Н ай-честите ни срещи с язовеца започват още от първите дни на май, когато изгладнелите от зимния си сън животни търсят често храна в близост с хората. Но най-активни са те наесен, когато узреят царевицата и тиквите и по полето има храна в изобилие – тогава нощният разбойник се храни интензивно, за да натрупа тлъстини за зимата. Познаваме ли го?
Масивното тяло на язовеца е покрито с груба козина, под която има мек пух. Общата окраска е сивокафява с черни и бели върхове на твърдите косми. Отдолу козината му е черна. През очите му минават две тъмни ивици. На краката си има дълги здрави нокти. През есента язовецът стига до 20 и повече килограма.
Хабитат
У нас язовецът се среща почти навсякъде. Обитава горите, обраслите с гъста растителност дерета и оврази, а понякога се заселва и сред полето. Той живее в дупки (язовини), които си изкопава сам. Колкото по-дълго време е използвана една язовина, толкова броят на входовете е по-голям и лабиринтът от подземните ходове по-сложен. Самото му легло е уширение, постлано със суха шума.
Всяко семейство строи по няколко язовини. В тях язовецът поддържа голяма чистота. Понякога в дупките му се заселва лисицата, която замърсява навсякъде, и той се принуждава да ги напусне. През деня язовецът почива в дупката или около нея, а през нощта търси храна. Напоследък често се наблюдават язовци, които правят своите убежища в напуснати селски стопански и жилищни сгради, предимно в изби и мазета.
Размножаване
Храни се с насекоми, мишевидни гризачи, жаби, гущери, малки бозайници, гнездещи по земята птици, плодове, царевица, растителна храна и др. През зимата прекарва в полусънно състояние. Мъжките язовци могат да оплождат през цялата година. Брачният период е от април до юли. Малките се раждат около една година след оплождането на женската.
Най-често новородените са от 2 до 6. Те израстват бързо и след около З месеца започват самостоятелен живот. Заблуда е, че язовците биват „свински” и „кучешки” – става дума за едно и също животно в различни етапи от годината.
Язовецът е полезен за селското и за горското стопанство. Когато числеността му нарасне, той може да нанесе щети в царевичните ниви, в лозята и на дребния дивеч.
Йото Пацов
