- При задълбочаване на противоречията президентът може да се окаже рисков фактор пред стабилността на кабинета
- Аргументираното провеждане на политики, които водят до позитивни резултати, е в основата на обществената подкрепа
- Стартовото одобрение за правителството е ресурс и ако бъде използван правилно, може да позволи реализирането на по-дълго управление. Това заяви социологът от агенция "Алфа рисърч".
- При задълбочаване на противоречията президентът може да се окаже рисков фактор пред стабилността на кабинета
- Аргументираното провеждане на политики, които водят до позитивни резултати, е в основата на обществената подкрепа
- Стартовото одобрение за правителството е ресурс и ако бъде използван правилно, може да позволи реализирането на по-дълго управление. Това заяви социологът от агенция "Алфа рисърч".
- Г-н Вълчев, ваше проучване показа, че два месеца след изборите доверието към кабинета „Петков“ остава сравнително високо. На какво се дължи това и кои са новите тенденции, които откривате тук?
- В началото ми позволете да кажа няколко думи за самото проучване. То е национално представително и е проведено в периода 6-14 февруари сред 1060 пълнолетни граждани. Част е от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч, който реализираме повече от 20 години. Що се отнася до обществените нагласи към кабинета „Петков“, действително регистрираме позитивен баланс в оценките – 35% дават положителна оценка, а 23% отрицателна. Такова преобладаващо доверие при стартовата позиция на редовно правителство не е имало от 2009 година при първия кабинет на ГЕРБ. Факторите, на които се дължат позитивните нагласи към правителството, могат да бъдат търсени в заявката за промяна и спечеленото доверие на хората, но и в умората на избирателите от политическата криза и желанието им управлението да започне да решава проблемите, пред които е изправена страната. Също така е от значение и участието на четири партии в управляващата коалиция. Събирането на широк спектър от партии в управлението допринася за по-високата подкрепа, но разнородният им характер крие своите рискове от бъдещи по-сериозни противоречия.
- Можем ли все пак да говорим, че правителството имаше някакъв толеранс в първите си дни на управление?
- Всяко правителство има право на своите 100 дни толеранс. И това не прави изключение. Въпреки че случващото се през първите седмици също се наблюдава под лупа и отчита от обществото. Ситуацията във вътрешен и международен план, изпъстрена с множество кризи – икономическа и енергийна, инфлация, ТАЗИ между Украйна и Русия, отношенията със Северна Македония – изисква взимането на бързи и адекватни мерки. В този смисъл времето за адаптиране приключи. А обещаните реформи от партиите на промяната, с които те спечелиха изборите и властта, допълнително акумулират в обществото в очакване за действия, и то от спешен порядък.
- Какъв е профилът на хората, които одобряват кабинета и показват доверие към него?
- При този профил наблюдаваме и първите разлики в отношението на симпатизантите на коалиционните партии към правителството. Привържениците на „Продължаваме промяната“ изразяват най-висока подкрепа от 66% и са практически единствените, които нямат критики към кабинета. Докато при БСП тя спада до 50%, а сред тези от ИТН и „Демократична България“ е в рамките на 33%-36%. Резултатите показват още, че най-интересуващите се от политика избиратели са по-критични и при тях недоверието, макар и символично, доминира в съотношение 32%:29%. Бих обобщил, че стартовото одобрение за правителството е политически ресурс, който ако бъде правилно използван, може да позволи реализирането на това управление в по-дълготрайни времеви хоризонти.
- Допускате ли, че това одобрение донякъде се дължи на факта, че президентът Румен Радев подкрепи този кабинет?
- Със сигурност има значение отношението на президента Радев към правителството за обществените нагласи. Но и обратното е вярно – подкрепата на три от четирите партии, участващи в управляващата коалиция, които застанаха зад кандидатурата му за президент, оказа своето влияние върху изборните резултати. Все пак ми се иска да вярвам, че отношението на обществото към определено управление се определя в значителната си част от това какво е свършило и как се справя в работата си. Аргументираното провеждане на политики, които водят до позитивни резултати, е в основата на обществената подкрепа.
- Може ли обаче доверието към Кирил Петков и Асен Василев да се срине, след като вече има престрелки и критики от страна на президента към самото правителство?
- Проучването показа, че всъщност позициите на Радев се чуват по-силно от тези на Кирил Петков. Към момента при разногласията между Радев и Петков, свързани със Северна Македония, смените в „Булгаргаз“ и начините за противодействие на корупцията, тезите, защитени от президента, се ползват с три пъти по-висока подкрепа спрямо изразените от премиера. Фактът, че при спорни казуси премиерът не успява убедително да защити позициите си, дори сред симпатизантите на собствената си партия, е индикатор за това, че при задълбочаване на противоречията президентът може да се окаже рисков фактор пред стабилността на правителството.
