В периода между 1914 и 1915 г. България е „ухажвана” от двете мощни коалиции – Съглашението и Централните сили, които стремително са тръгнали по пътя към Първата световна война.
Всичко говори, че нагласата на Фердинанд и Радославовото правителство е да приеме страната на Германия. Водачът на Земеделския съюз Александър Стамболийски решава, щом се обяви мобилизацията, да нападне София, да свали кабинета и така да спечели на своя страна Съглашението. За целта през април 1915 г. изпраща Павел Делирадев при Яне Сандански с предложение той да организира четниците си и тайно да ги придвижи от Пирин и Рила към Витоша. После с неговите хора да участват в щурма на столицата. Яне изслушва предложението, но не дава отговор. Той вече е решил сам да действа, като убие Фердинанд, премахне монархията и я замени с републиканско управление.
Интерес
Интересът на Яне към Кобурга е отдавнашен. През лятото на 1901 г. той организира среща в Кюстендил с Гоце Делчев и Христо Чернопеев. Предлага да отвлекат княза, който често посещава Рилския манастир. Избрал е подходящо място за засада – един завой на реката край село Пастра. Целта била да се поиска откуп, за да се стабилизира финансовото положение на организацията. Гоце Делчев остро се противопоставя, като държи такива акции да не се правят в княжеството, а само на турска територия. Яне отстъпва, но в главата му идеята да се разправи с Фердинанд продължава да тлее. Към новия си замисъл пристъпва решително, но съзнава, че ако зад гърба му не застанат влиятелни политически формации, е обречен на провал.
Гръб
В търсене на обществена подкрепа води разговори с Кръстю Станчев – известен журналист, участник в Македоно-одринското опълчение и общественик левичар, Михаил Герджиков – анархист и македонски деец, и д-р Димитър Владов – социалист и бивш член на Върховния комитет. Всички единодушно стигат до извода, че Фердинанд води България към нова национална катастрофа и следователно трябва да бъде убит. Управлението на страната да се поеме от народа и да се запази пълен неутралитет. За да гарантират успех на плана си, решават да потърсят съдействието на водачите на политическите партии. Набелязани са имената на Александър Малинов, Андрей Ляпчев, Иван Гешев, Григор Начович, Никола Генадиев. Предлага се да бъде посетен и Васил Радославов, но Яне категорично се противопоставя на такава среща. Отпада и идеята да се разговаря с двете социалистически фракции – тесни и широки.
Демократи
Най-напред посещават водача на демократите Малинов, при когото сварват и Андрей Ляпчев. Разговорът започнал оживено, често съпътстван от остри пререкания. Малинов и Ляпчев болезнено реагират срещу обвинението, че им липсва кураж и решителност в борбата срещу недалновидната политика на Фердинанд. Яне с твърд тон им заявява, че ако те нямат сили да се справят с монарха и антуража му – има кой да свърши тази работа, стига водителите на политическите партии да поемат след това съдбините на държавата, като я поведат по нов път. Ляпчев скача като ужилен от стола и сочейки Герджиков, изкрещява:
- Нима и ти, Яне, уйдиса на акъла на тоя анархист? Вие сте полудели!
- Ние не сме полудели - отвръща Яне, - а вие сте малодушни и фалирали политикани.
После подканва другарите си да си вървят, защото с тия пипони (пъпеши) нищо не може да се направи.
Никола Генадиев не откриват – бил из провинцията. Яне не съжалява, дори приема с охота това обстоятелство. С Генадиев, макар че и двамата работят за македонската кауза, не се спогаждат.
Гешов
Дълго време безрезултатно тропат на вратата на импозантния палат на „Цариградска” №16 на Ив. Ев. Гешов. Досадните митарства обезкуражават Яне и Владов, но Станчев проявява упорство и най-накрая получава уверение, че визитата ще се осъществи. Приемат ги в партера, няма кафе, чай, цигари. Близо 15 минути чакат да се появи Гешов. Разговарят прави. Гешов изказва удоволствие, че му се удава случай да се запознае с прочутия Яне, за когото много е чувал и чел. Същите чувства изпитва и от запознанството с Кръстю Станчев, когото цени като публицист и смел общественик. Станчев излага повода на посещението им, Яне го допълва и подсилва основните мотиви в изложението с аргументирани доводи за необходимостта да се осъществи убийството на Фердинанд. Гешов, титулуван от княза „най-богатий българин”, видимо изтръпва, смутено гледа през очилата си, озърта се вляво и вдясно, после подава запотена ръка и казва:
- Разбрах, господа. Не споделям вашите мисли, а още по-малко намеренията ви. Считайте, че не сме се срещнали. Извинете ме. Зает съм по това време другаде. Сбогом.
Веднага след като напуска помещението, се появява камериерът с лакейска ливрея, отваря входната врата и застава чинно до нея. Аудиенцията при българския Крез е завършила. Яне го кръщава с любимия си епитет – пипон.
Начович
Григор Начович ги приема доста въздържано. Кръстю Станчев не влиза в дома му. Начович ги изслушва внимателно, изтегнат в овехтялото си кресло, с обвити в одеяло крака. Старият политически играч не прекъсва разпаления разказ на Яне, но определено мислите му са извън стаята.
Яне свършва. Настъпва тишина. Начович излиза от унеса си и казва:
- Не се съмнявам, че вие сте в състояние да се справите с Фердинанд и антуража му, обаче страх ме е, много ме е страх, че ще прекарам последните години от своя живот под чуждо робство.
С други думи Начович смята, че една такава акция ще предизвика чужда окупация на България.
Екзарх Йосиф
Досегашните разговори не вдъхват кураж на съзаклятниците. Накрая Яне предлага да направят едно последно посещение при Екзарх Йосиф, да се вземе неговото становище и да се приключи със сондажите. Този негов ход е доста изненадващ. Той твърде често е бил в конфликт с духовния водител на българите, главно по проблеми, свързани с дейността на учителите и свещениците из Македония и Тракия. Екзарх Йосиф ги приема изключително топло и радушно. И той смята, че Фердинанд е нанесъл на България много злини, че политическите ни мъже са ненадминати по своята сервилност към особата му, че са пионки в ръцете му, че сред тях се шири корупция, малодушие и безхарактерност. Завършва със следните думи:
- Докато Фердинанд е у нас, докато е жив, той не ще позволи на българските военни и граждански водачи да се еманципират от неговото опекунство, от неговото влияние, от моралния гнет, в който ги държи. При избора на средства в това свое усилие той е цинично безскрупулен. Помнете, че такъв ще бъде и синът му, защото бащата е, който ръководи възпитанието на своя син – бъдещия проводник на неговата мисия на Балканите и в България. Ето защо аз казвам: благословена да е ръката, която ще повали Фердинанд. Който стори това, ще бъде най-големият благодетел на България.
Не се знае докъде е стигнала подготовката за убийството на Фердинанд, но несъмнено мисията на съзаклятниците му е съобщена. Не са известни ответните мерки, но за кратко време Яне преживява няколко опита за покушение. В началото на 1915 г. той казва на Яне Богатинов: „Аз съм обречен, кога да е, ще ме убият.”
И това се случва на 25 април 1915 г. край село Пирин, Неврокопско (дн. град Гоце Делчев).
Автор: Боян Драганов
Боян Драганов
