С ветите Гервасий и Протасий са раннохристиянски мъченици, почитани и от Католическата, и от Православната църква. Техните мощи вършат чудеса вече над 1600 г., като остават нетленни. Съхраняват се в миланската базилика „Сант Амброджо“. С тяхното намиране от Амвросий Медиолански през 387 г. се свързва окончателната победа и над арианството. Това е еретическо учение, проповядвано първоначално от александрийския свещеник Арий (Ареус). То отрича единосъщността на Бог Отец и Бог Син и счита Христос за нещо средно между Бог и човек.
Мъченичеството на Гервасий и Протасий. Миниатюра от XIV век
Според житието им Гервасий и Протасий били близнаци - синове на мъчениците Виталий и Валериа Медиолански. След смъртта на родителите им по времето на император Нерон Гервасий и Протасий били затворени в тъмница, но те останали верни на Христа, заради което също били измъчвани, после обезглавени. Християните успели да ги погребат, но мястото на гроба се забравило.
През 385 г. проариански настроената императрица Юстина - майка и регент на малолетния Валентиниан II, поискала от православния епископ Амвросий Медиолански да предаде една от градските църкви на арианския епископ Авксентий Доростолски. Но Амвросий отказал и затова навръх Великден 386 г. тя разрешила на арианите със сила да завземат въпросната базилика при поддръжката на императорската гвардия. Но православните християни не позволили това. Юстина и Валентиниан II, уплашени от народните вълнения, временно отстъпили. Но пак на Великден през следващата 387 г. Валентиниан II заповядал на Амвросий, обвинен в подстрекателство към бунт и неподчинение на императорската власт, да напусне Медиоланум. Но православните граждани обкръжили дома на епископа и не позволили на властите да изгонят Амвросий. Конфликтът се задълбочавал, тъй като императорът и майка му този път нямали намерение да отстъпват.
Именно тогава на епископ Амвросий се явил пророчески сън, в който му било указано Свише къде са погребани мъчениците Гервасий и Протасий. На 19 юни 387 г. на указаното място били намери нетленните тела на братята. Мощите им били тържествено пренесени в една от миланските базилики, като шествието било съпроводено с многобройни чудеса и изцеления. Те стреснали Юстина и Валентиниан II и те изоставили покровителството си на арианството.
Свети Августин, славейки Бога, описва видяното и чутото от него за тези събития: „Тогава на упоменатия предстоятел Твой било открито във видение мястото, където са скрити телата на мъчениците Протасий и Гервасий, които ти толкава години си запазил нетленни в тайната Си съкровищница, за да бъдат своевременно взети от там за обуздаването на жена люта, но царствена… Излекуваха се не само измъчваните от нечисти духове. Един медиоланец, сляп в продължение на много години и известен на целия град, получи разрешение да пристъпи и да се докосне с кърпа към носилката, където те се покояха. После поднесе кърпата към очите си и веднага прогледна. За това се разнесе мълва, Тебе възнасяща, и хвалебствия горещи, сияещи от радост. Затова и противницата Твоя, макар и не приела здравата вяра, но подави в душата си своята неистовост в преследванията“ (Изповеди, 9:7)).
Двамата светци са почитани и в православната, и в католическата църква.
Телата на светците са в Милано
Веднага след откриването на мощите в Италия е разпространен култът към свети Гервасий и Протасий. В тяхна чест са построени църкви в Павия, Нола и други места. В днешна Франция на тях са посветни цели 400 църкви. Папа Инокентий I (402-417) им посвещава храм в Рим. През 835 г. Ангилберт II, епископ на Милано, поставя мощите на двамата мъчени и на Амвросий Медиолански в порфирен саркофаг, който е намерен през януари 1864 г. Съществува обаче предание, че след разграбването на Милано от император Фридрих Барбароса през 1162 г. неговият канцлер Райналд фон Дасел е взел мощите (или част от тях) от Милано и ги е укрил в град Брайзах в Германия, откъдето частици от тях са пренесени в Суасон.