- Радев започва втория си мандат традиционно с голямо доверие - над 50%. Кажете какви са привържениците му, от кои политически сили, има ли промяна в това отношение?
- Три са основните групи симпатизанти, които, както и на изборите, продължават да стоят зад президента – това са привържениците на „Продължаваме промяната“, на БСП и на ИТН. Нещо повече, равнището на одобрение към него надхвърля подкрепата за собственото им правителство. За президента тази ситуация е изключително позитивна, но за правителството нещата не са еднозначни. Защото се поставя под въпрос, както вече казах, подкрепата към правителството при задълбочаване на конфликта с президента.
- Що се отнася до високата степен на одобрение, с кого от предишните президенти може да се направи сравнение?
- Нека да започнем оттам, че президентството е най-рейтинговата институция у нас. В този смисъл голяма новина няма. При старта на първия си мандат като държавен глава одобрението към Радев е било същото, но със значително по-малко негативни оценки. Това не бива да се драматизира, както и по-ниската подкрепа в абсолютен брой гласове на изборите за втория спрямо първия мандат. Смятам, че най-подходящо е да се сравнят неговите позиции с тези на Георги Първанов, и то при встъпването във втория мандат, който и двамата стартират с идентично одобрение.
- През последните години Народното събрание събра доста негативизъм и доверието в институцията се срина. Запазва ли се тази тенденция или все пак можем да говорим за някакво повишаване на доверието?
- Едно от основните послания на партиите на промяната към избирателите беше за възвръщане ролята на парламентаризма и по-активната роля на Народното събрание в управлението на страната. След два неуспешни парламента одобрението към настоящото Народно събрание е сходно със стартовите позиции на всички останали след 2009 година. Дейността му се оценява позитивно от 18% и негативно от 29%. Високият дял на неутралните оценки на хората, които все още нямат конкретни впечатления (53%), представлява потенциал и възможност за повишаване на доверието към законодателната институция. Но това изцяло зависи от нейната работа в бъдеще.
- При кои партии се забелязва спад на доверието и има ли такива, които ще понесат негативни последици заради коалиционното управление?
- В началото ще очертая накратко електоралната картина към днешна дата. Тя не се е променила съществено спрямо последните парламентарни избори, но има известна динамика, която е показателна за тенденциите. „Продължаваме промяната“ запазват първата позиция, увеличавайки дистанцията спрямо ГЕРБ. Но това се дължи на спад от няколко пункта в доверието към основната опозиционна партия. Трети са БСП, които след слабия изборен резултат и влизането във властта остават в изходна позиция, без да спечелят, но и без да загубят подкрепа. ДПС получават традиционната си подкрепа за живеещите в страната избиратели. След неуспехите при съставянето на правителство през миналата година продължава ерозията в подкрепата към „Има такъв народ“. Без промяна остава подкрепата за „Демократична България“, а „Възраждане“ затвърждава позициите си след тримесечно парламентарно присъствие. И на въпроса – спад в доверието спрямо последните парламентарни избори има при ГЕРБ и ИТН. При останалите партии се запазват предишните нива на подкрепа. Доколко това ги удовлетворява е друг въпрос. Защото през изминалата година БСП се превърна от втора в четвърта политическа сила, а „Демократична България“ загуби подкрепа, оказвайки се един от основните донори на избиратели на ПП. Как ще повлияе коалиционното управление върху подкрепата на съставляващите го партии е рано да се прогнозира. До голяма степен това ще зависи от постигнатите резултати в изпълнителната и законодателната власт, както и от отстояваните позиции и поведение на отделните политически играчи.
ВИЗИТКА:
- Павел Вълчев е социолог, част от екипа на агенция Алфа Рисърч от 1999 г.
- Участва в разработването и реализирането на маркетинговите и социално-политическите проекти на агенцията
- Притежава специализация в изследване на потребителските нагласи, поведение и бизнес ту бизнес пазарни проучвания, както и задълбочена експертиза в качествените методи и иновативни техники
- Има дългогодишен опит в изготвяне на стратегически анализи и оценки на политики
- Магистър е по социология от СУ “Св. Климент Охридски”
- Работил е в Българското сдружение за честни избори и граждански права, като наблюдател към ОССЕ и като лектор за обучения на наблюдатели
- Автор е на ръководството “Светът на анкетите – предизвикателства и възможности”
Монитор
