- Доц. Мангъров, болните от коклюш у нас са вече над 800. Кога един родител може да се усъмни, че детето му се е разболяло от магарешка кашлица?
- Основен симптом са пристъпите на продължителна мъчителна кашлица.
При коклюша болният се къса от кашлица. Кашля така, че му изскачат очите. Пристъпите могат да продължат от 1-2 до 15 минути. Много често завършват с характерно поемане на въздух, което според някои наподобява рев на магаре, а според други кукуригане на петел. Тази кашлица е съпроводена с отделяне на гъсти белезникави и жилави храчки. Проблемът при болестта е, че за нея няма специфично лечение. Антибиотиците, които се дават, когато се установи, че някой е болен от коклюш, за самото дете или човек не играят голяма роля. Те не намаляват нито тежестта, нито продължителността на заболяването. Антибиотиците се дават заради околните, за да може този, който е заразен, да не разпространява бактерията сред обкръжението си. Това означава, че лечението при коклюша има епидемиологично, но няма клинично значение. Когато някой се разболее, той ще си кашля въпреки приема на антибиотика.
- Когато едно дете е ваксинирано, може ли да кара болестта с по-неспецифична симптоматика и да остане неразпознато?
- За да се докаже магарешка кашлица, трябва да се вземе секрет от гърлото и да се направи PCR за Bordetella pertussi. Това е бактерията, която причинява заболяването. В огромна част от случаите болните от коклюш просто кашлят. Това се отнася особено за възрастните. При тях болестта протича с много малко симптоми и в редки случаи може да се стигне до тежки кашлячни пристъпи. Има и такива, но са редки случаи. Най-тежко коклюшът протича при децата, особено при новородените и недоносените, както и при тези, които по различни причини не са ваксинирани. При коклюша има един проблем, който е свързан с ваксината.
- Какъв е той?
- Ваксината за заболяването е създадена пред 20-те години на миналия век. Тогава се създава така наречената целоклетъчна ваксина. При нея се използва целият коклюшен бактерий. Получаваше се много мощен имунен отговор, но има и доста странични действия. Имаше зачервяване, температура, болка на мястото на убождането. При някои деца се стигаше до гърчове, защото правиха постваксинална енцефалопатия. Ваксината се правеше подкожно в гърба. Нейното главно достойнство, както се оказа по-късно, беше, че тя създава клетъчен имунитет и не позволява тези, които са ваксинирани, да се заразяват и да разпространяват болестта. Благодарение на тази ваксина някъде докъм 70-80-те години на миналия век коклюшът беше поставен под контрол. Поради страничните си ефекти обаче в края на 70-те години разработиха тъй наречените безклетъчни ваксини, за които са взети само активните съставки на коклюшния бактерий, които се инжектират и се получава имунен отговор, който е краткотраен.
- Колко време ни пазят?
- Действието на тези ваксини изчезва след 5-6 години. За втория техен недостатък се разбра едва 35 години след въвеждането им. Учените извършват опити над маймуни и тогава стана ясно, че ваксинираните могат да се заразяват и да разпространяват инфекцията. Безклетъчните ваксини за коклюш не предотвратяват разпространяването на инфекцията. Те бяха въведени за пръв път в Япония през 80-те години и в САЩ в началото на 90-те години. Оказа се, че въпреки масовата имунизация коклюшът е единственото ваксинопредотвратимо заболяване, при което броят на новите случаи продължава да нараства. Това се дължи именно на тази особеност на съвременните ваксини, че не предотвратяват разпространението на болестта. Ако в един клас дете се разболее, защото е неваксинирано, на практика всички други могат да се заразят и да разпространяват коклюш. В момента коклюша го разпространяват възрастните и големите деца. Възрастните карат коклюша с кашлица - кашлят няколко седмици или месеци. Затова и заболяването се нарича 100-дневна кашлица, а най-тежко протича при най-малките.
- Трябва ли възрастните хора да се ваксинират в такъв случай?
- Ацелуларните ваксини, които се използват в момента, не предпазват от това човека, който е имунизиран, да се зарази и да разпространява болестта, просто няма да я кара тежко. До 2015-2016 година основната тема на всички педиатрични конгреси беше така наречената стратегия на пашкула, при което се казваше, че когато в едно семейство тръгне да се ражда дете, трябва всички, които ще бъдат в контакт с него – майка, баща, баба и дядо, да се ваксинират, за да може да се направи защитен пашкул, който да пази бебето. Оказа се обаче, че тези, които са ваксинирани със съвременните ваксини, не могат да създават този пашкул, защото се заразяват и разпространяват заболяването.
- Ще продължи ли да се разпространява заболяването?
- Ще продължи да се разпространява. В САЩ безклетъчните ваксини за коклюш са въведени в средата на 90-те години. През 2012 година те имаха една много сериозна епидемия от коклюш. Това е някъде 15-16 години по-късно. Ние въведохме безклетъчните ваксини за коклюш през 2007-2008 година. Сега сме 2024 година и може да очакваме да се случи това, което се се случи в САЩ.
Това е той:
Роден е в Стара Загора
Завършва Висш медицински институт “И. П. Павлов” – Пловдив
Началник на Първо детско отделение към СБАЛИПБ “Проф. Ив. Киров” ЕАД - София.
Доцент към Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина
Милена Димитрова
