Цял живот Умберто Еко катереше стълби, за да стига най-високите рафтове в библиотеките, а от два дни пое по стъпалата към небето. Блестящият ум в културата на Европа угасна след битка с рак на панкреаса, продължила две години. Утре в замъка Сфорца в Милано, където са изложени шедьоври на Леонардо да Винчи и Микеланджело, е поклонението му. Церемонията ще е с изцяло светски характер, защото великият писател, семиотик и медиевист остана атеист до края си.
След броени дни в Италия ще излезе последната книга на човека, написал шедьоври като „Името на розата“, „Махалото на Фуко“ и „Нулев брой“. Сборникът Pape Satan aleppe включва непубликувани есета на Еко, съобщи Марио Андреозе от издателство La nave di Teseo. Пред италиански медии той подчерта, че Еко до последно е работел по коректурите и че лично е избрал корицата.
Заглавието на книгата идва от началото на Песен Шеста от „Ад“ на Данте. Pape Satan, pape Satan aleppe! е непреводимо възклицание, с което Плутон изказва удивлението си, като вижда човек да влиза в неговите владения, достъпни само за душите на умрели грешници. Непонятността на думите, с които посреща двамата поети, увеличава ефекта им. Някои тълкуватели, като изкарват думата pape от латинското възклицание papae — какво виждам? — aleppe от еврейското алеф и гръцкото алфа, първа буква от азбуката, която се употребява още със значение на начало, началник, превеждат така стиха:
„Що виждам, що виждате, началниче Сатана?“
Със сигурност почитателите на Умберто Еко ще бъдат предизвикани от този последен негов подарък към тях. В интервю за британския вестник „Гардиън“ преди пет години писателят отхвърли критиките по свой адрес, че бил „твърде ерудиран и философски и непосилен“, а читателите му били „мазохисти“.
„Само издателите и някои журналисти вярват, че хората искат прости неща. Не е така. Хората са уморени от прости неща. Искат да бъдат предизвикани“, смяташе Еко.
Освен собствените си произведения, той остави в наследство още 50 000 тома знание – толкова книги се пазят в двете му библиотеки, според информацията в личния му сайт. Едната е в дома му в Милано, другата – във вилата
БГ интелектуалците го бойкотират през 1990-а
Българските интелектуалци бойкотират Умберто Еко при първото му посещение у нас през 1990 г. В разгара на страстите, когато българите се обиждат на „червени боклуци” и „демократи-фашисти” авторът на „Името на розата” е удостоен със званието „Доктор хонорис кауза” на Софийския университет. На церемонията обаче присъстват основно студенти, а на коктейла в НДК идват малцина представители на духовния и културен елит у нас. Сред тях са проф. Аксиния Джурова, по чиято покана Еко пристига, преводачът на романа му Никола Иванов, цигуларят Димо Димов, който по това време е министър на културата, поетът Валери Петров и дъщеря му Бояна Петрова, фотографът Иво Хаджимишев.
Преди две години в интервю за сп. „Биограф” проф. Джурова, която е директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев” разкри всички перипетии около гостуването на големия философ и писател у нас.
Еко пристига в София на 12 октомври 1990 г. „Тогава не само Университетът бе останал без средства, но и ние събирахме в една туба бензин от трите литра, които ни се полагаха, за да го посрещнем. На аерогарата се оказахме само аз, преводачът и кореспондентът на в. „Дума” Виолета Симеонова”, спомня си проф. Джурова.
Българските домакини настаняват колоса на европейската култура в хотел „София” и вечерта в бирхалето проф. Джурова го запознала с Ивайло Знеполски, който три години по-рано издава труда си „Умберто Еко и уханието на розата“ (1987).
На следващия ден – 13 октомври, Умберто Еко се разходил из града. „Поиска да види изгорелия Партиен дом и беше особено възмутен от състоянието на Мавзолея на Георги Димитров. Недоумяваше за отношението ни към историята и поругаването на един от нейните антифашистки лидери”, спомня си проф. Джурова.
Монитор
