С траховете в детска възраст не са повод за паника. Ако се върнем в ранните си години, сигурно и ние ще си спомним как сме изпитвали тревожност от тъмното, зъболекар, животно, болница и др. Страховете на децата са съвсем естествени, защото те нямат ресурс да се справят с тях, коментира пред „Монитор“ психотерапевтът Ваня Овчарова.
Да изпитваш страх, дори е разбираемо и здравословно, защото това чувство понякога
предпазва всички нас от лоши последствия
Според изследване има 15 основни страхове, някои от които имат връзка и с детските. Това става ясно от материал, свързан с профилактиката на психичното здраве, поместен на сайта Регионалната здравна инспекция в София. Те са тъмнина, публични изяви, да бъдеш сам, зъболекар, ядосани хора, болници (кръв), да бъдеш отхвърлен, паяци, неодобрение, явяване на изпит, провал, недъгави хора, да грешиш, полиция и кучета. Ако родителите забележат тези страхове у децата си и не вземат превантивни мерки за преодоляването им, има риск в по-късна възраст те да прераснат във фобии.
Ако детето ви има страх от тъмното, оставяйте нощната лампа включена, докато заспи, но я сложете на такова място, че да не хвърля страшни сенки. Също така оставете вратата на стаята леко открехната и кажете на детето си, че вие сте наблизо. Това гласят част от препоръките на Столичната регионална здравна инспекция за справяне с детския страх от тъмно.
Експертите съветват още, ако детето се събуди нощем,
родителите да не го взимат при себе си в леглото
защото това е лош навик, от който малките не желаели да се откажат. Вместо това е по-добре майката или таткото да успокоят детето и да му кажат, че са доволни от това, че то вече може да спи само в своята стая.
Страхът от училище или детска градина пък може да има различни причини и е добре да се открие правилният източник на тревожност. Ако детето се притеснява от провал или от другите деца, е важно да се насърчи. Намирането на добър приятел в клас също помага на малкия ученик да се адаптира. Ако детето се страхува да общува и да се откъсне от родителите си, е важен подходът на майката. Нека тя бъде с него, когато например то общува с връстници. Не трябва обаче да е едва ли не „залепена“ за него и да го държи за ръка, защото така малкият човек няма да има готовността да направи крачка сам и да комуникира, съветва психотерапевтът Ваня Овчарова. Тя допълни, че това не означава, че родителите трябва да са твърде либерални и да не поставят граници, но те да не са толкова крайни, така че детето да не смее да излезе от тях и да предприеме само най-елементарни действия. Психотерапевтът обясни, че прекалените ограничения понякога са свързани със страховете на самия родител, които обаче се предават на детето. Така обаче има риск при откъсване от семейството вече порасналият младеж да има трудности. Тя даде пример, при който дете, което вече е завършило гимназия, отива да учи в чужбина, но изпада в страх, получава паническо разстройство и не може да отиде на лекции.
Ако пък то се страхува да не напусне дома, родителите също трябва добре да си помислят дали не му предават собствените си страхове, както и да го уверят, че след училище то пак ще е вкъщи, където мама и татко ще го чакат. Според препоръките на РЗИ също така е препоръчително родителите да окуражават децата си да им споделят какво се случва в училище – кои са новите му приятели, какво му е интересно и т.н.
КАРЕТА
Подбирайте зъболекар, който работи предимно с деца
Страхът от зъболекаря е един от най-трудно решимите, а освен това често съпътства и по-възрастните. Затова внимателно подбирайте стоматолога, най-добре е денталният лекар да работи предимно с деца. Препоръчително е да водите хлапето си на зъболекар още от ранна възраст, за да свикне с това и да не му се струва нещо страшно. Създаването на навици за добра устна хигиена и правилно хранене също са важни, защото така се намалява рискът детето да посещава често стоматологичния кабинет. Ако самият родител все още не е преборил страховете си към зъболекарския си стол, нека не ги насажда и на детето си.
Научете го да приближава
домашния любимец откъм главата
Страхът от животни също е популярен, но с напредване на възрастта е възможно да намалее. За да помогнете на детето си да не изпитва ужас например от кучета, е важно да не му предавате собствените си страхове, ако имате такива. Вместо това го научете винаги да приближава кучето откъм главата. Така животното може да види ръчичките, да ги подуши и самото то да не се чувства застрашено и съответно да не нападне.
Друг вариант детето да няма страх от животните е да си има домашен любимец у дома, който да е по-малък от него, и да се научи да се грижи за него. В никакъв случай не трябва да се позволява на малките да дразнят животните, защото тогава те могат да го нападнат и тогава вече страхът ще бъде доста по-трудно преодолим. Също така не бива децата да се окуражават да галят животните. По-добре е сами да изпитат такова желание. Не е препоръчително и да се насърчават да хранят животните, защото те могат да захапят ръчичките на детето.
Монитор
