого и защо искат да подкрепят?
- Според мен е добре в деня за размисъл да има тишина, а не истерични политически крясъци и плонжове. Един път го видяхме това каква върховна досада е.
- Работеща формула ли е черният предизборен пиар и кой евентуално печели от него?
- За някои очевидно е. Но този пиар няма решаващо значение. Политическите фенове ще гласуват за любимия си отбор независимо от това какви безобразия вършат състезателите по терена.
- През 2001 г. Петър Стоянов извади компромат срещу Богомил Бонев и Георги Първанов изненадващо стана президент. Толкова къса ли е политическата памет?
- Толкова, че и повече. Впрочем няма как да знаем как точно повлия онзи компромат върху резултата от президентските избори тогава.
- Скандалните разкрития за контрабанда в особено големи размери и организирана престъпна група както и снимките на ключови политици със съмнителни лица и в съмнителни ситуации ще дадат ли отражение на изборите или на принципа „всяко чудо за три дни“ дотогава ще бъдат забравени?
- Че ще повлияят, е сигурно. Но как точно, ще видим. Вече казах, че политическите фенове подкрепят отборите си дори когато тези отбори вършат престъпления.
- Имаше ли смисъл от промените в конституцията, след като парламентът така или иначе не работи? Кому беше нужно това?
- Практиката показа, че тези промени са пълна и вредна глупост. Точно както специалистите по конституционно право предсказваха. Но в една страна, където политиците имат специални образователни потребности, е така.
- Какъв сигнал беше свалянето на председателя на парламента в 12 без пет?
- Огледално действие на едно предишно сваляне на председател на парламента от ПП.
Това е той:
- Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София
- През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН
- Заместник-ректор на УАСГ е от 1999 до 2003 г.
- Бивш заместник-председател на Централната избирателна комисия
- Бивш председател на Съвета на директорите на “Информационно обслужване” АД
Кристи Петрова
